Ингилизово

Ингилизово (на гръцки: Αγχίαλος, Анхиалос, до 1927 година Ίγγλις, Инглис^[1]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония със 738 жители (2011).^[2]

Ингилизово Αγχίαλος
— село —
Ингилизово 40.715, 22.78 Ингилизово Ингилизово
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Илиджиево
Географска област	Вардария
Надм. височина	28 m
Население	738 души (2011)

География

Селото е разположено в Солунското поле на 15 километра северозападно от Солун и на 5 километра източно от Каваклиево (Агиос Атанасиос).

История

В Османската империя

В XIX век Ингилизово е българско чифлишко селище в Солунска каза на Османската империя, като името си дължи на английския произход на собственика, който по-късно е убит от турци.^[2] Чифликът става собственост на Хамди бей.^[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Ингилиз (Ingiliz) е показано като село с 20 домакинства и 110 жители българи.^[4]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ингилизъ живеят 95 българи християни.^[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Ингилиз чифлик) минава под върховенството на Българската екзархия.^[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Инглиз чифлик (Inglis-Tchiflik) има 88 българи екзархисти.^[7]

Според гръцки данни в 1905 година Инглиз има 55 жители гърци.^[3]

В Гърция

Гара Ингилизово на теснолинейната железопътна линия Наръш – Ватилък, декември 1916 година

В 1913 година след Междусъюзническата война Ингилизово остава в Гърция. Българското му население се изселва и в 1923 година на негово място са настанени 450 гърци бежанци от българския град Анхиало (днес Поморие),^[8] изгорен на 30 юли 1906 година по времена антигръцките вълнения в България.^[2] В 1927 година селото е прекръстено на Анхиалос. По-късно в селото са заселени още бежанци от Станимака (днес Асеновград), Бургас и Созопол. В 1928 година Ингилизово е бежанско село с 236 бежански семейства и 849 жители бежанци.^[9] Анхиалци донасят в новото си местообитание и занаята си - винарството. Селото празнува на Свети Иван и на Свети Трифон на 1 февруари.^[2]

В 2001 година Ингилизово има 1062 жители, а в 2011 година - 738.^[2]