Илия Которкин

Илия Иванов Которкин, известен като Илия Лерински,^[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Тази статия е за дееца на ВМОРО от Баница. За дееца от Неволяни, също наричан Илия Лерински, вижте Илия Видинов.

---

Илия Которкин
български революционер
Роден	1884 г. Баница, Османска империя
Починал	18 юни 1934 г. (50 г.) София, Царство България
Илия Которкин в Общомедия

Биография

Илия Лерински, двама неизвестни и Коста Иванов

Костурската чета на Пецо Трайков и леринската на Илия Которкин

Иванов е роден в 1884 година в леринското село Баница, тогава в Османската империя, днес Веви, Гърция. Влиза във ВМОРО и в 1900 година става нелегален. Четник е при Марко Лерински и Тане Стойчев. Взима участие в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. След погрома на въстанието става районен войвода.

Легализира се след Младотурската революция в 1908 година, но от март 1911 година отново става нелегален и участва във възстановяването на революционната организация.

Четата на Илия Лерински на гроба на Тодор Александров. На плаката отзад пише „През Голгота към Независима Македония“

След Първата световна война е лерински околийски войвода на ВМРО.^[2][3][4] През 1920 година организира дейността на митницата Попови ливади в Пирин. Целта е да се набират средства за дейността на организацията. Всички търговци са плащали мита, като най-важни са били приходите от дървен материал и животни за Гърция, тютюн и вино. Освен Илия Лерински участват и Георги Хазнатарски, Никола Хаджиев, Гоце Манолев, Динчо Балкански, Петър Говедаров, Димитър Чегански, Тома Радовски и Кирил Лерински.^[5] През 1923 година е в Леринско, като в четата му влизат Лазар Даскалов, Никола Марков и Атанас Николов Неретчето.^[6]

През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Петър Ангелов, Андон Попщерев, Тале Андонов и Наум Йосифов с куриерска чета на Христо Андонов^[7]. След убийството на Александър Протогеров в 1928 година е на страната на протогеровистите.^[8]

През 1934 година Илия Лерински се установява в град Станимака (днес Асеновград). Разследван е по следствено дело № 22/1934 година по описа на петричкия съдия-следовател, във връзка с убийството на дееца на ВМРО Тома Ангелов-Календралията.^[9]