Илия Ковачев (революционер)

Илия Анастасов Ковачев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1]

Илия Ковачев
български революционер
Ковачев в Одринския затвор
Роден	1863 г. Райково, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г.

Биография

Дедеагач, 1899 година. Седнали от ляво надясно: Райчо Ан. Ковачев от Райково, свещеник Дойчин Запрев – архиерейски наместник, Дико Йовев – заместник на българския търговски агент, Димитър Чипанов от Балъкьой, Атанас Маринов от Дервент. Прави от ляво надясно: Димитър Юруков – гавазин в българското консулство, Илия Ан. Ковачев от Райково, Димитър Гоголов. Фото Иван Карастоянов

Роден е в пашмаклийското село Райково, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, в семейството на Анастас А. Ковачев и Радка Ковачева. Става шивач и се заселва в Дедеагач, където упражнява занаята си. Той и братята му Васил и Райчо са водачи на българската община в града и на борбата за българска просвета и българска църква в Дедеагачко в 1885 – 1895 година. Братята даряват собствената си къща за откриване на българска църква в града.^[1]

По-късно Ковачев се присъединява към местния революционен комитет и подкрепя борбата на ВМОРО и ВМОК в Западна Тракия.^[1] В края на учебната 1900/1901 година, при Пашмаклийската афера, обвинен в революционна дейност, е арестуван от властите заедно с 40 българи от селата Райково, Устово, Чокманово, Аламидере и Фатово,^[2][3] сред които Димитър Мавров, Коста Ардев и Васил Мавродиев.^[2][1] Лежи първоначално в Пашмакли, след което е отведен в Одрин, където е осъден. Освободен е в 1904 година с общата амнистия.^[1]

На 25 март 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[1]