Карл Йорданов

Карл Димов Йорданов е български художник-иконописец и реставратор.^[1][2]

Карл Йорданов
български иконописец и реставратор
Роден	15 декември 1905 г. София, Княжество България
Починал	6 ноември 1976 г. (70 г.) Пловдив, Народна република България
Националност	България
Академия	Национална художествена академия
Учители	Цено Тодоров Васил Захариев

Биография

Роден е на 15 декември 1905 г. в София. През 1927 г. завършва живопис при проф. Цено Тодоров и графика при Васил Захариев в Художествената академия в София. През 1939 – 1940 г. специализира реставрация на фрески и картини в Германия, а през 1940 г. в Италия при проф. Листа и проф. М. Пелициоли в Милано.^[2]

Почива на 6 ноември 1976 г. Пловдив.^[2]

Творческа дейност

От 1939 до 1940 г. е реставратор към Археологическия музей в София. Участва в графични изложби в Югославия, Чехословакия, Швеция, Дания, Италия, Китай, Алжир.^[2]

След 1949 г. Карл Йорданов участва в колектива на Николай Ростовцев при изписването на много църкви, сред тях са „Св. Богородица“ във Варна, „Св. Никола Големи“, „Св. Нколай Софийсски Нови“ и „Св. Неделя“ и др. в София, църкви в Бургас, Поморие, Русе, Чепеларе, Смолян, а също в реставрирането на Боянската църква, Казанлъшката гробница и други храмове и паметници.^[2]

През 1977 г. в София е уредена негова посмъртна изложба – живопис и графика.^[2]

Личният архив на Карл Йорданов е предаден на съхранение в Държавна агенция „Архиви“ във фонд 1784К. Той обхваща 542 архивни единици с документи, творчество и фотографии в периода 1906 – 1983 г.^[1]