Колонизация

Колонизацията е исторически процес, при който по-силни държави завладяват нови територии, като поставят в икономическа, политическа и културна зависимост местните народи. Истинското значение на думата е свързано с процеса на колонизиране (заселване) на нови територии и образуване на колонии (диаспори). Колонизаторът е човек, който колонизира (взема контрол върху) определена територия и/или група от хора (племе, народ).

Тази статия е за обществения процес в човешкото общество. За екологичното явление вижте Колонизация (биология).

---

Колонизация на света, 1492 - 2008 г.

Голяма част от днешните държави на света преди са били колонии на по-силни държави. Най-много колонии е имало на континентите Америка и Африка, по-малко са били в Азия и Океания. В днешно време все още има колонии, но те се наричат „владения“ и са главно острови или части от сушата, разположени на хиляди километри от страната колонизатор метрополия. Някои от тях предпочитат да останат под неин контрол поради различни причини. Страните, които имат такива колонии, са изцяло развити икономики.

Класически период

 Основна статия: Антична колонизация

През Античността морските държави като финикийските градове и полисите (градовете-държави) в Древна Гърция и Древна Италия често основавали колонии. Характерно за този период е, че колониите са основавани върху необитаеми земи.

Следващият етап от класическия период е времето на Древен Рим, когато римската цивилизация се разпростира и колонизира части от Западна Европа, Северна Африка и Западна Азия.

Много от съвременните европейски и средиземноморски градове първоначално са основани като гръцки и римски колонии.

Средновековие

Колонизацията в Средните векове продължава с преселенията на голям брой хора в рамките на Великото преселение на народите. Примери за интензивни колонизационни процеси през Средновековието са: арабската колонизация на страните от Близкия изток, Северна Африка и Испания, а по-късно войните за отвоюване на земите на Халифата от европейските християнски сили. Такива са завладяването на Сицилия и Сардиния от норманите (XI век), Реконкистата на Иберийския полуостров и кръстоносните походи и завладяването на Палестина. Други примери са колонизацията на Британските острови, Нормандия, Фарьорските острови, Исландия, Гренландия и др. от викингите, немската колонизация на Полабието, Померания, Чехия, Словения и Източна Балтика, също и колонизацията на Трансилвания от унгарските крале (Х-XIV век). След падането на Балканите под османско владичество из целия полуостров и Югоизточна Европа се осъществяват процеси на масови миграции и колонизация, основно с мюсюлманско население от Мала Азия и Близкия изток, чиято интензивност е особено висока в Тракия, Македония и Босна.

Епоха на колониализъм

 Основна статия: Колониализъм

Започва след периода на Великите географски открития в новооткритите земи. Водещите европейски държави - Испания, Португалия, Великобритания, Франция, Холандия и Русия, започват да овладяват земите от Азия, Африка, Австралия (континент) и Америка.

Вижте също

• Колониални империи