Констанца Ляпчева

Констанца Георгиева Ляпчева е българска общественичка.

Констанца Ляпчева
българска общественичка
Фото Димитър Карастоянов
Родена	22 март 1887 г. София, Княжество България
Починала	28 ноември 1942 г. (55 г.) София, Царство България
Семейство
Съпруг	Андрей Ляпчев

Биография

Дъщеря е на тревненския чорбаджия Георги Петрович Чохаджията. Завършва средното си образование в София, след което учи в Швейцария.^[1] В 1912 година във Виена Констанца Петрович се жени за Андрей Ляпчев. По време на Балканските войни тя е милосърдна сестра. За тази си дейност е наградена с Голям кръст на Българския червен кръст. Участва активно във всички мероприятия по изхранването и настаняването на бежанските деца. Провъзгласена е за почетна членка на Съюза за закрила на децата в България. Като такава, през 1927 г. е избрана за подпредседател на съюза. На този пост е до 1940 г., когато е избрана за председател. По време на Чирпанското земетресение през 1928 г. завежда службата за общо подпомагане на децата в земетръсната област. За тази дейност е наградена от цар Борис III с Дамски орден за гражданска заслуга I степен. От 1929 г. е почетен делегат за България на Международния съюз за закрила на децата. В 1930 г. е делегат в петата комисия за социални въпроси в Обществото на народите. През 1936 г. е избрана за почетен член на изпълнителния комитет на Международния съюз за закрила на децата. Удостоена е с почетния знак на Столична община.^[2] Двамата нямат деца.^[3]

Констанца Ляпчева урежда няколко курса за социална работа и заведения за обществено подпомагане на децата:

• Курсове за подготовка на учителки-съветнички, койтои е открит през 1927 г.;
• Първо лятно детско игрище в София през 1929 г.;
• Откриване на дом „Спасете децата“ в София, който дава временен подслон на бедстващи деца;
• Първото българско летовище, което се открива в Дорково;
• Дом „Наше огнище“ в София – единственият пансион в България за юноши работници, който се открива през 1929 г.;
• Летовище „Наше огнище“ – единствената почивна станция в България за юноши работници, която се открива през 1934 г.;
• Сформира комитета „Майка и дете“ в София през 1934 г., в което са уредени първите детски ясли за работнически деца;
• Единственото сиропиталище за селски девици сираци в Долна баня, което е създадено през 1940 г. с цел да подготвя селските девици за добри майки и селски стопанки.^[2]