Йереми Вишньовецки
полски княз и военен командир From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Йерѐми Мѝхал Корѝбут Вишньовѐцки (на полски: Jeremi Michał Korybut Wiśniowiecki; 17 август 1612 г. – 20 август 1651) по прякор Чука за казаците или Желязната ръка е забележителен член на аристокрацията от Жечпосполита, княз на Вишневец, Лубни и Хорол за Короната на Кралство Полша и баща на бъдещия крал на Полша Михал I.
Авторитетен магнат и военен командир с рутенски и румънски произход, Вишньовецки през 1646 е наследник на едни от най-големите богатства и най-великите титли в полско-литовската държава. Сред тях е позицията на войвода от Рутенското войводство със земи, обитавани от 230 000 души. Неговото обръщане от източното православие към католицизма причинява много разногласия в Рутения и Украйна, които тогава са част от Жечпосполита.
Remove ads
Биография
Ранни години
Йереми Вишньовецки е роден през 1612, като точната дата и мястото на неговото раждане не са документално потвърдени[1]. Баща му Михал от литовско-рутенската фамилия Вишньовецки,[2] но умира скоро след раждането на Йереми през 1616.[3] Майка му Райна Могилянка е от молдавския аристократичен род Могилещи. Нейният баща е княз Йеремия Могила, починал през 1619.[4] И двамата родители се числят към обреда на Източната православна църква;[4], като чичо на Йереми е влиятелния православен богослов Петър Могила, а прачичо – Георги Могила, митрополит на Молдавия.
Сирак от седемгодишна възраст, Йереми е отгледан от чичо си Константи Вишньовецки, от римокатолическия клон на семейството.[4] Младежът посещава йезуитски колеж в Лвов и по-късно, през 1629 пътува до Италия, където той за кратко посещава Университета на Болоня. Йереми придобива и първия си военен опит – в Холандия.[4][5] Отглеждан от чичо си и пътувал в чужбина, Йереми Вишньовецки се превръща от един провинциален княз в един от най-великите магнати на Жечпосполита[5].
През 1631 Вишньовецки се връща у дома и поема от чичо му управлението на огромните имоти на баща си, които включват голяма част от това, което е днес Украйна[5][6]. В 1632 той обръща от източното православие към католицизма, действие, което причинява много тревога в украинските земи.[6] Решението му е била анализирано от историците и често е критикувано в украинската историография[6][7]. Православната църква се бои, че губи мощен защитник и Исая Копински, митрополит на Киев безуспешно се съветва с него в опит да промени решението му.[7] Йереми не отстъпва от решението си, но и запазва много достойни отношения с православаната църквата, като се избягват провокативни действия и поддържа чичо си православния епископ Петър Могила и неговия Православен Колегиум[7].
По-късни години
Според първия му придворен биограф Михал Калишовски княз Вишньовецки участва в девет войни през живота си.[8] Първата от тези е Смоленската кампания от 1633 – 34 срещу на московците[8]. В тази война той придружава южната армия на кастеланът Александър Пясечински и взема участие в няколко последователни битки, сред тях и неуспешната обсада на Путивъл; по-късно същата година те завземат Рилск и Севск преди да се оттеглят.[9][10] На следващата година той се присъединява към Адам Kисел и Станислав Жулкевски със собствена армия от 4,000 души.[11], което е 2/3 от армията на хетманите (без казашките войски). Йереми, въпреки че е най-младшият командир има голямо влияние върху тяхната кампания.[11] Липсата на артилерия не им позволява да завземат големи градове, но за сметка на това поляците опустошават провинцията около Севск и Курск[12]. Войната приключва скоро след това и през май 1634 Вишньовецки се завръща в Лубни.[12] За службата си той получава похвала от краля на Полша Владислав IV Васа и титлата кастелан на Киев.[13].
След войната Вишньовецки се ангажира в редица конфликти със съседни полско-литовски магнати и благородници.[14][15] Йереми е в състояние да си позволи доста голяма частна армия от няколко хиляди, и чрез заплахата от това той често е в състояние да принуди съседите си за благоприятно разрешаване на споровете.[16] Скоро след завръщането си от руския фронт, той участва на страната на семейството Довмонт в спор за имоти с друг магнат, Самуел Лашч, като в крайна Вишньовецки закупува спорните земи и ги включва в своите владения.[15]
Около 1636 Сеймът (Полския парламент) се противопоставя на брака на крал Владислав IV Васа със сестрата на вишньовецкия княз Анна[17]. Това дистанцира Йереми от кралския двор, въпреки че той периодично ходи във Варшава като депутат в Сейма от Рутенското войводство[18]. Скоро след това, на 27 февруари 1639, Йереми се жени за Грижелда Замойска, дъщеря на канцлера Томаш Замойски.[19]
По това време Вишньовецки е въвлечен в политически конфликт относно благородническите титли, по-специално тази на принца.[20] Аристократите в Полско-литовското обединено кралство официално са равни и използват различни и ненаследствени титли в сравнение с тези от останалата част на Европа; същността на конфликта, който отнема много време в Сейма през периода 1638 – 41, се състои в това дали старите титли принц (присъдени на семействата преди техните земи да бъдат включени в Общността през 1569 със Съюз от Люблин) са валидни и дали най-новите титли, присъдени от чуждестранни дворове, трябва да бъдат признавани.[20] Вишньовецки е един от главните участници в този дебат, успешно защитава старата хералдическа система, включително тази на собственото си семейство и постига успех в отхвърлянето на новите титли. Това го довежда до вражда с друг мощен магнат – Йежи Осолински[20]. Освен този конфликт през годините му като депутат (1635 – 46), Йереми не участва дейно в други политически въпроси и само два пъти (през 1640 и 1642) изпълнява незначителната функция на комисар за разследване на източните и южните гранични спорове[20].
В 1637 Вишньовецки вероятно участва под командването на хетман Миколай Потоцки срещу казашкия бунт на Павлюк[21]. Сигурно е обаче, че една година по-късно, след връщаше от Сейма Вишньовецки събира 4-хилядна дивизия, с която участва в погасяването na въстанието на Острянин.[22] Заедно с хетман Потоцки те побеждават бунтовниците в Битката при Жовнин след изтощителна обсада.[23]
Заключителни години
В 1641 г., след смъртта на чичо си Константи Вишньовецки, Йереми става последният възрастен мъжки наследник на рода и всички останали земи на клана попадат в ръцете му, въпреки краткия конфликт с Александър Лудвиг Радзивил, който оспорва правата му върху някои имоти.[24][24] Това се базира на брака на Радзивил с Катаржина Тицкиевич-Вишньовецка, но година по-късно с развода между тях въпросът е уреден в полза на Йереми.[24]
Вишньовецки воюва против татарите през периода 1640 – 46 поради зачестилите техни грабителски нападения през югоизточната граница на Общността.[25] В 1644, заедно с хетман Станислав Конецполски князът взема участие в победоносната битка при Охматов срещу силите на кримските татари, водени от Tугай бей.[26]
През 1644, след фалшива новина за смъртта на Aдам Казановски Вишньовецки поема контрола над спорен имот в Румно.[16] За това нарушение той е бил осъден на изгнание, но поради влиянието си дори кралят не може реално да наложи това решение без то да доведе до гражданска война.[16][27] В крайна сметка след повече дискусии на местните сеймове и след това в държавния Сейм Вишньовецки печели делото и му е предоставено правото над имота в Румно.[27] В 1646 г., след смъртта на Конецполски бъдещият рутенски войвода е този, който нахлува и отнема град Хадяч от сина на хетмана Александър Конецполски. Но година по-късно, през 1647, Вишньовецки губи този спор и е принуден да върне града.[27][28]
На 4 април 1646 г. Вишньовецки получава титлата войвода на Рутения (наричан и Руски войвода) заедно с място в Сената на Полша[29]. Той е третият член на династията, получил тази привилегия.[29] Скоро след това, обаче, той отказва да подкрепи крал Владислав в плана му за война срещу Османската империя, въпреки че кралят му предлага ранга на Полеви хетман на Короната[30].
След есента на 1646 Вишньовецки нахлува в Ка́нев и заема позицията на староста, освободена от заточения Самуел Лашч[31]. Рутенският княз прави това без каквито и да било правни основания и става субект на съдебно решение, което никога не е било изпълнено.[31] По-късно същата година Вишньовецки за кратък период от време вдига голяма частна армия от около 25 000 души с неизвестна цел и без да участва в някакви военни действия[32][32].
Хмелницко въстание
Вишньовецки печели прякорите си най-вече с битките срещу казаците по време на въстанието на Хмелницки през 1648–51 г. Получил информация за нарастващо недоволство[33], князът започва да мобилизира войските си, а в началото на май научава за казашката победа на Жовти Води[34]. След като не получава поръчки от хетманите Миколай Потоцки и Mарчин Калиновски, Вишньовецки започва да се движи по своя собствена инициатива. Скоро научава за втория триумф на Хмелницки в битката при Корсун, което означава, че неговите войски (около 6,000) са единствените полски сили отвъд Днепър в този момент.[35] В тази ситуация той започва да отстъпва към Чернигов, а армията му скоро се превръща в център за различни бежанци.[36] Минавайки Чернигов, той продължава през Любеч и Брагин,[36] а след това през Мозир, Погребище и Житомир. След кратък престой там за местен сеймик,[37], Вишньовецки влиза в няколко схватки със силите казашки – край Немиров, Махновка и Староконстантинов.[38]. През юли стратегическото отстъпление на Вишньовецки достига Збараж[39], което има съществено влияние върху хода на войната. Политиците в безопасна Варшава се опитват да преговарят с казаците, които от своя страна се използват действия Вишньовецки като извинение за отлагане на каквито и да било сериозни преговори.
| „ | Той не беше победен, не бе и победоносен, но по този начин направи мира невъзможен | “ |
Владислав Конопчински[40] | ||
_(cropped).jpg)
Около края на август или началото на септември, Вишньовецки се съединява с армията региментарите Владислав Заславски-Острогски, Миколай Остророг и Александър Конецполски. Той не е в прекалено приятелски отношения с никой от тях, но след кратки преговори се съгласява да следва техните поръчки. По този начин князът приема отредения му статут на младши командир с по-малко влияние върху следващата фаза на кампанията.[41] На 23 септември, техните сили, обаче, са победени в Битката при Пилавци; след края на битката на Вишньовецки е предложена позицията на хетман, но той отказва.[42] На 28 септември в Лвов, Вишньовецки, с обществена подкрепа, е обявен за полеви региментар и около една седмица по-късно тази номинация е потвърдена от Сейма.[43] За разочарование на лвовчани обаче князът решава да съсредоточи отбраната си в ключовата крепост Замошч вместо в Лвов.[44] В края на краищата и двата града не са завладени след като е бил платен откуп от двете кметства на казаците, които предвид предстоящата зима решават да се оттеглят.[44]
Междувременно е свикан Сейм за да бъде избран нов крал – Ян II Кажимеж. Вишньовецки попада в тежко положение, тъй като е подкрепял други кандидати – Георги I Ракоци и Карл Фердинанд Васа.[45] Опозицията от противниците на Йереми печели позиции и не допуска да му бъде предоставена хетманска булава, въпреки че след цели два дни на обсъждане по въпроса е издаден документ, който заявява, че Вишньовецки има „правомощия, равни на тази на хетман.“[46] Вишньовецката фракция, ратуваща за увеличаване на размера на армията, е маргинализирани от фракцията, която се надява на мирно решение, а у новия крал и повечето от шляхтата е създадено измамно чувство на сигурност.[47] За да добавят и обида към Вишньовецки на коронацията през февруари 1649 г. в Краков му е отнет региментарския ранг.[47]
През първата половина на 1649 преговорите с Хмелницки пропадат и полско-литовската армия започва да се събира близо до границите с бунтовна Украйна. Основният лагер е в Збараж, където Вишньовецки пристига в края на юни с нова армия от 3000. Това е всичко, което е в състояние да събере по това време, тъй като по-голямата част от рутенските земи са залети от казаците.[48] Пристигането на Вишньовецки повишава морала на кралската армия и въпреки че няма официален ранг както обикновените войници, така и новите региментари го слушат за всичко.[48] По време на епопеята при Збараж той е неофициален командир на полско-литовската армия.[49] Обсадата продължава до прекратяването на огъня с Договора от Зборов[50], а популярността на Вишньовецки сред войските и шляхтата възкръсва. Но не и пред краля, който му дава сравнително малка награда – староство над Пшаснишки окръг.[50] Нуждаейки се от подкрепата на княза Ян Казимир временно го номинирана за хетман и му отстъпва още земя.[51] През април 1650 Вишньовецки трябва да освободи службата на хетман за Миколай Потоцки, освободен от казашки плен.[51] През декември същата година, в светлината на нарастващото напрежение с московците военната фракция на Вишньовецки успява да убеди Сейма да приеме резолюция за увеличаване на размера на армията до 51000 – най-голямата армия, откакто казашките вълнения са започнали две години назад.[52]
Примирието от Зборов не трае дълго и през пролетта на 1651 казаците на Хмелницки отново напредват на запад.[53] На 1 юни 1651 Вишньовецки повежда личната си армия срещу казаците при Сокал.[54] Той командва лявото крило на полско-литовската войска в победоносната битка при Берестечко на 28 – 30 юни.[55] Обединената армия напредва след отстъпващите казаци, но на 17 юли кралят нарежда да се остави цялата армия под командването на Потоцки и се оттегля във Варшава за да празнува победите си над казаците. „[56] По-късно същата година, на 14 август Вишньовецки внезапно се разболява докато лагерува близо до село Паволоч и умира на 20 август 1651 г., на възраст от само 39 години.[57] Причината за смъртта никога не става известна, а някои (дори съвременници) спекулират, че е бил отровен, но никога не са намерени убедителни доказателства в подкрепа на такова твърдение.[58] Въз основа на откъслечни описания на болестта му и последващи разследвания, някои медицински историци предполагат, че причината за смъртта може да е холера[58] или дизентерия.[59] За Йереми Вишньовецки е устроено „церемониално погребение пред цялата настояща армия, на 22 август тялото на Вишньовецки бе изпратено с най-голяма пищност“.[59]
Задлъжнялото семейство Вишньовецки не е в състояние да му осигури погребение за съответните му ранг и слава. Той получава временно местоположение на тялото в манастира на Свети кръст,[60], но тленните останки са загубени при пожар в края на 18 век, което също така предотвратява съвременните повторни изследвания на причината за смъртта му.[58]
Remove ads
Благосъстояние
Повечето Вишньовецки нямат имоти от източната страна от Днепър (във Волинско, Рутенско и Киевско войводства). Повечето от тях са придобити от дядото на Йереми Александър Вишньовецки през 16 век.[61][62] Седалището на именията му се намира в укрепен замък в Лубни, където населението на самия град възлиза на едва около 1000.[63] В наследените земи и сгради, според данни от 1628, живеят 4500 души, като Лубни е най-голямото селище. По-малки градове в княжеските земи са Хорол, Пиратин и Пжилука[63]. До 1646 земите му са били обитавани от 230 000 души.[64] При Йереми броят на градове по земите нараства от няколко до около тридесет, а тяхното население се увеличава.[64] Просперитетът на тези земи отразява уменията на Вишньовецки в управлението на икономиката, както и доходите от своите територии (оценява на около 600 000 злоти годишно) го прави един от най-богатите магнати в страната.[14] Поради размера и относително постоянните граници, имоти му често са наричани Вишньовечична.[61]
Въпреки богатството си, той не е водил разточителен живот.[65] Без да е прекалено екстравагантен, той построява нелуксозни резиденции, и дори не е поръчвал и един портрет за себе си.[65]. Jan Widacki отбелязва, че голяма част от историографията относно Вишньовецки се фокусира върху военните и политическите аспекти на живота си, а едва няколко от неговите критици обсъждат успехите му в икономическото развитие на регионите.[14]
Remove ads
Възпоменание и популярната култура
Вишньовецки е широко популярна личност сред благородната класа, която вижда в негово лице защитник на традициите, патриот и способен военен командир.[66] Князът е хвален от много от неговите съвременници, включително и поета Самуел Tвардовски, както и многобройни писатели и ранни историци.[66] За неговата защита на цивилното население, включително евреите, по време на въстание, Вишньовецки е препоръчван от ранните еврейски историци.[67] До 19 век той е бил боготворен като легендарния, съвършен „Рицар на граничните райони“, скулптурата му е сред двадесет скулптури на известни исторически личности през 18 век в „Рицарската стая“ на Кралския замък във Варшава,[66]
През 19 век харизмата на този образ започва да бледнее, след като нова вълна в историографията интерпретира живота му в ерата на позитивизма в Полша – тогава по-голяма стойност се отдава на строителите, отколкото на воините.[68] Освен това по това време на полските историци започват да поставят под въпрос традиционната представа за „украинския проблем“ и начинът, по който казаците се отнасят към полската благородна класа. Бавно изображението на Вишньовецки като герой започва да се колебае, с различни аспекти на живота и личността му под въпрос и критика в работата на историците, като Kарол Шайноха и Юсеф Шуйски.[68]
Вишньовецки е основен поддържащ герой в първата част на трилогията на Хенрик Сенкевич С огън и меч, в който се описва историята на Жечпосполита по време на въстанието на Хмелницки. Ролята на магната е по-скоро положителна, но е налице и интензивна критика на неговата персона, по-специално от противници на Сенкевич, като Зигмунт Kачковски и Олгиерд Хил.[69] През 1930 е публикуван първият модерен исторически труд за Вишньовецки под авторството на Владислав Томкевич[70] През Полската народна република идеология на комунистическата партия диктува всички историци да представят Вишньовецки като „враг на народа“, като тази тенденция се уталожва след 1965 г.[71] Анализът на работата на други историци отбелязва, че Владислав Чаплински и Павел Ясеница по-скоро симпатизират на Вишньовецки.[71]
Вишньовецки е упоменат и в по-нови художествени произведениия, като Превръщането на Княз Ярема[72] и във филма от 1999 г. С огън и меч.[73]
Remove ads
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads