Пейзаново
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Пейзаново, Пайзаново, Киречкьой, Киречно, Варово или Ново село (на гръцки: Ασβεστοχώρι, Асвестохори, катаревуса: Ασβεστοχώριον, Асвестохорион) е малък град в Република Гърция, част от дем Пилеа-Хортач (Пилеа-Хортиатис) в област Централна Македония с 4702 жители (2001).
Remove ads
География
Градчето е разположено в планината Хортач (Хортиатис), в подножието на връх Свети Илия, на пет километра източно над Солун.[1][2]
История
В Османската империя
Според Кузман Шапкарев, селото е основано от турците, след като завладяват Солун. Те заселват тук българи с цел да пазят града от гръцки смущения. До първата половина на XIX век, тукашните българи се радват на особени привилегии. Те не плащат никакви данъци и се наричат „Пайзани“, т.е. пазванти, пазачи.[3]
В XIX век Пейзаново е българско село на самата южна езикова граница.[4] В 1831 година френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери пише:
| „ | Йени кьой (Киреч кьой, Пайзаново, Ново село) е единственото в тая област село, населено с българи. Това население, което говори своя стар език, както и гръцки и турски, като няма достатъчно земя за обработване, избрало си е занятие, което най-добре да отговаря на природата на неговия край - то се занимава с варджийство и с това е станало много полезно... Тези българи пътуват с мулета, които им служат за пренасяне на варта.[5] | “ |
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Киречкіой или Новосело като „българско село“.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Азвестохори (Azvesto-khori) живеят 4836 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Пайзаново Киречкьой (Payzanovo Kiretchkeui) е показано като село със 700 домакинства и 3158 жители българи.[8]
В началото на 1870-те години руският консул пише, че в селото има 700 български и 15 куцовлашки семейства, но българите са разделени на партии, като по-силна е патриаршеската.[9]
През 1874 година в селото с големи трудности е открито новобългарско училище с първи учител Христо Захариев от Татар Пазарджик и помощник Иван Апостоловски от село Вишени.[10] Същевременно в селото има голямо гръцко училище с шест учители. В учебните 1881 - 1882 и 1882 - 1883 Българската екзархия издържа учител в Киречкьой. След силно противодействие от страна на митрополит Йоаким Солунски обаче българското училище е закрито.[11] Според Васил Кънчов
| „ | Пó на запад въ с. Киречъ Кьой се е почнало в най-ново време погръчанье на населението, но силният български успех в Солун и ходеньето на киречкьойци в България на печал спират действията на гръцизма.[12] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Киречкьой (Пейзаново) живеят 4200 души българи-християни.[13] Царевна Миладинова пише за Киречкьой:
| „ | Недалече от българския Трансваал в Солун, горе, зад високите баири на север, се намираха селата Киречкьой и Капуджилар. В първото от тези села се говореше тогава, говори се и сега, на хубав български език със старобългарски примеси в говора.[14] Селянките му носят някакви чудновати и много красиви старобългарски носии.[15] | “ |
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Киречкьой има българи патриаршисти гъркомани и в селото функционират начално и прогимназиално гръцко училище.[16]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Асвестохори (Ἀσβεστοχώρι) е славяногласно село в Солунската митрополия с 4422 души (2216 мъже и 2216 жени) с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко смесено и 4-класно гръцко женско училище, както и детска градина със 764 ученици (381 мъже и 383 жени) и 10 учители и има едно образователно дружество.[17]
При избухването на Балканската война в 1912 година 55 души от Киречкьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]
В Гърция
След Междусъюзническата война Пейзаново попада в Гърция.
Remove ads
„Свети Георги“
Църквата „Свети Георги“, трикорабна базилика, е построена в 1800 година, а камбанарията ѝ в 1885 г. В 1867 година е разширен западният кораб. Иконостасът е от 1812 година.[19]
Личности
- Родени в Пейзаново
Акакий Серски (1792 – 1816), български светец- Ангел Христов, македоно-одрински опълченец, варджия, I клас, 3 рота на 9 велешка дружина[20]
Антониос Маламатис, гръцки андартски капитан- Аристиди Василев, македоно-одрински опълченец, фурнаджия, 28-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина[21]
- Георги Антонов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, ранен[22]
- Георги Димитров (1852 – 1921), български революционер
- Димитър Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[23]
- Димостенис Генос (Δημοσθένης Γκένος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[24]
- Костадин (Коста) Кузманов (1876 – ?), български просветен деец
- Николаос Кицис (Νικόλαος Κίτσης), гръцки андартски деец, епитроп на местното училище и посредник на гръцките консулства[24]
- Панайотис Кутрусис (Παναγιώτης Κουτρούσης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, събира храна и оръжие за андартите[24]
- Симеон Йотов, български опълченец, I опълченска дружина[25]
- Тодорка Янчева (около 1879 - ?), българска учителка
- Христо Анастасов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, варджия, ІІІ отделение, 4 рота на 9 велешка дружина[26]
- Христос Найдис (Χρήστος Νάϊδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага дейността на Яни Рамненски[24]
- Христос Пелтекис (Χρήστος Πελτέκης), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер и медицинско лице[24]
- Щерьо Г. Калов (Колев), македоно-одрински опълченец, 29-годишен, ІІ отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[27]
- Яни Дионисов (Дионисиев, 1837/1839 - 8 май 1906), български революционер, доброволец в Сръбско-турската война в 1876 година, зачислен в III рота на I опълченска дружена на 28 април 1877 година, на 27 март 1878 година произведен ефрейтор, уволнен от Опълчението на 27 април 1878 година, живее в Русе и Никопол и се занимава с варджийство[25][28]
Remove ads
Литература
- Δημόπουλος, Γρηγόριος Ιωαν., "Αι παιδικαί μου αναμνήσεις. Νεοχώρι-Ασβεστοχώρι", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1909.
- Τσέκος, Χ.Γ., "Ιστορία του Ασβεστοχωρίου", Θεσσαλονίκη 1957.
Външни препратки
- Δημοτικό σχολείο Ασβεστοχωρίου
- Официален сайт на Дем Хортач Архив на оригинала от 2008-02-12 в Wayback Machine.
- Иван Апостоловски. „Отварянето на първото българско училище в село Киречкьой (Солунско)“, в: Македонски преглед. Год. V, кн. 3. 1929
- „Дописка от с. Киречкьой“, публикувано във в. „Новини“, брой 29, год. I, Цариград, 11 април 1891 г.
Вижте също
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads