Каспичан (община)

Община Каспичан е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

Община Каспичан 43.317, 27.167
Знаме
Общи данни
Област	Шумен
Площ	275.06 km²
Население	8 434 души
Адм. център	Каспичан
Брой селища	9
Сайт	kaspichan.org
Управление
Кмет	Златин Ценков (ГЕРБ; 2023)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (5) БСП за България (2) АБВ (2) ДПС (2) Воля (1) Обединена социалдемокрация (1)
Община Каспичан в Общомедия

Топографска карта на община Каспичан.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в източната част на област Шумен. С площта си от 275,056 km² е 8-ата по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,11% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на югозапад и запад – община Шумен;
• на североизток – община Нови пазар;
• на изток – община Ветрино, област Варна;
• на югоизток – община Провадия, област Варна;

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен и платовиден, като територията ѝ попада в Източната Дунавска равнина.

Южната половина на общината е заета от централните, най-високи части на Провадийското плато, което със стръмни, на места отвесни склонове се спуска на северозапад, север и североизток към долините на Провадийска река и десният ѝ приток Мътнишка река. В северната му част се издига Мадарското плато, което представлява едно цяло с Провадийското плато. В Мадарското плато се намира най-високата точка на Провадийското плато и на цялата община Каспичан – връх Двете могили 429,8 m, разположен на 1 km южно от квартал „Калугерица“ на град Каспичан. Североизточно от платото, на границата с община Ветрино, в коритото на Провадийска река се намира най-ниската точка на общината – 69 m н.в.

Останалата, северна половина на община Каспичан е заета от обширното Плисковско поле с надморска височина от 100 до 200 m.

Води

Основна водна артерия на община Каспичан е Провадийска река, която протича през нея от северозапад на югоизток с част от горното си течение. В град Каспичан в нея отдясно се влива Мътнишка река (Мадарска река), която протича през общината с последните си 5 km.

В южната част на общината протича горното течение на река Главница, десен приток на Провадийска река. Тя води началото си под името Мерявица от подножието на връх Аталана в Провадийското плато на 365 m н.в., на 3 км югоизточно от село Кюлевча. До изтичането си от язовир „Снежина“ тече на югоизток в дълбока долина под името Аннадере, след което напуска пределите на община Каспичан.

Населени места

Общината се състои от 9 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Върбяне	186	16,688	Сюитли	Кюлевча	334	55,023
Златна нива	389	18,559	Текер	Марково	593	55,942	Марковец, Марковча
Каспичан	2551	40,974	Гара Каспичан, Касбиджан	Могила	275	31,464
Каспичан	1055	-	в з-щето на гр. Каспичан, Каспичун	Плиска	795	34,356	Ахибаба, Акбаба, Абоба, Плисков
Косово	230	22,050	Косовец, Косовча	ОБЩО	6408	375,056	1 населено място е без землище

Изглед от централната част на град Каспичан през 2009 г.

Изглед към село Могила през 2007 г.

Изглед към село Кюлевча, 2019 г.

Административно-териториални промени

• Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Абоба на с. Плисков;
• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Сюитли (Сюютлю) на с. Върбяне;

– преименува с. Текер на с. Златна нива;

• след 1947 г. – осъвременено е името на с. Плисков на с. Плиска без административен акт;
• през 1956 г. – уточнено е името на с. Косовец (Косовча) на с. Косово без административен акт;

– уточнено е името на с. Марковец (Марковча) на с. Марково без административен акт;

• Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава гар.с. Гара Каспичан за гр. Каспичан;
• Указ № 202/обн. 02.03.1976 г. – заличава селата Калугерица и Каспичан и ги присъединява като квартали на гр. Каспичан;
• Указ № 2190/обн. 20.10.1981 г. – признава с. Плиска за гр. Плиска;
• Указ № 250/обн. 12.08.1991 г. – отделя кв. Каспичан от гр. Каспичан и го възстановява като отделно населено място – с. Каспичан;
• Указ № 173/обн. 21.07.2000 г. – отделя с. Мадара и неговото землище от община Каспичан и го присъединява към община Шумен.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	14 024
1946	13 554
1956	13 119
1965	13 355
1975	12 612
1985	11 490
1992	10 483
2001	9 808
2011	7 976
2021	6 408

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	7976	4935	1073	925	292	103	648	100,00	61,87	13,45	11,59	3,66	1,29	8,12
Каспичан	3116	2449	343	56			259	Каспичан	78,59	11,00	1,79			8,31
Плиска	906	726	54			31	92	Плиска	80,13	5,96			3,42	10,15
Върбяне	265	128	124	4	0	6	3	Върбяне	48,30	46,79	1,50	0,00	2,26	1,13
Златна нива	618	187	91	321	7	3	9	Златна нива	30,25	14,72	51,94	1,13	0,48	1,45
Каспичан	1356	300	383	501			119	Каспичан	22,12	28,24	36,94			8,77
Косово	240	54	0		185		0	Косово	22,50	0,00		77,08		0,00
Кюлевча	347	341			0		4	Кюлевча	98,27			0,00		1,15
Марково	758	405	77	39	96	4	137	Марково	53,43	10,15	5,14	12,66	0,52	18,07
Могила	370	345	0	0	0	0	25	Могила	93,24	0,00	0,00	0,00	0,00	6,75

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	7 976	100,00
Православие	4 385	54,97
Католицизъм
Протестантство	37	0,46
Ислям	1 160	14,54
Друго
Нямат	276	3,46
Не се самоопределят	503	6,30
Непоказано	1 588	19,90

Политика

Общински съвет

Сградата на общинския съвет през 2009 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[5][6][7][8][9]}

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	56,27 %	62,14 %	60,39 %	76,44 %	55,96 %
Общ брой места	17	13	13	13	13
ГЕРБ		4	6	6	5
Алтернатива за българско възраждане					2
БСП за България					2
Движение за права и свободи	1			2	2
Воля					1
Обединена социалдемокрация					1
Местна коалиция „АБВ – Либерали“ (Алтернатива за българско възраждане, Либерали)				3
Българска социалистическа партия	5	4	5	2
Местна коалиция „Либералнодемократичен съюз“ (Либерали, Движение за права и свободи)	4	3	2
Национално движение „Симеон Втори“	1	2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз	1
Политическо движение „Социалдемократи“	1
Българско движение Национален идеал за единство	1
Българска социалдемокрация	1
ВМРО – Българско национално движение	1
Веселка Кирова Маринова – инициативен комитет

Транспорт

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 29,5 km.

• През средата на общината, от запад на изток, на протежение от 17,3 km – участък от трасето на жп линията София – Мездра – Горна Оряховица – Шумен – Каспичан – Варна;
• От северозапад на югоизток, на протежение от 12,2 km – последният участък от трасето на жп линията от Русе – Самуил – Каспичан.

През общината преминават изцяло или частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 56,5 km:

• участък от 5,5 km от автомагистрала Хемус (от km 355,1 до km 360,6);
• участък от 7,5 km от Републикански път I-2 (от km 126,5 до km 134,0);
• последният участък от 5,9 km от Републикански път III-2006 (от km 7,5 до km 13,4);
• целият участък от 10,2 km от Републикански път III-2007;
• участък от 17,9 km от Републикански път III-2082 (от km 18,3 до km 36,2);
• участък от 9,5 km от Републикански път III-7003 (от km 30,1 до km 39,6).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.