Йонко Вапцаров

Иван (Йонко) Николов Проданичин, известен като Вапцаров или Вапцара^[1], както и с псевдонима Белоречки, е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[2]

Йонко Вапцаров
български революционер
Роден	1880 г. Банско, Османска империя
Починал	17 януари 1939 г. (59 г.) София, Царство България
Семейство
Деца	Никола Вапцаров Райна Вапцарова Борис Вапцаров
Йонко Вапцаров в Общомедия

Биография

Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурзия по обучаване в стрелба, 1898 г.
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон В Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тасе Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов

Йонко Вапцаров е роден през 1880 година^[3] в Банско, тогава в Османската империя. Баща му Никола Проданичин е убит от турски конвой през 1905 година на път за Солун в местността Свети Георги край Банско заедно с Борис Тодев и Милан Колчагов. Йонко Вапцаров завършва 6 клас в Банско и се включва във ВМОРО през 1896 година. Става секретар на разложкия околийски революционен комитет в Банско. През 1901 година участва в обезоръжаването на върховиста дядо поп Найден в село Сърбиново заедно с Яне Сандански. Участва в аферата „Мис Стоун“. През 1902 година става войвода на чета в родния си край. След Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година е арестуван и лежи в затвор в Солун. След Младотурската революция през 1908 година е освободен.

Никола и Йонко Вапцарови

По време на Балканската война е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение. Сборната чета на Иван Вапцаров, Христо Чернопеев, Пейо Яворов и Лазар Колчагов освобождава Банско, Мехомия и Кавала.^[4] По-късно Вапцаров служи в Несторевата рота на 13-а кукушка дружина.^[5][6]

Чета на МОО с командир Йонко Вапцаров
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележки
	Борис Голев	35	Разложко	Банско[7]	Загинал през Първата световна война.[8]
	Димитър Ат. Ангелов	37	Разложко	Добринища[9]
	Иван Г. Ангелов	38	Разложко	Бачево[10]
	Иван Арсенов	30	Разложко	Бачево[11]
	Костадин Ив. Хаджирадонов	27 (28)	Разложко	Банско[12]
	Миле Н. Колчагов	39	Разложко	Банско[13]
	Милош Т. Колчагов	30	Разложко	Банско[13]
	Нико Досев Аламинов	45	Разложко	Годлево[14]
	Никола Г. Мацин	20	Разложко	Добринища[15]
	Никола Т. Бакалов	23	Разложко	Якоруда	кръст „За храброст“ ІV[16]
	Павле Андреев	48	Мелнишко	Белица[17]
	Тоше К. Колчагов	38	Разложко	Банско[13]

Веднага след освобождението на родния си край през 1912 година става околийски началник на Разложка околия. Йонко Вапцаров, вече областен ръководител на ВМОРО, завързва лично приятелство с цар Фердинанд I, като няколко пъти си гостуват един на друг. Йонко Вапцаров отива в Цариград през 1916 година, за да уреди имотни въпроси на Фердинанд^[18]. На 13 октомври 1917 година в дома на Йонко Вапцаров, на път за Солунския фронт, пренощуват Кайзер Вилхелм II и Цар Фердинанд I^[19]. Добри отношения Йонко Вапцаров поддържа и с Цар Борис III^[20].

Стоян Филипов (първи), племенникът му, Йонко Вапцаров (трети), Иван Михайлов (четвърти) и Панчо Михайлов (пети).

След Първата световна война Иван Вапцаров участва във възстановяването на ВМРО. В 1921 година е избран за помощник-кмет на Банско. Към 1926 година е пълномощник на ЦК на ВМРО и получава заплата в размер 4500 лева^[21]. При разцеплението на ВМРО е на страната на десницата, но след убийството на Александър Протогеров през 1928 година влиза в конфликт с Иван Михайлов и през пролетта на 1929 година михайловисти правят опит за убийството на Вапцаров, който след това се установява в Ню Йорк при роднини. Завръща се в България през 1930 г., а през 1933 година е отвлечен от михайловистка чета, но е освободен след Деветнадесетомайския преврат в 1934 година.

Йонко Вапцаров умира през 1939 година в София.^[22] Баща е на комунистическите активисти Никола Вапцаров, Райна Вапцарова и Борис Вапцаров.

Къщата, в която Йонко е живял със семейството си в Банско, днес функционира като музей, посветен на живота и делото на сина на Йонко – поета Никола Вапцаров.