Крал на Унгария

Това е списък на ранните владетели и кралете на Унгария. За държавните глави след 1918 вижте Президент на Унгария.

Унгарски владетели

Династия	Владетел	Управление	Забележки
Арпади	Алмош	ок. 858 – ок. 895	Първият велик княз на унгарците.
Арпади	Арпад	ок. 895 – ок. 907	Син на Алмош, обединител на унгарските племена. Смята се, че е начело на маджарите, при заселването им в Централна Европа. Вероятно управлява заедно с Курсан.
Арпади	Золтан	ок. 907 – ок. 947	Син на Арпад
Арпади	Фаличи	ок. 947 – ок. 955	Внук на Арпад
Арпади	Такшон	ок. 955–ок. 971	Син на Золтан.
Арпади	Геза	ок. 971 – 997	Син на Такшон.
Арпади	Ищван I	997 – 1038	Син на Геза, първи крал на Унгария (1001).
Династични междуособици 1038 – 1046.
–	Петер Орсеоло	1038 – 1041, 1044 – 1046	Внук на Геза.
–	Шамуел Аба	1041 – 1044	Зет на Геза.
Въстание Вата 1046 – 1047
Арпади	Андраш I	1047 – 1061	Правнук на Такшон. Възстановяване на династията на Арпадите.
Арпади	Бела I	1061 – 1063	Брат на Андраш I.
Арпади	Шаламон	1063 – 1074	Син на Андраш I.
Арпади	Геза I	1074 – 1077	Син на Бела I.
Арпади	Ласло I	1077 – 1095	Брат на Геза I.
Арпади	Калман	1095 – 1116	Син на Геза I.
Арпади	Ищван II	1114 – 1131	Син на Калман.
Арпади	Бела II	1131 – 1141	Син на Калман.
Арпади	Геза II	1141 – 1161	Син на Бела II.
Арпади	Ищван III	1161 – 1172	Син на Геза II.
Арпади	Ласло II	1162 – 1163	Брат на Геза II.
Арпади	Ищван IV	1163	Брат на Геза II.
Арпади	Бела III	1172 – 1196	Брат на Ищван III.
Арпади	Имре	1196 – 1204	Син на Бела III.
Арпади	Ласло III	1204 – 1205	Син на Имре.
Арпади	Андраш II	1205 – 1235	Брат на Имре.
Арпади	Бела IV	1235 – 1270	Син на Андраш II. Монголско нашествие.
Арпади	Ищван V	1270 – 1272	Син на Бела IV.
Арпади	Ласло IV	1272 – 1290	Син на Ищван V.
Арпади	Андраш III	1290 – 1301	Внук на Андраш II. Последен крал от династията на Арпадите.
Пршемисъл	Венцел	1301 – 1305	Праправнук на Бела IV по женска линия. Крал на Чехия, избран за крал на Унгария. Той не е общопризнат и днес обикновено не се смята за крал.
Вителсбах	Ото	1305 – 1308	Внук на Бела IV по женска линия. Наричан също Бела V, не е общопризнат.
Анжу	Карой I	1308 – 1342	Правнук на Ищван V по женска линия. Основоположник на династията Анжу в Унгария.
Анжу	Лайош I Велики	1342 – 1382	Син на Карой I. Също крал на Полша.
Анжу	Мария	1382 – 1395	Дъщеря на Лайош I Велики.
Анжу	Карой II	1385 – 1386	Също крал на Неапол; претендент за трона, противопоставящ се на Мария.
Люксембург	Жигмонд	1387 – 1437	Съпруг на Мария. Също император на Свещената Римска империя и крал на Чехия.
Хабсбург	Алберт	1437 – 1439	Зет на Жигмонд; също крал на Германия и ерцхерцог на Австрия.
Междуцарствие			Спор за титлата между Уласло I и Ласло Посмъртни.
Ягелони	Уласло I	1440 – 1444	Също крал на Полша.
Хабсбург	Ласло V	1444 – 1457	Син на Алберт. Също крал на Чехия.
–	Матяш I	1458 – 1490
Ягелони	Уласло II	1490 – 1516	Също крал на Чехия.
Ягелони	Лайош II	1516 – 1526	Син на Уласло II. Също крал на Чехия.
За трона на Унгария претендират император Фердинанд и Ян Заполски.
Хабсбург	Фердинанд I	1526 – 1564	Зет на Лайош II; също император на Свещената Римска империя.
Заполски	Янош I	1526 – 1540
Заполски	Янош II Заполски	1540 – 1571	Син на Янош I, отказва се от унгарския престол през 1571 в полза на Фердинанд I.
След 1562 Унгария е практически разделена на три части: владения на Хабсбургите на север и запад, владения на Османската империя в центъра и османския сателит Трансилвания на изток.
Хабсбург	Микша	1563 – 1576	Син на Фердинанд I. Също император на Свещената Римска империя под име Максимилиан II.
Хабсбург	Рудолф II	1572 – 1608	Син на Фердинанд I. Също император на Свещената Римска империя.
Хабсбург	Матяш II	1608 – 1619	Син на Микша. Също император на Свещената Римска империя.
Хабсбург	Фердинанд II	1618 – 1637	Внук на Фердинанд I. Също император на Свещената Римска империя.
–	Ищван Бочкаи	1605 – 1606	Княз на Трансилвания, избран през 1605 г. за „княз на Унгария“, през 1606 г. сключва споразумение с Фердинанд II и се отказва от титлата си.
–	Габор Бетлен	1605 – 1606	Едновременно и княз на Трансилвания от 1613 до 1629 г. Унгарският парламент обявява детронирането на Хабсбургите през 1620 г., и избира Габор Бетлен за крал на Унгария. След преговори с Фердинанд II, през 1621 г. възстановява се старото статукво.
Хабсбург	Фердинанд III	1625 – 1657	Син на Фердинанд II. Също император на Свещената Римска империя.
Хабсбург	Фердинанд IV	1647 – 1654	Коронясан за крал още по време на управлението на баща му, Фердинанд III, но починал преди него, тоест де факто никога не е упражнявал функциите на крал.
Хабсбург	Липот I	1655 – 1705	Син на Фердинанд III. Също император на Свещената Римска империя.
Движения за освобождение на Унгария в резултат на продължителните войни с османците. Хабсбургите започват за заселват сърби и немци в Южна Унгария.
–	Имре Тьокьоли	1682 – 1685	Унгарски бунтовнически лидер, борещ се срещу Хабсбургите на страната на Османската империя, създава за няколко години нова васалска унгарска държава, победен при освобождението на Унгария от османската власт.
Хабсбург	Йожеф I	1687 – 1711	Син на Липот I. Също император на Свещената Римска империя.
–	Ференц II Ракоци	1705 – 1711	Доведен син на Имре Тьокьоли. Разбунтува се срещу хабсбургското управление на Унгария през 1703 г. Успява да постави почти цялата територия на страната под свой контрол. През 1704 избран за „ръководен княз“ на Унгария. През 1707 официално се обявява детронирането на Хабсбургите. През 1711 г. въстаническите лидери (без самия Ракоци) сключват споразумение с Йожеф I, и се възстановява управлението на Хабсбургите. Ференц Ракоци в знак на несъгласие емигрира в Османската империя.
Хабсбург	Карой III	1711 – 1740	Брат на Йожеф I. Също император на Свещената Римска империя.
Мащабна немска колонизация в Унгария (1720 – 1800).
Хабсбург	Мария Терезия	1740 – 1780	Дъщеря на Карой III.
Хабсбург	Йожеф II	1780 – 1790	Син на Мария Терезия. Също император на Свещената Римска империя.
Хабсбург	Липот II	1790 – 1792	Брат на Йожеф II. Също император на Свещената Римска империя.
Хабсбург	Ференц	1792 – 1835	Син на Липот II. Също император на Свещената Римска империя и император на Австрия.
Хабсбург	Фердинанд V	1835 – 1848	Син на Ференц. Също император на Австрия.
Хабсбург	Ференц Йожеф	1867[1]–1916	Племенник на Фердинанд V. De facto крал на Унгария от 1848 г., de iure обаче само от 1867 г. Също император на Австрия.
Хабсбург	Карой IV	1916 – 1918	Племенник на Ференц Йожеф. Също император на Австрия. Отказва се от изпълнение на функциите на крал през 1918 г. Детрониран е през 1918 г. за първи път, а през 1921 г. за втори път. През 1921 г. се връща в Унгария и образува правителство, обаче търпи поражение в битка срещу силите на регент Хорти, след което се оттегля се в емиграция, където през 1922 г. умира в изгнание.

Велики князе на Трансилвания

Велики князе на Трансилвания по времето, когато Трансилвания е де факто независима държава:

• Жигмонд Янош (1570 – 1571) – бивш крал на Унгария, под име Янош II
• Ищван Батори (1571 – 1586) – едновременно крал на Полша от 1576 до 1586 г.
• Сигизмунд Батори (1588 – 1597, 1598 – 1599, 1601 – 1602) – племенник на Ищван Батори
• Андраш Батори (1599)
• Мозес Секели (1603)
• Ищван Бочкай (1605 – 1606)
• Сигизмунд Ракоци (1607 – 1608)
• Габриел Батори (1608 – 1613)
• Габор Бетлен (1613 – 1629)
• Катарина фон Бранденбург (1629 – 1630) – вдовица на Габор Бетлен
• Ищван Бочкай (1630) – брат на Габор Бетлен
• Дьорд I Ракоци (1630 – 1648)
• Дьорд II Ракоци (1648 – 1657, 1658 – 1659, 1659 – 1660) – син на Дьорд I Ракоци
• Ференц Редей (1657 – 1658)
• Акош Барчай (1658 – 1660)
• Янош Кемени (1661 – 1662)
• Михай I Апафи (1661 – 1690)
• Михай II Апафи (1690) – син на Михай I Апафи

Преди 1570 г. Трансилвания е интегрална част на Унгария. Между 1690 – 1848 г. и между 1849 – 1867 г. Трансилвания е отделна област, част на Хабсбурската империя. през 1848 – 1849 и след 1867 г. Трансилвания отново е интергална част на Унгария. Титлата „велик княз на Трансилвания“ се запазва и след 1690 г., като титлата е една от титлите на австрийския император до 1867 г., а след 1867 е една от титлите на унгарския крал.