Климент Шапкарев

Климент Кузманов Шапкарев с псевдоним Август^[1] е български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и просветен деец.^[2]

Климент Шапкарев
български учител и революционер
Ефрем Чучков, Климент Шапкарев и Гоце Делчев, 1902 г., фото Александър Владиков
Роден	30 януари 1875 г. Охрид, Османска империя
Починал	12 септември 1949 г. (74 г.) Битоля, Федеративна народна република Югославия
Учил в	Софийски университет
Семейство
Баща	Кузман Шапкарев
Климент Шапкарев в Общомедия

Биография

Шапкаревъ, Климентъ. Спомени и мисли за Гоце Дѣлчевъ. Сказка държана отъ Климентъ Шапкаревъ на Гоцевото утро, дадено на 6 май 1934 г. отъ Пловдивското македонско благотворително дружество „Гоце Дѣлчевъ", и напечатана по еднодушното желание на присѫтствуващитѣ на това утро. Пловдивъ, 1934. Посетен на 21 септември 2015.

Климент Шапкарев е роден в 1875 година в Охрид. Син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев. В 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[3] В гимназията членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев и Петър Васков. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в Софийския университет. През 1897 година е делегат от Самоковското македонско дружество на Четвъртия македонски конгрес.^[4] Завършва в 1898 година и става учител в Самоков, като едновременно с учителската дейност работи и като пунктов началник на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в Османската империя. В 1904 – 1905 година е учител в Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и секретар на Одринския окръжен комитет на ВМОРО. Делегат е на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908).

Като Август^[5] пише във вестника на десницата във ВМОРО „Илинден“, от чиито страници напада органа на левицата „Одрински глас“.^[6]

Преди началото на Балканската война заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52^-ри пехотен полк на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с кръст. В Междусъюзническата война е в щаба на Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война е във Велес като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в Садово. Същевременно през 1936 година влиза в ръководството на Благотворително дружество на македонската емиграция „Гоце Делчев“ в Пловдив.^[7]

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949 година.

Климент Шапкарев е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“.^[8][9]

След Балканските войни в Чирпан Климент Шапкарев се жени за Амалия Примджанова, която заедно със Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, Люба Кюпева от Велес и Янка Каневчева от Охрид е член на революционна женска група. Негови синове са българският икономист и председател на Македонския научен институт Петър Шапкарев^[10] и историкът Иван Шапкарев.

Външни препратки

• Климент Шапкарев, „Спомени и мисли за Гоце Делчев“, Пловдив, 1934 г. в „Библиотека Струмски“

Родословие

Михаил Шапкарев

Петър Шапкарев

Константин Шапкарев (? – 1821)

Пасхал Шапкарев (? – 1814)

Евгения Попангелева (? – 1850)

Мария Шапкарева

Битраков

Вета Битракова

Ангел Каневчев

Ката Каневчева

Мария Гьорева Стрезова (1813 – 1900)

Анастас Шапкарев (1792 – ?)

Депа Стасейкова (? – 1832)

Елисавета Миладинова (около 1846 – 1870)

Наумка Попиванова Гроздина

Кузман Шапкарев (1834 – 1909)

Екатерина Христова

Петър Шапкарев (1843 – 1898)

Екатерина Групчева

Христо Групчев

Амалия Примджанова

Климент Шапкарев (1875 – 1949)

Евтим Шапкарев (около 1877 – 1927)

Ташула Шапкарева

Димитър Примджанов

Елисавета Багряна (1893 – 1991)

Иван Шапкарев (1891 – 1974)

Мария Пранджева

Катя Шапкарева (1911 – ?)

Петър Шапкарев (1908 – 1997)

Иван Шапкарев (1919 – 1998)

Катя Шапкарева

Михаил Шапкарев (1941 – 2007)

Здравка Шапкарева