Караагач (дем Марония-Шапчи)

Караагач, още Караач или Караачкьой (на гръцки: Διώνη, Диони), е село в Западна Тракия, Гърция. Селото е част от дем Марония-Шапчи.

Вижте пояснителната страница за други значения на Караагач.

---

Караагач Διώνη
— село —
Караагач 40.97948, 25.56229 Караагач Караагач
Страна	Гърция
Област	Източна Македония и Тракия
Дем	Марония-Шапчи
Географска област	Западна Тракия
Надм. височина	73 m
Население	228 души (2001)

География

Селото е разположено на 20 километра югоизточно от Гюмюрджина (Комотини) и на 3 километра южно от Чадърли (Стрими).

История

В XIX век Караагач е българско село в Гюмюрджинска кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кара ач (Kara atch) има 60 домакинства и 287 жители българи.^[1]

В 1890-те години част от българското население на селото, начело с първенците Коста Янколу, Димо Панайотов, Панайот Димо, Иванчето Недялков, Костанката, Хаджи Георги и Васил Кекедимитров и други, приема върховенството на Българската екзархия. Първият учител в селото е Вълчо Василев от Чадърли, а свещеник е Тодор Маринов.^[2] Към 1904 година Тойчо Тончев – Онбашията е член на местния комитет на ВМОРО.^[3]

Църковно-училищни и революционни дейци
Име	Бележка
1. Тодор Маринов	свещеник
2. Стамат Костов	учител
3. Коста Янкоглу
4. Янко Костов Янкоглу
5. Димо Кьосето
6. Тойчо Онбашията
7. Коста Жисов
8. Станко Далангие
9. Неделчо Иванчев
10. Величко Иванов
11. Марко Зънданов
12. Мавродия Челиев
13. Тодор Радев
14. Гино Николов
15. Иван Зафиров
16. Стойката Михалев Карапавлев
17. Краю Пастарманджиев
18. Митрата
19. Хаджи Георги	брат на Митрата
20. Слав Челиев[4]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 български екзархийски семейства.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Караагач е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[6]

Личности

Родени в Караагач

• Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.^[7]
• Димо Петков Димов, български военен деец, поручик, завършил с двадесет и седмия випуск Солунската българска мъжка гимназия,^[8], загинал през Първата световна война^[9]
• Коста Вълчев, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 11-а сярска дружина^[10]
• Милуш Канев Костов, български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война^[11]