Катрище

Катрище е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

Катрище
Чешмата и църквата в центъра на селото
Катрище 42.289283, 22.831614 Катрище
Общи данни
Население	92 души[1] (31 декември 2024 г.) 7,63 души/km²
Землище	12,054 km²
Надм. височина	509 m
Пощ. код	2537
Тел. код	07917
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	36659
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Катрище в Общомедия

География

Село Катрище се намира в Кюстендилската котловина, източно от гр. Кюстендил, на шосето с. Коняво – с. Горна Гращица – с. Невестино, в долното разширение на Тавалички дол, в подножието на Конявската планина.

Купно село, с обособени 7 махали: Минова, Молева, Сред село, Горна, Сапунджийска, Шулянска и Клисурска.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Горна Гращица (1949 – 1958), община Коняво (1958 – 1959), община Горна Гращица (1959 – 1978), община Кюстендил (от 1978 г.).

Население

Данните за числеността на населението в с. Катрище според преброяванията през годините^[3]

Година на преброяване Численост 1934 800 1946 753 1956 618 1965 503 1975 377 1985 293 1992 259 2001 177 2011 140 2020 107

История

Няма данни за времето на възникване на селището. В землището на селото са открити останки от тракийски плосък некропол от VII – VI век пр.н.е.^[4], от антична крепост в местността „Калето“ и от късноантична крепост в местността „Чуката“.

В турски регистри от 1576 г. селото е споменато като Катрища. Преди Освобождението е чифлишко село, притежавано от Даут бег, Забит ага и трети турчин, чието име не е запазено. След Освобождението чифликчиите турци напуснали селото, а впоследствие продали земята на българите изполичари, които я работели.

През 1893 г. селото има 7565 дка землище, от които 4622 дка ниви, 1800 дка гори, 507 дка естествени ливади, 193 дка овощни и зеленчукови градини, 443 дка лозя и се отглеждат 925 овце, 229 говеда и 76 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 9 воденици. Част от мъжете са ангажирани в производство на керемиди, друга част работят в мините в Бобов дол.

През 1930 г. е учредена кредитна кооперация „Съзнание“.

През 1949 г. е учредено ТКЗС „Георги Димитров“, което от 1982 г. е включено в състава на АПК „Димитър Благоев“ – с. Коняво.

Изградена е помпена станция (1961), селото е електрифицирано (1946) и водоснабдено, част от улиците са асфалтирани.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с развитието на овощарството.

Религии

Село Катрище принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

• Кметско наместничество Катрище.
• Читалище „Светлина“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1326 в Министерство на културата на Република България. Притежава библиотека с 4200 тома.

Културни и природни забележителности

• Църква „Свети Димитър“.
• Параклис „Света Петка“.
• Паметник на загиналите жители на Катрище по време на войните.
• Минерален извор „Топлико“.

Личности

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Литература

• Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.270-273.
• Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 130.

Други

• Снимки от Катрище
• 
  Църквата и кметството
• 
  Читалище „Светлина“
• 
  Паметник на падналите през войните