КПВТ

Голямокалибрена картечница Владимиров, танкова (на руски: Крупнокалиберный пулемёт Владимирова танковый) (КПВТ, Индекс ГРАУ – 56-П-562Т) е модифициран вариант на едноименната пехотна картечница за поставяне като въоръжение на бронетехника. Може да се използва както за стрелба по наземни или надводни цели, така и за поразяване на нисколетящите средства за въздушно нападение (самолети и вертолети) на противника.^[4] Явява се достатъчно мощно средство за огнева поддръжка на пехотата и танковете във всякакви условия на бойната обстановка,^[5] предназначена е за борба с лекобронирани цели (бронеавтомобили, бронетранспортьори, бойни машини на пехотата, противотанкова артилерия)^[1] а също за стрелба по струпванията на пехота и техника.^[6] В условията на липса у противника на укрепена линия на отбрана или отделни опорни пунктове с железобетонни фортификационни съоръжения, а също и тежка бронетехника, може самостоятелно да решава широк спектър от огневи задачи (в връзка с което, картечницата състои на въоръжение не само в армията и сухопътните компоненти на флотове, но и във вътрешните войски, граничките войски, подразделенията със специално предназначение и за бързо реагиране на милицията и полицията, и други предвидени и непредвидени от закона въоръжени формирования). За увеличаване на бойната ефективност на единиците бронетехника, като самостоятелна огнева единица, КПВТ се поставя във въртяща се кула заедно с картечницата ПКТ, която се използва за поражение на небронирана техника и живата сила на противника извън укритията. Автоматиката на картечницата реализира принципа използване на енергията на отката при къс ход на ствола.^[7]

КПВТ
Външен вид на картечницата, поставена във въртящата се кула на БТР-80 (страничен изглед)
Обща информация
Страна
Тип	Голямокалибрена танкова тежка картечница; пристрелочна картечница; зенитна картечница[1]
История на производство и служба
Изобретател	Владимиров, Семён Владимирович
Създаване	1944 г.
Производител	Завод Дегтярьов в Ковров
На въоръжение	1960 г. – понастоящем
На служба при	виж списък на операторите
Конфликти	виж списък на конфликтите
Варианти	виж списък на модификациите
Габаритни характеристики
Маса	52,2 kg (тяло на картечницата)
Дължина	2000 mm
Дължина на цевта	1346 mm
Работни характеристики
Действие	механизъм с къс ход на ствола[2] и ротационен затвор; със електроспусък[3]
Пълнител	Патронна лента
Боеприпаси	14,5 × 114 mm
Мерни прибори	ВК-4, ВК-4М, ПП-61А, ПУ
Скорострелност	550 – 600
Начална скорост	976 – 1005 m/s
Ефективна стрелба	2000 m[4] (1500 по въздушни цели)
КПВТ в Общомедия

КПВТ осигурява ефективно поражение на групови и въздушни цели на разстояние до 2000 метра,^[1] но опитни оператори могат да водят достатъчно ефективен огън по цели и на по-отдалечено разстояние, в зависимост от нивото на тяхното индивидуално майсторство, степента на износване на ствола и качеството на използваните боеприпаси.

Разработка

В средата на 1960-те г. ръководството на виетнамските партизани, водещи война против контингента на САЩ, се обръща към ръководството на СССР с молбата да им осигури, заедно с другите образци въоръжение и военна техника, лека зенитна установка, позволяваща да се води ефективна борба против американската авиация от засада във вечнозелените виетнамски джунгли. Интернационалната молба е изпълнена от съветската страна като приоритетна, а страничен продукт от изпълнението на молбата на виетнамските другари става разработката на танков вариант на голямокалибрената картечница.^[8]

Устройство

Голямокалибрената картечница КПВТ се състои от следните основни части и механизми:^[9]

ствол; цевна кутия; затвор; възвратно-бойна пружина; капак на цевната кутия; приемник;

спусков механизъм; подложка; електроспусък; механизъм за пневматично презареждане. В комплекта на картечницата влизат:[9] патронни кутии с лентите;

прицелите; принадлежностите за почистване, разглобяване и сглобяване; тръбичка за студена пристрелка; приспособленията за стрелба с холостни патрони; приспособления за снаряжение на лентите с патрони.

Въртяща се кула

• 
• 
• 
• 

Възела за закрепване на картечницата на кулите върху колесна бронетехника в различен ракурс.

Място на оператора

• 
• 
• 

Работното място на картечаря (оператора) вътре в бойното отделение на БТР-80 в различен ракурс

Тактико-технически характеристики

Основни сведения Способ за мерене – с помощта на въртящ и подемен механизми и фиксация чрез спирачки[10] Прицелни приспособления – перископичен прицел ПП-61А за наблюдаване на местността и насочване на картечниците към целта,[11] оптически прицел ПУ за стрелба по наземни цели[12] и зенитен колиматорен прицел ВК-4 и ВК-4М с подсветка на сектора на обзор през тъмната част от денонощието[13] Използван тип боеприпаси – патрони с бронебойно-запалителни куршуми (Б-32 и БС-41), бронебойно-запалително-трасиращи (БЗТ и БСТ) и запалителни (ЗП и МДЗ) куршуми[14] Вид на стрелбата – къси (2 – 5 изстрела) и дълги откоси (до 20 изстрела), и непрекъсната стрелба (до 150 изстрела)[14] по наземни и надводни цели – огън по точка, с разсейване по фронта и с разсейване по дълбочина[5] по въздушни цели – съпровождане, по трасето, заградителна стрелба[5] по пикиращи, кабриращи и зависнали въздушни цели – съпровождащ огън с непрекъснат откос[15] по въздушни цели, маневриращи на звукови и свръхзвукови скорости – заградителен огън с дълги откоси[16] Техническа скорострелност – 550 – 600 изстрела в минута[14] Бойна скорострелност – 70 – 80 изстрела в минута[14] Тип подаване на боеприпасите – лентово от патронна кутия[14]

Охлаждане на ствола – въздушно[14] Прегряване на ствола – след 150 изстрела[14] Работно напрежение на системата на електроспусъка – 26 В[3] Допустими колебания в напрежението на системата на електроспусъка – 22 – 30 В[3] Масо-габаритни характеристики Тегло на картечницата – 52,2 кг[9] Тегло на патронната кутия със снаряжена с 50 патрона лента – 12,3 кг[9] Стрелкови характеристики Ефективна далечина на стрелбата по бронирани обекти и жива сила зад леки укрития – до 1000 м[1] по струпвания на жива сила и транспорт – до 2000 м[1] по въздушни цели – до 2000 м[1] Прицелна далечина на стрелбата с оптичен прицел – до 2000 м[1] Досегаемост по височина – до 1500 м[1] Ъгъл на възвишение – −5°…+85°[17] Ъгъл на въртене – 360°[18] Външна балистика Влияние на напречния вятър за изменение на далечината на полет на куршума – не изисква извършването на поправки[19] Влияние на температурата на въздуха върху балистичните качества на куршума – изисква поправки за далечини над 1000 м[19]

Модификации

КПВТ-1

В конструкцията са внесени редица доработки, в частност, добавена е възможност да се превключва направлението на подаване на лентата от дясно наляво, което става с преместване на детайлите на подаващия механизъм и облекчава монтажа на картечницата на различни образци бронетехника.

Пехотни варианти

Тъй като пехотният вариант на голямокалибрената картечница Владимиров на колесен лафет е снет от въоръжение и е заменен с други образци стрелково въоръжение, а КПВТ остава и продължава да остава на въоръжение в армиите и сухопътните компоненти на флотовете на много страни от постсъветското пространство, а също и на чужди държави, където са продавани масово или където е произвеждана бронетехника съветски образец, посредством обратно инженерно-техническо преоборудоване със силите на военнослужещите КПВТ е преправян в пехотен вариант на лафет или на триноге за усилване на системата на огъня на подразделенията от тактическите звена в отбрана.

Носители

Тук е представен списък на образци бронетехника (включая опитните образци и проектите), позволяващ поставянето на КПВТ:

Автомобили с повишена проходимост и бронеавтомобили Варта ГАЗ-3937 КамАЗ-43269 Бойни разузнавателни машини БРДМ-2 БРДМ-2ДИ БРДМ-2ЛД БРДМ-2Т

Бронемашини БМР-1 Обект 6МА РХМ-4 РХМ-6 Бронетранспортьори БТР-7 БТР-60 БТР-60М БТР-70 БТР-70ДИ БТР-70М БТР-70Т

БТР-80 БТР-80УП БТР-82 ГТ-Л К-78 B-33 MGC-14,5 OT-90 TAB-77 TABC-79

Самоходни артилерийски установки Обект 268 Обект 610 СУ-122-54 Танкове ИС-7 Обект 139 Обект 140 Обект 141 Обект 277 Обект 278 Обект 279

Обект 430 Обект 435 Обект 770 Обект 907 Сонгун-915 СТ-1 Т-10 WZ-111

Бронирани и артилерийски катери Бронирани катери проект 191М Артилерийски катери проект 1204 първа серия

За поставянето на картечницата могат да бъдат преоборудвани фабрично-заводски или самоделно куполите и на други единици бронетехника.

Ъгъла на възвишение на картечницата по вертикала ѝ позволява свободно да води огън по въздушни цели

При движение по наводнени, заблатени или силно замърсени участъци от местността ствола на картечницата и възела за закрепването ѝ към кулата се покриват със специален брезентов кожух за защита от замърсяване

В параден строй и на марш, в съответствие с изискванията на техниките за безопасност и нормите на воинския етикет, ствола на картечницата е насочен нагоре

Снаряжена патронна лента за картечницата

Оператори

Следующие государства эксплуатировали КПВТ в разное время:

Въоръжени сили на Азербайджан (Армия, ВВ на МВР, ДГСА) Въоръжени сили на Алжир Народни въоръжени сили за освобождение на Ангола Въоръжени сили на Демократична Република Афганистан → Въоръжени сили на Ислямска Република Афганистан Въоръжени сили на Обединената Арабска Република → Въоръжени сили на Арабска Република Египет Въоръжени сили на Армения Въоръжени сили на Бангладеш Въоръжени сили на Беларус (СВ, ССОБ) Въоръжени сили на Бурунди Въоръжени сили на Унгария (СВ, ГВ) Въоръжени сили на Венецуела Въоръжени сили на Демократична Република Виетнам Народни революционни Въоръжени сили на Гренада Въоръжени сили на Грузия

Въоръжени сили на Джибути Национални сили за отбрана на Индонезия Въоръжени сили на Ирак Въоръжени сили на Йемен Въоръжени сили на Казахстан Въоръжени сили на Киргизстан Въоръжени сили на КНДР Въоръжени сили на Колумбия Въоръжени сили на Кот д'Ивоар Въоръжени сили на Република Корея Революционни въоръжени сили на Куба Въоръжени сили на Македония Монголска Народна Армия → Въоръжени сили на Монголия Въоръжени сили на Молдова Въоръжени сили на Народна демократична република Йемен Въоръжени сили на Нигерия Въоръжени сили на Пакистан Въоръжени сили на Руската федерация (Сухопътни войски на Руската федерация, МП на ВМФ, Росгвардия, ССО, ФГС на ФСБ, ЦСП на ФСБ)

Въоръжени сили на Социалистическа република Румъния → Въоръжени сили на Румъния Въоръжени сили на САР Въоръжени сили на Сомалия Въоръжени сили на СССР (Советская Армия, МП на ВМФ, ВВ на МВД, ГВ на КГБ) Въоръжени сили на Судан Въоръжени сили на Таджикистан Въоръжени сили на Туркменистан Въоръжени сили на Турция (СВ) Въоръжени сили на Узбекистан Въоръжени сили на Украйна (СВ на ВСУ, МП на ВМСУ, ССОУ), ГПСУ, НГУ 1-во и 2-ро формиране, ТрБ Въоръжени сили на Чад Въоръжени сили на Шри Ланка Въоръжени сили на Естония Въоръжени сили на Етиопия Сили за отбрана на Финландия

Следните непризнати и частично признати държави и държавни образувания, а също националноосвободителни движения и други въоръжени формирования експлоатират КПВТ по различно време:

• Въоръжени сили на Абхазия
• Всевелика донска войска (военизирана обществена организация)
• Въоръжени сили на Донецката народна република
• Армия на Югизтока → Народна милиция на Луганската Народна Република
• Въоръжени сили на Нагорно-Карабахската Република
• Въоръжени сили на Приднестровската Молдавска Република
• Руска православна армия (военизирана обществена организация)
• Обединена таджикска опозиция
• Талибан
• Въоръжени сили на Южна Осетия

Лицензионно и нелицензионно производство на картечницата има в следните страни:

• Корейска Народно-Демократична Република – производство в предприятия от отбранително-промишления комплекс на КНДР
• Китайска Народна Република – производство на контрафактното копие под названието Тип 56 в заводите на Китайската северно промишлена корпорация
• Социалистическа република Румъния – производство на точно лицензионно копие под названието KPVT в Куджирския механичен завод

Бойна употреба

Видеозапис на използването на КПВТ в бойна обстановка

Списък на въоръжените конфликти, в хода на които са използвани КПВТ и нейните модификации:

• Индо-пакистански конфликт (1965— понастоящем)
• Арабско-израелски конфликт (1965— понастоящем)
• Гражданската война и чуждестранната интервенция в Йемен (1965 – 1970)
• Гражданската война и чуждестранната интервенция в Ангола (1975 – 2002)
• Гражданската война и чуждестранната интервенция в Мозамбик (1976 – 1992)
• Етиопо-сомалийска война (1977 – 1978)
• Гражданската война и чуждестранната интервенция в Сомалия (1988— понастоящем)
• Войната в Афганистан (1979 – 1989)
• Локални конфликти в следсъветския период (1989 – 1991)
• Локални войни в постсъветското пространство (1991— понастоящем)

• Грузино-абхазски конфликт
• Карабахски конфликт
• Приднестровски конфликт
• Чеченски конфликт
• Конфликта в източна Украйна
• Конфликта в Южна Осетия

Износване

Според увеличаването на износването на детайлите и възлите на картечницата се учестяват броя на проблемите, прехапванията, незахващането на патрони и отказите на електроспусъка, и други задръжки при стрелба, което отчасти се компенсира от нивото на огневата подготовка на оператора и се отстранява чрез замяна на детайлите, непригодни за последваща експлоатация с нови, със съблюдаване на изискванията по обслужване и грижа за оръжието, което съществено удължава срока на експлоатация на оръжието във войските.