Италианско психоаналитично общество

Италианското психоаналитично общество (на италиански: Società Psicoanalitica Italiana) е най-старото италианско общество за психоанализа.

История

Основано е в Терамо през 1925 г. от италианския психиатър Марко Бианкини - асистент в Неаполитанския университет и директор на психиатричната болница на Терамо. През 1932 г. той премества седалището на обществото в Рим, а по-късно същата година с помощта на Едуардо Вайс основават вестника на общество Rivista di Psicoanalisi^[1].

През 1936 г. ИПО става част от Международната психоаналитична асоциация (МПА)

След идването на фашизма на власт в Италия обществото е принудено да се разпусне през 1938 г., но отново се възстановява през 1946 г. Обществото започва да се развива интензивно през 50-те години благодарение на такива водещи фигури като Чезаре Мусати, Никола Пероти, Емилио Сервадио и Алесандра Томази ди Палма.

В ИПО членуват над 600 членове, което го прави второто по големина общество в Европа^[2].

Президенти

• Марко Бианкини – 1925-1931
• Едуардо Вайс – 1932- 1939
• Никола Пероти 1946 – 1951
• Чезаре Музати – 1951-1955
• Алесандра Томази ди Палма – 1955-1959
• Чезаре Музати – 1959-1963
• Емилио Сервадио – 1963-1969
• Франческо Корао – 1969 -1974
• Франко Форнари – 1974-1977
• Еудженио Гадини – 1977-1982
• Глауко Карлони – 1982-1986
• Джовани Хаутман – 1986-1990
• Емилио Сервадио 1990 – 1995
• Джузепе Ди Киара – 1993-1997
• Фаусто Петрела – 1997-2001
• Доменико Кианезе – 2001-2005
• Фернандо Риоло – 2005-2009
• Стефано Болонини – 2009-2013
• Антонино Феро - 2013-2017
• Анна Мария Николо Корилиано - 2017-2021
• Сарантис Танопулис 2021 –