Максимилиан III Йозеф (Бавария)

Максимилиан III Йозеф, „Многообичания“ или Макс III Йозеф (на немски: Maximilian III. Joseph Karl Johann Leopold Ferdinand Nepomuk Alexander von Bayern; Max III. Joseph; * 28 март 1727, Мюнхен; † 30 декември 1777, Мюнхен) от княжеския род Вителсбахи, е курфюрст на Бавария от 20 януари 1745 до смъртта си.

Максимилиан III Йозеф
курфюрст на Бавария
Роден	28 март 1727 г. Мюнхен, Курфюрство Бавария
Починал	30 декември 1777 г. (50 г.) Мюнхен, Курфюрство Бавария
Погребан	Театинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия
Управление
Период	1745 – 1777
Предшественик	Карл VII Албрехт
Наследник	Карл II Теодор
Герб
Семейство
Род	Вителсбахи
Баща	Карл VII
Майка	Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Братя/сестри	Франц Лудвиг фон Холнщайн Мария Антония Баварска Мария-Йозефа Баварска Мария Анна Баварска Терезия Бенедикта Баварска
Съпруга	Мария Анна Саксонска (9 юли 1747)
Максимилиан III Йозеф в Общомедия

Произход и образование

Син е на император Карл VII Албрехт († 20 януари 1745) и ерцхерцогиня Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска († 11 декември 1756). Следва в Инголщатския университет.

Управление

Начало на управлението

Максимилиан III Йозеф

След смъртта на баща си осемнадесетгодишният Максимилиан поема управлението на Бавария. Три месеца след началото на управлението си Максимилиан III Йозеф сключва съюз с Мария Тереза, като по този начин отказва всички претенции на баща си, Карл VII, към Хабсбургите, предявени по време на Войната за австрийското наследство.^[1]

Брак

Максимилиан III се жени на 9 юли 1747 г. в Мюнхен за принцеса Мария Анна Саксонска (1728 – 1797), дъщеря на крал Август III от Полша и неговата съпруга ерцхерцогиня Мария Йозефа от Австрия. Двамата нямат деца.

Вътрешна политика

През 1747 г. Максимилиан III основава Нюрнбергската порцеланова манифактура. Той е музикален и композира и заради разходите отказва да назначи Моцарт.

През 1751 г. е обнародван Максимилиановият наказателен кодекс (Codex Maximilianeus Juris Criminalis), който кодифицира наказанията, поставя бариера пред произвола и който в духа на Просвещението въвежда правосъдие на принципа на равенството. Премахнати са и някои практики като обезглавяването и разчленяването на телата на изтезаваните, но са въведени много строги наказания като обесване за крадците и изтезания и клада за извършване на светотатства, богохулства и магьосничества. Максимилиан III Йозеф въвежда данък върху богатството на абатствата и прави първи стъпки към контролирането на църквата.^[2][3]

През 1759 г. е създадена Баварската академия на науките, а от 1771 г. се провежда училищна реформа, въвеждаща задължителното ходене на училище.^[2]

Външна политика

Максимилиан III Йозеф се отказва и от намеренията на предците си да направи Бавария велика сила и запазва неутралитет по време на Седемгодишната война. Осигуряването на дългогодишен мир донася на владетеля прозвището „Многообичания“.

Смърт и наследство

През 1777 г. Максимилиан III умира от едра шарка и е погребан в Театинската църква в Мюнхен. С него измира баварската линия на Вителсбахите. След кратка наследствена Война за баварското наследство, негов наследник става Карл II Теодор от Пфалцската линия на Вителсбахите.