Международна психоаналитична асоциация

Международната психоаналитична асоциация (МПА) е асоциация, включваща 11 800 психоаналитици като членове и работи със 70 учредителни организации. Основана е през 1910 от Зигмунд Фройд от идея, дадена от Шандор Ференци.

Международна психоаналитична асоциация
Информация
Основана	1910 г.
Седалище	Лондон, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия
Сайт	www.ipa.world
Международна психоаналитична асоциация в Общомедия

МПА е най-основното акредитирано и регулаторно тяло на психоанализата. Нейната мисия е да се увери в продължаващата сила и развитие на психоанализата за ползата на психоаналитичните пациенти.

Целите на МПА включват създаването на нови психоаналитични групи, стимулиращи дебати, извършване на изследвания, развиване на тренингова политика и установяване на връзки между другите тела. Тя организира огромен Конгрес, който се провежда през две години и е отворен за всички.

История

През 1902 Зигмунд Фройд започва да се среща всяка седмица с колеги, за да обсъди работата си и психологическото общество на срядата" е родено. От 1908 година то съдържа 14 редовни членове и някои гости, включително Макс Айтингтон, Карл Юнг, Карл Абрахам и Ърнест Джоунс, всичките бъдещи президенти на МПА.^[1] Обществото се превръща във „Виенско психоаналитично общество“.

През 1907 Джоунс предлага на Юнг да се организира международна среща и Фройд приема предложението. Мястото на срещата е Залцбург на 27 април 1908 и Юнг я нарича „Първия конгрес по фройдистка психология“ и по-късно тази среща се смята за първия Международен психоаналитичен конгрес, въпреки че МПА все още не е основана.

МПА е основана на следващия конгрес в Нюрнберг през март 1910.^[2] През 1914 Фройд публикува книга, озаглавена История на психоаналитичното движение. „Международния журнал на психоанализата“ е официалния журнал на МПА.

Съставни организации

Европа, Австралия, Индия и Израел

• Австралийско психоаналитично общество
• Белгийско психоаналитично общество
• Белградско (Условно) психоаналитично общество
• Британско (Условно) психоаналитично общество
• Британско психоаналитично общество
• Чешко психоаналитично общество
• Датско психоаналитично общество
• Холандска психоаналитична асоциация (Genootschap)
• Холандска психоаналитична група (ХПАГ)
• Холандско психоаналитично общество
• Финландско психоаналитично общество
• Френско психоаналитично общество
• Германска психоаналитична асоциация
• Германско психоаналитично (Условен борд) общество (DPG)
• Гръцко психоаналитично общество
• Унгарско психоаналитично общество
• Израелско психоаналитично общество
• Италианска психоаналитична асоциация (AIPsi)
• Италианско психоаналитично общество
• Мадридска психоаналитична асоциация
• Норвежко психоаналитично общество
• Парижко психоаналитично общество
• Полско психоаналитично (Условно) общество
• Португалско психоаналитично общество
• Испанско психоаналитично общество
• Шведска психоаналитична асоциация
• Шведско психоаналитично общество
• Швейцарско психоаналитично общество
• Виенско психоаналитично общество

Латинска Америка

• Аржентинска психоаналитична асоциация
• Аржентинско психоаналитично общество
• Бразилско психоаналитично общество
• Бразилско психоаналитично общество на Порто Алегре
• Бразилско психоаналитично общество Рибейрао Прето
• Бразилско психоаналитично общество на Рио де Жанейро
• Бразилско психоаналитично общество на Сао Паоло
• Буенос Айреска психоаналитична асоциация
• Психоаналитично общество на Каракас
• Чилийска психоаналитична асоциация
• Колумбийска психоаналитична асоциация
• Колумбиййско психоаналитично общество
• Психоаналитично общество на Кордоба
• Фройдистко психоаналитично общество на Колумбия
• Психоаналитично общество на Мато Гросо до Сул
• Психоаналитично общество Мендоса
• Мексиканска асоциация за психоаналитична практика, обучение и изследвания(MAPPTR)^[3]
• Мексиканска психоаналитична асоциация
• Психоаналитична асоциация на Монтерей
• Психоаналитично общество Пелотас
• Перуанско психоаналитично общество
• Психоаналитично общество на Порто Алегре
• Психоаналитична асоциация на щата Рио де Жанейро – Rio IV
• Психоаналитично общество – Park Mexico
• Психоаналитично общество на Ресифе
• Психоаналитично общество на Рио де Жанейро
• Рио III Психоаналитична асоциация
• Психоаналитична асоциация на Росарио
• Уругвайска психоаналитична асоциация (APU)
• Венецуелска психоаналитична асоциация

Северна Америка и Япония

• Американска психоаналитична асоциация (APsaA)
• Канадско психоаналитично общество
• Институт за Психоаналитични изследвания (IPS) (Условен)
• Институт за психоаналитично обучение и изследване (IPTAR)
• Японско психоаналитично общество
• Лосанджелиски институт и общество за психоаналитични изследвания (LAISPS)
• Нюйоркско фройдистко общество (NYFS)
• Северозападно психоаналитично общество (NPS) (Условно)
• Психоаналитичен център в Калифорния (PCC)
• Психоаналитичен институт в Северна Каролина (PINC) (Условен)

Международни конгреси

Първите 23 конгреса на МПА няма специфична тема.

Номер	Година	Град	Президент	Тема
1	1908	Залцбург
2	1910	Нюрнберг	Карл Юнг
3	1911	Ваймар	Карл Юнг
4	1913	Мюнхен	Карл Юнг
5	1918	Будапеща	Карл Абрахам
6	1920	Хага	Шандор Ференци
7	1922	Берлин	Ърнест Джоунс
8	1924	Залцбург	Ърнест Джоунс
9	1925	Бад Хомбург	Абрахам/Айтингон
10	1927	Инсбрук	Макс Айтингон
11	1929	Оксфорд	Макс Айтингон
12	1932	Виесбаден	Макс Айтингон
13	1934	Люцерн	Ърнест Джоунс
14	1936	Мариенбад	Ърнест Джоунс
15	1938	Париж	Ърнест Джоунс
16	1949	Цюрих	Ърнест Джоунс
17	1951	Амстердам	Лео Бартемайер
18	1953	Лондон	Хайнц Хартман
19	1955	Женева	Хайнц Хартман
20	1957	Париж	Хайнц Хартман
21	1959	Копенхаген	Уилям Гилеспи
22	1961	Единбург	Уилям Гилеспи
23	1963	Стокхолм	Максуел Гителсон
24	1965	Амстердам	Гилеспи/Грийнакър	Психоаналитично лечение на обсесивните неврози
25	1967	Копенхаген	Питър Джейкъб Ван дер Льов	За отреагирането и неговата роля в психоаналитичния процес
26	1969	Рим	Питър Джейкъб Ван дер Льов	Ново развитие на психоанализата
27	1971	Виена	Лео Рангел	Психоаналитичната концепция за агресията
28	1973	Париж	Лео Рангел	Преноса и хистерията днес
29	1975	Лондон	Серж Лебовичи	Промените в психоаналитичната практика и преживяване
30	1977	Йерусалим	Серж Лебовичи	Афекти и психоаналитична ситуация
31	1979	Ню Йорк	Едуард Джоузеф	Клинични издания в психоанализата
32	1981	Хелзинки	Едуард Джоузеф	Ранното психично развитие, като е отражение в психоаналитичния процес
33	1983	Мадрид	Адам Лиментани	Психоаналитикът на работа
34	1985	Хамбург	Адам Лиментани	Идентификацията и нейните превратности
35	1987	Монреал	Робърт Уолърщайн	Анализата крайни и безкрайна – 50 години по-късно
36	1989	Рим	Робърт Уолърщайн	Общата почва в психоанализата
37	1991	Буенос Айрес	Джоузеф Сандлър	Психични промени
38	1993	Амстердам	Джоузеф Сандлър	Психоаналитичният ум – От слушането до интепретацията
39	1995	Сан Франциско	Хорацио Ечегоен	Психична реалност – Нейното влияние върху аналитика и пациента днес
40	1997	Барселона	Хорацио Ечегоен	Психоанализа и сексуалност
41	1999	Сантяго де Чиле	Ото Кернберг	Афекта в теорията и практиката
42	2001	Ница	Ото Кернберг	Психоанализа – метод и приложение
43	2004	Ню Орлиънс	Даниел Видлохер	Работа на границите
44	2005	Рио де Жанейро	Даниел Видлохер	Травма: Ново развитие в психоанализата
45	2007	Берлин	Клаудио Лакс Еизирик	Запомняне, повторение и работа в психоанализата и културата днес
46	2009	Чикаго	Клаудио Лакс Еизирик	Психоаналитична практика – Срещи и отклонения
47	2011	Мексико сити	Чарлс Ханли	Изследване на основните концепции: Сексуалност, сънища и несъзнавано.
48	2013	Прага	Чарлс Ханли	Изправяне пред болката: Клиничен опит и развитие на психоаналитичното познание.
49	2015	Бостън	Стефано Болонини	Променящ се свят: формата и употребата на психоаналитичните инструменти днес.
50	2017	Буенос Айрес	Стефано Болонини	Интимност.
51	2019	Лондон	Вирхиния Унгар	Женското.

Президенти

• 1910 – 1914 Карл Густав Юнг
• 1914 – 1918 Карл Абрахам
• 1918 – 1919 Шандор Ференци
• 1920 – 1924 Ърнест Джоунс
• 1924 – 1925 Карл Абрахам
• 1925 – 1934 Макс Айтингон
• 1934 – 1949 Ърнест Джоунс
• 1949 – 1951 Лео Бартемайер
• 1951 – 1957 Хайнц Хартман
• 1957 – 1961 Уилям Гилеспи
• 1961 – 1964 Максуел Гителсон
• 1965 – 1969 Питър Джейкъб Ван дер Льов
• 1969 – 1973 Лео Рангел
• 1973 – 1977 Серж Лебовичи
• 1977 – 1981 Едуард Джоузеф
• 1981 – 1985 Адам Лиментани
• 1985 – 1989 Робърт Уолърщайн
• 1989 – 1993 Джоузеф Сандлър
• 1993 – 1997 Хорацио Ечегоен
• 1997 – 2001 Ото Кернберг
• 2001 – 2005 Даниел Видлохер
• 2005 – 2009 Клаудио Лакс Езирик
• 2009 – 2014 Чарлс Ханли
• 2014 – 2017 Стефано Болонини
• 2017 – Вирхиния Унгар