Константа на Болцман

Константата на Болцман k (или k_B) е фундаментална физична константа, представляваща работата, която извършва една частица (атом). Тя е въведена от австрийския физик Лудвиг Болцман, който за пръв път я използва в своята формула за ентропията през 1873. Равна е на газовата константа R (работата, извършвана от 1 мол частици – атоми), разделена на числото на Авогадро N_A (броят на атомите в един мол):

${\displaystyle k={\frac {R}{N_{A}}}}$

Когато дадена статистико-механична система е в равновесие, тя е в дадено макросъстояние, но на микроскопично ниво се колебае между всички възможни микросъстояния (броят им се обозначава с ${\displaystyle \Omega }$). Ентропията на такава система се изчислява по формулата:

${\displaystyle S\ =\ k_{B}\ \ln \Omega }$

А стойността на k_B е:

${\displaystyle k_{B}=1,3806505(24)\times 10^{-23}}$J K^-1[1]

Вижте също

• Универсална газова константа