Красноярски край
субект на Руската федерация From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Красноярски край е субект на Руската федерация, разположен в Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район[1]. Площ 2 366 797 km² (2-ро място по големина след Якутия в Руската Федерация, 13,82% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 2 875 301 души (14-о място в Руската Федерация, 1,96% от цялото население). Административен център град Красноярск. Разстояние от Москва до Красноярск 3955 km.
_-_Krasnoyarsk_Krai.svg)
Remove ads
Историческа справка
Първите руски селища на територията на Красноярски край възникват в началото на ХVІІ в. – Енисейск (1618 г.), Красноярск и Канск (1628 г.), Ачинск (1782 г.). Краят е създаден на 7 декември 1934 г., като до 1991 г. в неговия състав влиза Хакаската автономна област, сега отделен субект на Руската Федерация – Република Хакасия, а до 2005 г. – Евенкски автономен окръг и Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг. Съгласно резултатите от референдума, проведен на 17 април 2005 г., от 1 януари 2007 Евенкски автономен окръг и Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг се преобразуват в Евенкски район и Таймирски Долгано-Ненецки район в състава на Красноярски край.
Remove ads
Географска характеристика
Географско положение, граници, големина
Красноярски край е разположен в Централен Сибир, включвайки архипелазите и островите в Северния ледовит океан (Северна земя, Норденшелд, Сергей Киров, Сибиряков и др. по-малки). Простира се от бреговете на Северния ледовит океан до планинските райони на Южен Сибир почти на 3000 km, като се отличава с изключително разнообразни и богати природни условия и ресурси. На изток граничи с Якутия, на югоизток – с Иркутска област, на юг – с Република Тува, на югозапад с Република Хакасия и Кемеровска област, на запад – с Томска област, Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецки автономен окръг. На северозапад и север се мие от водите на Карско море, а на североизток – от водите на море Лаптеви. В тези си граници заема площ от 2 366 797 km² (2-ро място по големина след Якутия в Руската Федерация, 13,82% от нейната територия).[2]
Релеф
Релефът на Красноярския край е изключително разнообразен. Крайбрежието на полуостров Таймир, разположено на крайния север е силно разчленено с многочислени заливи и полуострови. Централната част на полуострова е заета от планината Биранга, стръмно спускаща се на юг към силно заблатената, с голямо количество езера Северосибирска низина, която в пределите на края се нарича Енисейско-Хатангска падина. Долината на река Енисей, протичаща по цялата му територия от юг на север се дели на две части: западна, ниска част (източната периферия на огромната Западносибирска равнина) и източна, по-висока, заета от обширното Средносибирско плато (средна височина 500 – 700 m). Най-високите части са в Енисейското възвишение (Енисейски кряж) – 1104 m и платото Путорана – 1701 m. Южните части на Красноярския край са разположени в пределите на Южен Сибир. Най-големите орографски единици тук са Санските планини – Източни Саяни (до 2922 m), Западни Саяни и редица междупланински котловини, най-голяма от които е Минусинската котловина.[2]
Климат
Климатът е рязко континентален, особено суров на север, с дълга зима. На север и в Средносибирското плато средната януарска температура е от -30 °C до -36 °C, а в районите на Енисейск, Красноярск и на юг от -18 °C до -22 °C. Лятото в централните райони е умерено топло, а на юг – топло. Средната юлска температура е от 13 °C на север (по крайбрежието на Северния ледовит океан под 10 °C), 16 – 18 °C в централните части до 20 °C на юг. Продължителността на безмразовия период е от 73 – 76 денонощия на север до 103 – 120 денонощия на юг. Валежите са предимно през лятото и годишното им количеството се колебае от 200 – 300 mm на север, до 400 – 600 mm в Средносибирското плато и до 800 – 1200 mm по северните склонове на планините в южните райони на края. В междупланинските котловини на юг годишната сума на валежите е малка 250 – 300 mm. На големи територии от Красноярския края, особено на север от долината на река Долна Тунгуска е развита вечно замръзналата почва.[2]
Води
На територията на Красноярски край има 18700 реки с дължина над 10 km с обща дължина около 624 600 km. Речната мрежа се отнася към два водосборни басейна – на Карско море и море Лаптеви. Към водосборния басейн на Карско море се отнасят: най-голямата река в Красноярски край Енисей с притоците си Туба, Мана, Кан, Ангара, Голям Пит, Долна Тунгуска, Подкаменна Тунгуска, Сим, Елогуй, Турухан, Кочечум (приток на Долна Тунгуска), Чуня (приток на Подкаменна Тунгуска), Тасеева (приток на Ангара) и двете я съставящи Бирюса и Чуна; Пясина; Таймира; горните и средни течения на реките Чулим и Кет (десни притоци на Об) и няколко малки реки от басейна на река Таз. Към водосборния басейн на море Лаптеви се отнасят: Хатанга с двете съставящи я реки Котуй и Хета; Голяма Балахня, Ленинградска, Попигай, Оленьок (най-горното течение) и др.; Вилюй (най-горното течение), ляв приток на Лена.[3]
Разнообразния релеф обуславя наличието на планински, полупланински и равнинни реки. В планинските си участъци реките имат бурно течение, а по равнините и низините текат спокойно, меандрират, делят се протоци и ръкави. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният режим на болшинството реки е с пролетно, силно разтегнато във времето пълноводие, повишен летен отток и изключително ниско зимно маловодие. Замръзването на реките в края се придвижва от север на юг от септември до ноември, а размразяването обратно – от април до юни. Много от по-малките реки на север замръзват до дъното си за дълъг период от време.[3]
В Красноярски край над 323 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ над 60 хил.km2. Значителна част от тях са разположени в северната част на края – на полуостров Таймир и платото Путорана. Тук се намират три от най-големите руски езера – Таймир, Хантайско и Пясино, а също и други големи – Лабаз, Кета, Портнягино, Лама, Кунгасалах, Плитко езеро, Есей, Виви, Дюпкун и много други. Втори по значение езерен район е западно от река Енисей, в Западносибирската равнина, а незначителна част се намират в югозападната част на края. По произход езерата в Красноярски край са: термокарстови, ледниково-тектонски и крайречни в северните райони; моренни в Средносибирското плато; ерозионно-тектонски солени езера в Минусинската котловина; моренни, карстови и тектонски в Санските планини.[3]
На територията на Красноярски край са изградени няколко много големи изкуствени водохранилища: Красноярското, Майнското и Саяно-Шушенското на Енисей; Богучанското на Ангара; Курейското и Уст Хантайското на десните притоци на Енисей – реките Курейка и Хантайка.[3]
Почви, растителност
На полуостров Таймир в зоната на арктическите пустини и тундрата преобладават заблатените торфени почви, върху които е развита мъхово-лишайникова растителност. В южната част на полуострова се простира тясната полоса на лесотундрата, където наред с храстовата тундра има отделни малки гори от сибирска лиственица върху слабоподзолисти почви и смърч върху торфени почви. Зоната на тайгата заема голяма част от Западносибирската равнина и Средносибирското плато, а на юг постепенно преминава в планинско-иглолистните гори на Санските планини. Сибирската тайга се дели на северна, средна и южна подзона, във всяка от които се различават западна умерено влажна провинция и източна – суха провинция. В северната подзона преобладават заблатените гори от даурска лиственица с примеси от смърч и бреза (северна тайга), развити върху замръзнали подзолисти почви. Южно от Северния полярен кръг господстват храстовидните и тревисто-храстовидните лиственични гори (средна тайга), развити върху подзолисти и замръзнали горски почви. На юг от река Подкаменна Тунгуска се простира южната тайга, като в западната част преобладават тъмните иглолистни гори (смърч, ела, сибирски кедров бор, сибирска лиственица), а на изток – лиственично-борови и борови гори, развити върху ливадно-подзолисти замръзнали почви. Между зоната на тайгата и простиращите се на юг лесостепи е разположена полосата на смесените и дребнолистните широколистни гори (южна подтайга), съчетаваща ланшафтите на тайгата и лесостепта. В Минусинската котловина е развита типична степна растителност, характеризираща се с равнинен и хълмист релеф, плодородни сиви горски, черноземни и кафяви почви. В Санските планини е ясно изразена височинната поясност. Планинската лесостеп по периферията на Минусинската котловина, парково-лиственичните гори и планинската тайга (ела, смърч, лиственица, кедров бор) постепенно се сменят с ливадна и планинска тундрова растителност по най-високите части на Санските планини.[2]
Животински свят
За района на тундрата са характерни леминги, песец, бял заек, северен елен, тундрова куропатка, полярна сова, лебеди, гъски, патки, тюлени, моржове. В зоната на тайгата – лос, дива свиня, белка, кафява мечка, росомаха, хермелин, собол, лисица, глухар, кълвач и др.[2]
Remove ads
Население
Населението на Красноярски край е 2 866 490 души към 2016 г.[4], а към 1 януари 2017 г.2 875 301 души (14-о място по население в Руската Федерация, 1,86% от цялото население).
| Красноярск | 1 066 934 | Лесосибирск | 59 844 | Боготол | 20 477 |
| Норилск | 177 428 | Назарово | 50 652 | Енисейск | 18 156 |
| Ачинск | 105 364 | Сосновоборск | 38 415 | Шушенское | 16 846 |
| Канск | 91 018 | Шарипово | 37 258 | Кодинск | 16 227 |
| Железногорск | 84 543 | Дивногорск | 29 049 | Бородино | 16 218 |
| Минусинск | 68 309 | Дудинка | 21 978 | Ужур | 15 566 |
| Зеленогорск | 62 670 | Березьовка | 20 894 | Илански | 15 137 |
Етнически състав
Според данни от преброяването през 2010 г. краят е населен от:[5]
Обща карта
Легенда:
 | Краев център, повече от 1 000 000 души |
 | от 100 000 до 200 000 души |
 | от 50 000 до 100 000 души |
 | от 20 000 до 50 000 души |
 | от 10 000 до 20 000 души |
 | от 5000 до 10 000 души |
Шарипово
1
2
Боготол
3
Илански
Ужур
Абан
Балахта
Болшая Мурта
8
6
Ермаковское
Каратузское
Курагино
Мотигино
7
Северо-Енисейски
Тасеево
9
Агинское
Населени места в Красноярски край
Съкращения:
- Сосновоборск
- Дивногорск
- Бородино
- Зеленогорск
- Железногорск
- Емеляново
- Заозьорни
- Дзержинское
- Уяр
Remove ads
Административно-териториално деление
1- Абански, 2- Ачински, 3- Балахтински, 4- Березовски, 5- Бирилюски, 6- Боготолски, 7- Богучански, 8- Болшемуртински, 9- Болшеулуйски, 10- Дзержински, 11- Емеляновски, 12- Енисейски, 13- Ермаковски, 14- Идрински, 15- Илански, 16- Ирбейски, 17- Казачинский, 18- Канский, 19- Каратузки, 20- Кежемски, 21- Козульский, 22- Краснотурански, 23- Курагински, 24- Мански, 25- Минусински, 26- Мотигински, 27- Назаровски, 28- Нижнеингашки, 29- Новоселовски, 30- Партизански, 31- Пировски, 32- Рибински, 33- Саянски, 34- Северо-Енисейски, 35- Сухобузимски, 36- Таймырский Долгано-Ненецки, 37- Тасеевски, 38- Турухански, 39- Тюхтетски, 40- Ужурски, 41- Уярски, 42- Шариповски, 43- Шушенски, 44- Эвенкийски.
Краеви градски окръзи:
A- Ачинск, B- Боготол, C- Бородино, D- Дивногорск, E- Енисейск, F- Канск, G- Красноярск, H- Лесосибирск, I- Минусинск, J- Назарово, K- Норилск, L- Сосновоборск, M- Шарипово.
ЗАТО (градски окръзи):
N-Железногорск, O-Зеленогорск, R-сгт Солнечни, P-сгт Кедрови
В административно-териториално отношение Красноярски край се дели на 17 краеви градски окръга, 44 муниципални района, 23 града, в т.ч. 13 града с краево подчинение, 8 града с районно подчинение и 2 града със специален статут и 30 селища от градски тип.
Remove ads
Селско стопанство
Отглежда се едър рогат добитък, свине, птици, овце и елен (на север); зърнени култури, картофи, зеленчуци; и фуражни култури.
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads