Пашмаклийска афера

Пашмаклийската или Ахъчелебийската афера (или Аферата „Хаджи Нурия“) е провал на Одринския окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация от пролетта на 1901 година, който, разтърсва организацията в Пашмаклийско (Ахъчелебийско).

Пашмаклийска афера
— афера —
Задържани при аферата българи в Одринския затвор. Първи ред седнали от ляво надясно: Васил Данаилов, учител и ръководител в Райково – осъден на 15 години, свещеник Атанас Келпетков от Устово – осъден на 101 години. Втори ред: Вълчо Христов от Фатово – осъден на 5 години, Стайко Попстефанов от Чокманово, жител на Горно Фатово – осъден на 15 години, Иван Караманджуков от Чокманово – осъден на 15 години, Хараламбо Костов от Райково, жител на Устово. Трети ред: Нашо Т. Широколийски от Фатово – осъден на 10 години, Христо Н. Шишков, учител в Аламидере – осъден на 10 години, поп Анастас Хр. Стронгелски от Турян, свещеник в Аламидере – осъден на 15 години, Стою Тодоров от Фатово, осъден на 3 години, Иван Вълчов от Фатово – осъден на 7 години
Място	Пашмаклийско, Османска империя
Дата	пролетта на 1901 година

Райковчани затворници в Одрин. От ляво надясно: П. Тодоров, Васил Т. Мавродиев, после свещеник, Коста Ардев, Илия Ковачев и К. Тумбев, 1901 година

Причини

На 11/24 май районната чета под войводството на Марин Чолаков, в състав Петър Даракчиев, Васил Каракехая, Недялко Килев, Атанас Тропчов, Г. Дългия, Иван Каладжиев, Стефан Чакъров, Манол Куцината, Георги Фертика и Д. Попето, подсилена от местна милиция прави засада между Смилян и Палас на Салих паша Сиврия, местен богаташ и деребей, който се очаквало, че носи много пари. Вместо Салих паша по пътя минава посиненикът му Хаджи Нурия бей заедно със свита от шестима смилянчани. При нападението Нурия е тежко ранен, но оцелява. Четата се оттегля в планината Олуейля и към Габрово, където се укрива 20 дни. За разколничество е наказан със смърт Георги Фертика – участник в Четническата акция от 1895 година в четата на Стою Костов.^[1]

Движението на четата е предадено и след две седмици властите започват мащабни арести в района, целящи да разбият появилата се революционна мрежа. Пашмаклийският затвор се препълва и арестуваните са изпращани в Одрин. Арестувани са дори и доносниците, които стоят в Одрин до произнасянето на присъдите. Значителна част от арестуваните са освободени поради липса на доказателства, а други, заедно с тези подлъгани да направят самопризнания с обещание за освобождаване, са осъдени от 3 до 5 години. Някои като свещеник Атанас Келпетков от Устово получават доживотен затвор (101 години).^[2]

Арестувани при Пашмаклийската афера
Номер	Име	Родно място	Длъжност
1	Атанас Келпетков	Устово	свещеник
2	Георги Попанастасов	Устово	учител
3	Киряк Данчев	Устово
4	Стою Стояновски	Устово	баща на Дечо Стояновски
5	Стоян Д. Стояновски	Устово
6	Иван П. Самарджиев	Устово
7	Хараламбо Костов	Устово
8	Георги А. Сулинаджиев	Устово	търговец
9	Христо Н. Шишков	Устово	учител
10	Ангел Атанасов	Устово
11	Димитър Хаджииванов	Устово
12	Иван М. Видров	Устово
13	Стефан Згуров	Устово
14	Атанас Згуров	Устово
15	Васил Данаилов	Райково	учител
16	Димитър Мавров	Райково	по-късно свещеник
17	Гаврил Кобатев	Райково
18	Васил Т. Мавродиев	Райково	учител
19	Георги Рупецов	Райково
20	Иван Д. Караманджуков	Чокманово
21	Георги Янакиев	Чокманово
22	Насо Ст. Кисимов	Чокманово
23	Георги Л. Милковски	Чокманово
24	Пантелей Кузманов	Долно Дерекьой	свещеник
25	Атанас Сбирков	Долно Дерекьой	кехая
26	Атанас Т. Стронгелов	Турян	свещеник
27	Никола Георгиев	Турян
28	Тодор Гавраилов	Долно Фатово	свещеник, починал в Одринския затвор
29	Тодор Мачев	Фатово
30	Насо Г. Марушин Широколийски	Фатово
31	Вълчо Ташев	Фатово
32	Стайко Попстефанов	Фатово
33	поп Атанас	Аламидере	свещеник
34	Ташо Мухтаря	Аламидере	кмет
35	Иван Момчилов	Аламидере
36	Петър Начов	Аламидере

В пашмаклийския затвор арестуваните са силно измъчвани – бити по краката с шомполи, забивана им е горяща борина под ноктите, поставяни са им торби с пясък на корема. Някои от изтезаваните признават участието си и издават връзките, които имат.^[3] Призналите също са осъдени, но на по-малки срокове. Цялостно от аферата пострадват не само дейци на революционната организация, а и напълно несвързани с нея хора. Много революционни дейци са принудени да забегнат в България.^[4] Аферата се пренася и в съседните околии – Даръдеренско и Ксантийско, където също има арестувани и забегнали.^[5]

Към края на март 1904 година поради дадената от султана амнистия, всички политически затворници в Одрин са освободени.^[4]