Антон Югов

Антон Танев Гьошев, известен като Югов, е български политик, един от ръководителите на Българската комунистическа партия (БКП) в средата на XX век, ръководител и на комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Министър на вътрешните работи (1944 – 1949), министър-председател (1956 – 1962).^[1] С работата си на вътрешен министър играе активна роля в политическите насилия и извършваните от министерството незаконни дейности.^[2]

Антон Югов
български политик
Югов в 1956 година 1956 г.
Роден	Антон Танев Гьошев 5 август 1904 г. (стар стил) Ругуновец, Османска империя
Починал	6 юли 1991 г. (86 г.) София, Република България
Учил в	Международна ленинска школа
Политика
Професия	Партиен функционер
Партия	БКП
Народен представител в: XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС
35-и министър-председател на България
17 април 1956 – 19 ноември 1962
Семейство
Други роднини	Иванчо Карасулията (чичо)
Антон Югов в Общомедия

Биография

Антон Югов е роден на 5 август 1904 година в Ругуновец (Карасуле), тогава в Османската империя.^[3] Майка му Анна Орджанова (Урджанова) е сестра на Иванчо Карасулията, войвода на ВМОРО и ВМОК.^[4] След Балканските войни семейството му се преселва в Дедеагач, а после се установява в Гюмюрджина, като и двата града тогава са в България.

След Първата световна война, когато Гюмюрджина е отнета от България, семейството на Югов се мести в Пловдив. През 1919 година завършва прогимназия, след което работи в тютюневата промишленост. От 1921 г. е член на Българския комунистически младежки съюз, а от 1928 година – на БКП. До 1933 г. участва в дейността на нелегалната БКП в Пловдивско, както и в прокомунистическата Вътрешна македонска революционна организация (обединена), като през 1933 – 1934 година е секретар на нейния Централен комитет^[5] с псевдоним Рашко.^[6] По това време михайловистите издават смъртна присъда на Антон Югов и той е принуден да ходи с охранител, като това е Иван Козарев, бъдещият първи партизанин на България.

През октомври 1934 г. Антон Югов заедно с група комунисти нелегално заминава да учи в Съветския съюз. От 1934 до 1936 година учи в Международната ленинска школа в Съветския съюз. След завръщането си в България през 1937 година е член на Централния комитет и на Политбюро на ЦК на БКП. През 1940 година ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив. През септември 1941 г. е интерниран в концлагера Гонда вода, откъдето скоро след това избягва и през октомври същата година става член на Политбюро на ЦК на БКП.^[7]

По време на Втората световна война е ръководител на Военната комисия при ЦК на БКП (1941 – 1943) и член на Главния щаб на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (1943 – 1944). През 1942 година е задочно осъден на смърт в процеса срещу ЦК на БКП.^[5] След процеса ръководството на партията е обезглавено, като Югов и Цола Драгойчева са единствените членове на Политбюро, останали на свобода.^[7] Югов поема заемания дотогава от Трайчо Костов пост на секретар на ЦК, формално най-висшия в партийната организация вътре в България.^[7]

Антон Югов участва и в Деветосептемврийския преврат през 1944 г., след който става вътрешен министър. През следващите години заема важни постове в правителството и участва активно в репресиите срещу опозицията. След 1954 година той подпомага замяната на дотогавашния диктатор Вълко Червенков с Тодор Живков и след Априлския пленум от 1956 година заема мястото на Червенков като министър-председател.^[5]

За известно време той е вторият по ранг в йерархията на режима след Живков, като първоначално се ползва и с подкрепата на новия съветски диктатор Никита Хрушчов. Въпреки това Живков гледа на него като на потенциален съперник и в началото на 60-те години на 20 век отношенията между двамата се изострят. Югов се ползва с подкрепата на висши функционери като Райко Дамянов и цели местни партийни организации, най-вече тези в Пловдив, Габрово и Плевен, но Живков успява да го изолира и отстрани през 1962 година.^[8]

След като получава одобрение в Съветския съюз, в навечерието на Осмия конгрес на БКП Тодор Живков обявява Югов за „родоначалник за нашите условия на извращенията“ (евфемизъм за терора в първите години на комунистическия режим).^[8] С мотива „груби нарушения на социалистическата законност и антипартийна дейност“ Югов е отстранен от всички ръководни постове.^[5] Отзован от Народното събрание (1964), а през 1972 е изключен от БКП.^[5] Въпреки това, през 1984 г. е награден със званието Герой на социалистическия труд. Герой на Народна република България (1989), а през януари 1990 г. членството му в партията е възстановено.^[5]

Антон Югов умира на 6 юли 1991 г. в София.^[5]

Дъщеря му Виолета е омъжена за сина на Михаил Шолохов – Александър.

Родословие

Божко Орджанов

Христо Орджанов

Атанас Орджанов

Мицо Орджанов (? – 1905)

Иванчо Карасулията (1875 – 1905)

Анна Орджанова (? – 1920)

Таню Гьошев (? – 1908)

Антон Югов (1904 – 1991)

Външни препратки

• Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“