Нови пазар (община)
община в област Шумен From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Община Нови пазар е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
Тази статия е за общината в България. За други значения вижте Нови пазар (пояснение).

Remove ads
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в източната част на област Шумен. С площта си от 317,646 km2 е 4-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 9,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на югозапад – община Каспичан;
- на запад – община Шумен и община Хитрино;
- на север – община Каолиново и община Никола Козлево;
- на североизток – община Вълчи дол, област Варна;
- на изток – община Ветрино, област Варна.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е равнинен и платовиден, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.
Община Нови пазар заема най-крайните югоизточните части на Лудогорското плато. В източната и североизточна ѝ част се простира платото Стана, по билото на което преминава участък от вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. На 3,3 km североизточно от село Стан, на границата с община Ветрино се намира най-високата му точка 440,9 m. Северозападно от него, в завоя на Крива река в пределите на общината попада източната, най-висока част на Войводското плато. В него, на 1,4 km североизточно от село Правенци се намира най-високата точка на община Нови пазар – 480,6 m.
Останалата част на общината има равнинен релеф и тук се простира източната и югоизточната част на Плисковското поле с надморска височина между 100 и 200 m. В неговата крайна югоизточна част, в устието на Крива река в Провадийска река се намира най-ниската точка на община Нови пазар – 80 m н.в.
Води
Основна водна артерия на общината е Крива река (ляв приток на Провадийска река), която протича през нея със средното и долното си течение. Тя навлиза в общината при село Църквица, община Никола Козлево с проломна долина между Войводското плато на запад и платото Стана на изток. При село Жилино излиза от пролома и протича в южна посока през източната част на Плисковското поле, минава през центъра на град Нови пазар и на 2 km южно от село Енево се влива отляво в Провадийска река.
На 2,5 km северозападно от с. Мировци, на 409 m н.в., в платото Стана извира река Карамандере (ляв приток на Суха река, от басейна на Дунав), която протича с първите 12 – 13 km през територията на община Нови пазар.
Населени места



Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Беджене | 6 | 8,667 | Памукчии | 1009 | 32,806 | Памукчу | |
Войвода | 366 | 25,625 | Паша Кьой | Писарево | 28 | 17,186 | Язъджъ |
Енево | 274 | 11,798 | Правенци | 242 | 19,306 | Довруклу, Правници | |
Жилино | 125 | 11,971 | Дамар гьоз | Преселка | 157 | 18,390 | Гьокчери, Кара Коджалулар |
Зайчино Ореше | 161 | 14,838 | Тавшан козлуджа | Сечище | 54 | 10,941 | Сюлейман кьой |
Избул | 255 | 22,068 | Теке козлуджа, Козлуджа | Стан | 366 | 21,438 | Гьочеджи, Акънджъ |
Мировци | 341 | 32,356 | Мурадаллар | Стоян Михайловски | 867 | 23,098 | Кайкъ |
Нови пазар | 10383 | 35,622 | Йени Пазар | Тръница | 68 | 11,536 | Чалъклар |
ОБЩО | 14702 | 317,646 | няма населени места без землища |
Remove ads
Административно-териториални промени
- Указ № 1071/обн. 10.12.1883 г. – признава с. Нови пазар за гр. Нови пазар;
- през 1903 г. – заличено е с. Нова махла без административен акт поради изселване;
- Указ № 585/обн. 06.09.1921 г. – преименува с. Язъджи на с. Писарево;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дамар гьоз на с. Жилино;
- МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кайкъ на с. Стоян Михайловски;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Тавшан козлуджа (Козлуджа тавшан) на с. Зайчино Ореше;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Правници на с. Правенци.
Remove ads
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
Година на преброяване | Численост |
1934 | 20 609 |
1946 | 20 759 |
1956 | 22 527 |
1965 | 24 293 |
1975 | 25 685 |
1985 | 24 843 |
1992 | 20 985 |
2001 | 19 559 |
2011 | 16 879 |
2021 | 14 702 |
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Вероизповедания
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 16 879 | 100,00 |
Православие | 8070 | 47,81 |
Католицизъм | 43 | 0,25 |
Протестантство | 32 | 0,18 |
Ислям | 4075 | 24,14 |
Друго | 5 | 0,02 |
Нямат | 339 | 2,00 |
Не се самоопределят | 798 | 4,72 |
Непоказано | 3517 | 20,83 |
Политика
Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]
Remove ads
Транспорт
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,5 km:
- участък от 8,5 km от автомагистрала Хемус (от km 360,6 до km 369,1);
- участък от 12,2 km от Републикански път I-2 (от km 134 до km 146,4);
- началният участък от 23,6 km от Републикански път II-27 (от km 0 до km 23,6);
- последният участък от 15,4 km от Републикански път III-701 (от km 45 до km 60,4);
- участък от 10,8 km от Републикански път III-7003 (от km 19,3 до km 30,1).
Remove ads
Топографска карта
- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads