Иркутска област
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Иркутска област е субект на Руската Федерация в Сибирския федерален окръг[1]. Площ 774 846 km2 (4-то място по големина в Руската Федерация, 4,52% от нейната територия). Населението на областта към 1 януари 2017 г. наброява 2 403 643 души (21-во място в Руската Федерация, 1,64% от нейното население). Административен център е град Иркутск, на разстоние 5042 km от Москва.
Remove ads
Историческа справка
Първите руски селища в региона се основават в средата на ХVІІ в. През 1652 г. е основано зимовище, което през 1661 г. прераства в острог (укрепено селище) на река Ангара. Този острог през 1686 г. е признат за град Иркутск. През 1764 година е обособена Иркутска губерния, дотогава част от Сибирска губерния. През ХVІІІ в. възникват днешните градове Киренск (1775 г.) на река Лена и Нижнеудинск (1783 г.).
На 11 октомври 2005 г. между властите на Иркутска област и Уст Ординския Бурятски автономен окръг (УОБАО) в градчето Уст Ордински е подписан договор за обединение на двете административни единици. Документът определя пълномощията на органите на държавните власти на субектите на Федерацията и бюджетните процеси в уедрения регион.
Новият субект на Руската федерация се нарича „Иркутска област“ и е правоприемник на двата субекта. УОБАО влиза в неговия състав с особен административен статут и се нарича Уст Ордински Бурятски окръг. Договорът предвижда, че регионалните данъци, събирани в УОБАО, ще остават в неговия бюджет.
На 11 октомври 2005 г. парламентите на Иркутска област и Уст Ординския Бурятски автономен окръг приемат обръщение към президента на Руската федерация „за образуване на новия субект на Федерацията“. В резултат от референдума за обединението новата обединена Иркутска област е обявена на 1 януари 2008 г.
Remove ads
Географска характеристика
Географско положение, граници и големина
Иркутска област е разположена в азиатската част на Русия, в южната част на Сибир. На запад и северозапад граничи с Красноярски край, на североизток – с Република Якутия, на изток – със Забайкалски край, на югоизток и юг – с Република Бурятия и на югозапад – с Република Тува. В тези си граници заема площ от 774 846 km2 (4-то място по големина след Република Якутия, Красноярски край и Хабаровски край в Руската Федерация, 4,52% от нейната територия).[2]
Релеф
Иркутска област заема югоизточните части на Средносибирското плато (средна височина 500 – 700 m), представено от Ангарското възвишение (Ангарски кряж), Лено-Ангарското плато и др. Средносибирското плато е силно разчленено от дълбоко врязаните в него речни долини. На юг и югозапад Средносибирското плато е ограничено от планината Източни Саяни (3114 m) с хребетите Агулски Белки, Бирюсински, Гутарски, Окински, Удински и др. На югоизток Средносибирското плато е ограничено от хребетите на Прибайкалието – Хамар-Дабан (2371 m), Приморски хребет (1746 m), Байкалски хребет (2588 m). В североизточната част на областта са разположени Северобайкалската планинска земя, Патомското плато (1771 m), части от Делюн-Уранския хребет (2023 m) и хребета Кодар (3072 m). Югоизточните и североизточните части на областта се отличават с висока сеизмичност.[2]
Климат
Климатът на областта е остро континентален. Средната януарска температура варира от -15 °C по бреговете на езерото Байкал до -21 °C в Иркутск и -33 °C в град Бодайбо на североизток. Снежната покривка се задържа 160 – 170 дни в годината. Средната юлска температура е от 17 °C на североизток до 19 °C на юг. Годишната сума на валежите е 350 – 430 mm с максимум през втората половина на лятото и началото на есента. На северозапад и по западните склонове на планините сумата на валежите достига до 800 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура над 5 °C) е от 116 дни на север до 127 дни на юг. На север и североизток, и в планинските райони е разпространена вечно замръзналата почва.[2]
Води
На територията на областта протичат 65 041 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 309 355 km и принадлежат към два водосборни басейна: на река Енисей (около 3/5 от територията на областта), вливаща се в Карско море и на река Лена (около 2/5 от територията на областта), вливаща се в море Лаптеви. Към водосборния басейн на Енисей принадлежи най-голямата река в Иркутска област Ангара (около 1100 km в пределите на областта), десен приток на Енисей, заедно със своите големи притоци Иркут, Китой, Белая, Ока, Илим, Чуна, Бирюса и др. В северната част на областта протича река Долна Тунгуска, десен приток на Енисей. Източните и североизточните части на областта попадат във водосборния басейн на река Лена. Тя води началото си от Байкалския хребет и протича през Иркутска област с горното си течение на около 1500 km. Нейни основни притоци в областта са: Киренга, Чуя, Витим и др. В най-източната част протича река Чара, ляв приток на Ольокма от басейна на Лена.[3]
Разнообразният релеф на областта обуславя наличието на планински, полупланински и равнинни реки. Основното им подхранване е дъждовно и снежно. Техният воден режим се характеризира с пролетно, силно разтегнато във времето пълноводие, повишен отток през летния сезон и ясно изразено зимно маловодие. Повечето иркутски реки замръзват през ноември, като се размразяват чак през април. Средният многогодишен речен отток съставлява 309,4 km3.[3]
На територията на областта има 229 естествени и изкуствени езера с обща площ от 7732,5 km2, а с акваторията на езерото Байкал – около 19 хил. km2. Те са с тектонски, ледников и крайречен произход. Най-голямото естествено езеро в областта е Байкал, на границата с Република Бурятия, което е най-дълбокото езеро и едно от най-големите езера в света. Второ по големина естествено езеро е Орон, разположено в басейна на река Витим, в най-източната част на областта. Изкуствените водоеми в областта са няколко големи водохранилища по течението на река Ангара – Богучанско, Братско, Иркутско и Уст Илимско. Братското водохранилище е най-голямото в света по обем речно водохранилище.[3]
Почви, растителност, животински свят
На голяма част от територията на Иркутска област са разпространени горските почви. На север те са ливадно-карбонатни, ливадно-подзолисти и подзолисто-блатни. На запад преобладават подзолистите почви с различна степен на оподзоляване, а в южната лесостепна част – тъмно кафявите и тъмно сивите горски слабо оподзолени почви. В приангарските лесостепи и на територията на бившия Уст Ординско Бурятски национален окръг са разпространени черноземни почви, на места засолени. В планините са разпространени планински горски, планинско-тундрови и ливадни почви.[2]
Около 75% от територията на Иркутска област (581 хил.km2) е заета от гори, като запасите се изчисляват на 8,2 млрд. m3. Разпространени са светли иглолистни гори от лиственица и бор и тъмни иглолистни гори – кедър, смърч и ела. Степната и лесостепната растителност се е съхранила на отделни необработваеми територии. В планинските райони преобладава клекова и планинско тундрова растителност.[2]
В горите обитават множество животни с ценни кожи (собол, бялка, хермелин), копитни (зубър, елен, лос). Във водоемите и реките се среща ондатра и много ценни видове риба.[2]
Remove ads
Население
На 1 януари 2017 г. населението на Иркутска област е наброявало 2 403 643 души (21-во място в Руската Федерация, 1,64% от нейното население). Етническият състав е следният (над 5 хил. души): руснаци 91,41%, буряти 3,31%, украинци 1,31%, татари 0,98%, беларуси 0,4%, арменци 0,28%, азербайджанци 0,23%.
Административно-териториално деление
.png)
С цифри и числа са обозначени муниципалните райони.
С червена линия са обозначени границите на административно-териториалните единици с особен статут в бившия Уст Ордински Бурятски окръг.
В административно-териториално отношение Иркутска област се дели на 10 областни градски окръга, 32 муниципални района, 22 града, в т. ч. 14 града с областно подчинение (Ангарск, Бодайбо, Братск, Зима, Иркутск, Нижнеудинск, Саянск, Свирск, Тайшет, Тулун, Усоле Сибирское, Уст Илимск, Черемхово и Шелехов) и 8 града с районно подчинение и 52 селища от градски тип.
Remove ads
Селско стопанство
Половината от сектора е животновъдството (46%); продукти, донесени от други региони.
Външни препратки
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads