Княжество Трансилвания

Княжество Трансилвания (на румънски: Principatul Transilvaniei; на унгарски: Erdélyi Fejedelemség; на немски: Fürstentum Siebenbürgen) е историческо държавно образувание, съществувало между 1571 и 1711 на територията на Трансилвания.

Княжество Трансилвания
— Васално княжество —
1571 – 1711
Знаме        Герб
Трансилвания в жълто
Административни данни
Официално име	Седмоградско княжество
Местно име	Principatul Transilvaniei Erdélyi Fejedelemség Fürstentum Siebenbürgen
Официален език	латински, унгарски, немски, румънски, рутенски, църковнославянски
Континент	Европа
Столица	Бялград • 1570 – 1692 Херманщат • 1692 – 1711
Управление
Форма	изборна монархия
Крал на Унгария • 1511 – 1570
войвода	Стефан Батори
принц	Янош II Заполски
Османски султан • 1570 – 1683
принц	Сигизмунд Батори
принц	Рудолф II
Хабсбургска монархия • 1699 – 1711
принц	Ференц II Ракоци
История
Карловицки договор	16 януари 1699
Население
Религия	Римокатолицизъм, Гръкокатолицизъм, Калвинизъм, Лутеранство, Православие, Унитарианство, Юдаизъм
Предшественици и наследници
Предшественик Кралство Унгария Наследник Хабсбургска монархия
Днес част от	Румъния,  Унгария
Княжество Трансилвания в Общомедия

Първоначално е васално княжество в границите на Кралство Унгария под управлението на рода Батори. По-късно е завладяно от Османската империя, а по-сетне отново върнато на Унгария след битката при Виена. През 1711 то е ликвидирано като самостоятелно просъществувало образувание, като е присъединено към Австрийската империя, преобразувана по-късно в Австро-Унгария, която на свой ред се разпада през 1918 г.

За упражняване на управлението и контрола върху политическия и икономически живот в княжеството е образуван Съюз на трите нации между три католически нации: унгарци, трансилвански немци (саси) и трансилвански маджари (секеи)^[1] Съюзът има католически характер и провежда дискриминационна политика по отношение на православната румънска общност.