Илия Шонев

Илия Атанасов Шонев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[1][2]

Илия Шонев
български революционер
Роден	18 януари 1873 г. Смърдеш, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г. Пловдив, Царство България

Биография

Шонев е роден на 18 януари 1873 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес в Гърция.^[3] Завършва IV отделение.^[2] Заминава на гурбет в Балъкесир. В 1902 година, след като научава за разрастването на революционната организация в Македония и Одринско, се връща в Костурско и става член на ВМОРО.^[3] На 28 март 1903 година в Смърдеш четите на Борис Сарафов и Иван Попов са обградени. На помощ им идват селските чети от Въмбел и от Връбник^[4] и Шонев участва в освобождаването на четата.^[3] Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, като взима участие в сраженията при Желево, в нападението на Жервени, в сражението при Билища и Капещица, в големия бой при Локвата в Смърдешката планина, в сражението при Апоскеп.^[3]

Емигрира в Свободна България и се установява в Пловдив,^[3] където работи като аптекар.^[2] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Девети пехотен пловдивски полк,^[3] после в Македоно-одринското опълчение и служи в 1-а рота на 10-а прилепска дружина.^[2][3] Участва в боевете за освобождаване на Гюмюрджина,^[3] за което е награден с кръст „За храброст“ IV степен.^[2][3] Участва в сраженията при Фере и Софлу и в боя при Шаркьой. Участва и в Междусъюзническата война и се сражава при Султан тепе.^[3]

На 4 март 1943 година, като жител на Пловдив, подава молба за българска народна пенсия,^[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[3]