Карл VII (Свещена Римска империя)

From Wikipedia, the free encyclopedia

Карл VII (Свещена Римска империя)
Remove ads

Карл VII Албрехт (на немски: Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 до 1745 г. и от 12 февруари 1742 до смъртта си на 20 януари 1745 г. император на Свещената Римска империя.[1] Той е третият император от фамилията Вителсбахи. През 1741 – 1743 г. той е (геген-)крал на Бохемия.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Карл VII.

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Произход и ранен живот

Роден е на 6 август 1697 г. в Брюксел, Испанска Нидерландия. Син е на курфюрст Максимилиан II Емануел (1662 – 1726) и втората му съпруга принцеса Тереза Кунегунда Собиеска от Полша (1676 – 1730), дъщеря на полския крал Ян III Собески.

През 1715 г. фамилията му се връща от Брюксел обратно в Мюнхен. През 1717 и 1718 г. Карл участва с баварска войска в поход против турците.

Брак с Мария-Амалия

На 5 октомври 1722 г. се жени във Виена за ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска (1701 – 1756), дъщеря на император Йозеф I и съпругата му Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург. Празненствата при връщането им в Мюнхен на 17 октомври траят до 4 ноември 1722 г. и струват 4 милиона гулдена.

Карл построява от 1734 до 1739 г. за съпругата си двореца Амалиенбург в дворцовия парк Нимфенбург. На любовницата си Йозефа Топор фрайин фон Моравитцки той подарява палат Порция. Той си дава сам титлата ерцхерцог на Австрия.

Remove ads

Императорска корона

През 1736 г. Карл VII участва с войска от 8000 души на страната на Карл VI срещу турците.[1]

С договора от Нимфенбург от 28 май 1741 г. Бавария влиза във Войната за австрийското наследство в съюз с Франция, Испания, Савоя и Прусия. Карл Алберт, комуто е обещана имперската корона, напредва към Виена. Франция подтиква баварците да нападнат Бохемия, която е много по-незащитена от Виена. Бавария превзема Прага на 26 ноември 1741 и на 12 февруари 1742 г. Карл Алберт е коронясан за император на Свещената Римска империя под името Карл VII. Коронацията е извършена в църквата „Св. Вартоломей“ (Bartholomäuskirche) във Франкфурт на Майн от брат му Клеменс Август Баварски, архиепископ на Кьолн.[1] Междувременно, на 19 декември 1741 г., Карл Алберт е коронован в Прага за крал на Бохемия.

Два дни след императорската коронация войските на Мария Терезия, дъщеря и наследничка на император Карл VI († 1740), нахлуват в Мюнхен. Император Карл VII трябва да се откаже от земите на Хабсбургите, но губи и своята страна. Така той живее в изгнание във Франкфурт. Мария Тереза предлага на Карл VII Ница и Сицилия в замяна за императорската титла и Бавария, но Англия поставя вето и Бавария остава в ръцете на Вителсбахите.[1] Спасява го само новият съюз (Франкфуртска уния), сключена на 5 юни 1744 година с Фридрих II, влиза в Чехия и започва Втората силезийска война.

Държавните задължения на курфюрството по време на неговото управление се увеличават на 35 милиона гулдена.

На 23 ноември 1744 г. Карл VII се връща в Мюнхен и умира на 20 януари 1745 г.[1] Причината за смъртта му е гихт. Той е погребан в Театинската църква в Мюнхен. Георг Филип Телеман пише траурната музика за погребението.


Thumb
Ковчегът на император Карл VII, Театинска църква

Деца

Император Карл VII и Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска имат седем деца:

От връзката му със София Каролина фон Ингелхайм той има един син:

Remove ads

Външни препратки

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads