Ругуновец

Ругуновец или Карасуле, или Карасули (на гръцки: Πολύκαστρο, Поликастро, катаревуса: Πολύκαστρον, Поликастрон, до 1928 година: Καρασούλι, Карасули^[2]) е град в Република Гърция, част от дем Пеония в област Централна Македония.

Ругуновец Πολύκαστρο
— град —
Паметник в Ругуновец
Ругуновец 40.9954, 22.5714 Ругуновец Ругуновец
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пеония
Географска област	Боймия
Надм. височина	60 m
Население	6485 души (2001 г.)
Покровител	Света Троица[1]
Пощенски код	612 00
Телефонен код	23430 – 2
МПС код	ΚΙ
Ругуновец в Общомедия

География

Градът е разположен в областта Боймия, на левия бряг на Вардар (Аксиос) срещу Боймица (Аксиуполи) на 17 километра от границата със Северна Македония и на 52 километра северно от Солун (Тесалоники).

Панорама от Ругуновец от юг

История

В местността Тава (Ταβάς) е отрито древно селище, обявено в 1994 година за защитен археологически паметник.^[3]

В Османската империя

Ругуновският хамам е от началото на османското господство – XIV век. В XV век тимарът на Рогновица е даден на Кара Сули и Софта Илия, след което започва да се появява османското име Карасули или Карасуле. Около 1450 година тимарът Карасули принадлежи на Оруч хан, син на Кара Соле, и София Илия и има 20 християнски и 12 мюсюлмански къщи. По-късно Карасули става седалище на бея.^[4]

В XIX век Ругуновец е българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.^[5] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.^[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ругуновец е населявано от 340 жители българи, 200 турци, 12 черкези и 55 цигани.^[7] Към началото на века официалното турско име Карасуле започва да измества традиционното българско Ругуновец сред неместните българи.

В началото на XX век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кара суле има 312 българи екзархисти и 144 българи патриаршисти гъркомани и 30 цигани и функционира българско училище.^[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ругуновец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[9]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на Междусъюзническата война селото пострадва силно и огромна част от българското му население емигрира в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:

„

Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[10]

“

Британско военно гробище в Ругуновец

Преброяването от 1913 година показва едва 450 жители. В 1914 година последва нова силна емигрантска вълна към България. Преброяването от 1920 сочи 322 жители. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карасули има 80 къщи славяни християни, 35 къщи турци и 12 къщи цигани мохамедани.^[11] В 1924 година и турските жители на Ругуновец го напускат за Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Понт и Източна Тракия, както и каракачани от България. Нови 71 души официално емигрират в България. В 1928 година градчето е прекръстено на Поликастрон и преброяването от същата година показва 1880 жители, от които 392 семейства с 1363 души гръцки бежанци.^[12] Преброяванията от 1940, 1951, 1961 и 1971 показват съответно 2800, 3085, 3821 и 5279 жители. Нарастването на населението се дължи на частичното изсушаване на Аматовското езеро в 1934 година и на ликвидирането на маларията.

Ругуновец има договор за сътрудничество и културен обмен с българския град Бяла, в който са заселени българи бежанци от Боймията.^[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Ругуновец на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Арджански колиби[14]	Άρτζά Καλύβια	Каливия	Καλύβια[15]	местност на ЮИ от Ругуновец[14]
Вардина	Βάρδινα	Гонимо	Γόνιμο[15]
Стари Караули[14]	Παλ. Καραούλι	Мелия	Μέλια[15]	местност на ЮИ от Ругуновец, на С от гарата[14]
Тема[14]	Τέμα	Стема	Στέμμα[15]	местност на ЮИ от Ругуновец и на ЮЗ от Неа Кавала[14]
Арджанско езеро[14]	Λίμνη Άρτζέν	Лимни	Λίμνη[15]	местност на мястото на бившето Арджанско езеро на И от Ругуновец и на С от Неа Кавала[14]
Арнаут Таш[14]	Άρναούτ Τάς	Врахаки	Βραχάκι[15]	възвишение на ЮИ от Ореховица и на ЮЗ от Спанчово[14]

Преброявания

• 2001 година - 6485 души
• 2011 година - 7064 души

Личности

Иванчо Карасулията

 Основна статия: Ругуновчани

От Ругуновец са много революционни дейци на ВМОК и ВМОРО като видния войвода Иванчо Карасулията (1875 – 1905), Спиро Иванов Карасулски (1869 – ?) и Стойко Христов (? – 1905). Може би най-видният жител на градчето е комунистическият политик Антон Югов (1904 – 1991), министър-председател на България от 1956 до 1962 година. От Ругуновец е и кметът на Пловдив Атанас Костов (1911 – 2004).