Столична община

община в област София (столица) From Wikipedia, the free encyclopedia

Столична община
Remove ads

Столичната община е единствената община в област София, Западна България.

Бързи факти Общи данни, Област ...
Remove ads

География

Географско положение, граници, големина

Столичната община е единствената община в област София. С площ от 1348,902 km2 е втората по големина българска община след община Сливен. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, ниско-, средно- и високопланински, като територията ѝ попада в пределите на Западна Стара планина, Софийската котловина, планините Люлин, Витоша и Плана и Ихтиманска Средна гора.

Централните райони на Столична се заемат от средната, най-равна и най-ниска част на Софийската котловина (Софийското поле) с надморска височина от 550 до 650 m.

Северно и североизточно от нея в пределите на Столична община попадат южните склонове на две планини, части от Западна Стара планина. Северно от котловината, от двете страни на началото на Искърския пролом с цялата си дължина от близо 30 km се намира ниската Софийска планина. Най-високата ѝ точка връх Готен (1294,3 m) се намира на 3,5 km северно от град Бухово. На около 3 km северно от град Нови Искър, в началото на Искърския пролом, на границата с община Своге, в коритото на река Искър се намира най-ниската ѝ точка – 505 m н.в. Източно от нея и североизточно от Софийската котловина се простират югозападните части на планината Мургаш. В крайния североизток на общината, където се събират границите ѝ с общините Своге, Ботевград и Елин Пелин се издига най-високият ѝ връх Мургаш 1687 m.

Югозападно от Софийската котловина на територията на Столична община се простират северните склонове на планината Люлин. На 2 km северозападно от село Владая, на границата с община Перник е разположен най-високият ѝ връх Дупевица 1255,8 m. На югоизток, чрез Владайската седловина Люлин се свързва с планината Витоша. На територията на общината попадат нейните северни и източни части. На границата с община Перник се извисява нейният първенец Черни връх 2290 m, който се явява и най-висока точка на цялата община. Югоизточно от нея дълбоката долина на Железнишка река (Ведена, ляв приток на Искър) я разделя, а високата седловина Ярема я свързва с ниската Плана планина. На територията на Столична община са разположени нейните северни и североизточни най-високи части. На 2 km северно от село Плана е разположен най-високият ѝ връх Манастирище 1338,4 m.

Източно от дълбокия Панчаревски пролом на река Искър в пределите на Столична община за разположени крайните западни и северозападни разклонения на Ихтиманска Средна гора. На юг от Софийското поле и източно и североизточно от Панчаревския пролом се простират западните части на Лозенска планина. На границата с община Елин Пелин, северозападно от село Габра се издига нейният първенец връх Попов дял 1190,2 m. Южно от нея и източно от язовир Искър са разположени най-югозападните разклонения на Вакарелска планина. На границата с община Ихтиман, на 2 km източно от язовира се намира най-високата ѝ точка – връх Острец (Сиврибаир, 1088,3 m). Югоизточно от язовира и източно от най-долното течение на река Шипочаница в пределите на общината попада крайната северозападна част на Септемврийски рид (съставна част на Ихтиманска Средна гора). Тук максималната височина от 1200, 1 m се намира в най-югоизточната точка на общината, където се събират границите на общините Самоков и Ихтиман. И накрая, в крайния юг на общината, южно от язовир Искър на нейна територия е разположена най-северната част на Шипочанския рид, който също е съставна част на Ихтиманска Средна гора. Връх Каменица могила 989,8 m е разположен на около 3 km южно от язовира, на границата с община Самоков.

Води

Основна водна артерия в Столична община е река Искър (десен приток на Дунав), която протича през нея с част от горното и средното си течение на протежение от около 65 km. Реката навлиза в общината източно от вилната зона „Мечката“ (намира се в община Самоков) и непосредствено след това излива водите си в най-големия български язовир Искър. След като изтече от язовира се насочва на северозапад между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, като формира дълбокия и живописен Панчаревски пролом (22 km). След протичането си през Панчаревското езеро реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София, при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом и след около 3 km напуска пределите на Столична община.

На територията на общината Искър получава отляво и отдясно седем по-големи притока:

Remove ads

Административно-териториално деление

Съгласно Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове[2] територията на общината е разделена на 24 административни района (виж списъка в шаблона най-отдолу).

Thumb
Райони в Столична Община

Административно-териториални промени

  • Указ № 22/обн.17.07.1879 г. – преименува с. Бали ефенди на с. Медено село;
  • Височайши доклад № 6187/обн. 31.12.1881 г. – преименува с. Медено село на с. Княжево;
  • Указ № 82/обн. 02.02.1895 г. – заличава с. Подуяне (Подуене) и го присъединява като квартал на гр. София;
  • Указ № 157/обн. 04.03.1895 г. – преименува с. Беглер чифлик на с. Симеоново;
  • Указ № 522/обн. 18.12.1923 г. – признава н.м. Надежда (от с. Връбница) за отделно населено място – с. Надежда;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Вердикалино на с. Вердикал;
  • МЗ №1966/обн.16.11.1935 г. – преименува с. Орландовци на с. Райна княгиня;
  • МЗ № 919/обн. 20.06.1936 г. – преименува с. Куманица на с. Кубратово;
  • МЗ № 3057/обн. 07.09.1938 г. – възстановява старото име на с. Райна княгиня на с. Орландовци;
  • МЗ № 2915/обн. 16 януари 1943 г. – признава м. Плана за с. Плана;
  • Указ № 41/обн. 07.07.1947 г. – заличава с. Погледец и го присъединява като квартал на с. Требич;
    • заличава н.м. Чохаджийско предградие и я присъединява като квартал на гр. София;
  • между 1946 и 1956 г. – заличени са м. Красно село и с. Надежда и са присъединява като квартали на гр. София без административен акт;
  • Указ № 291/обн. 23.06.1950 г. – заличава с. Кациляне и го присъединява като квартал на с. Долни Богров;
  • Указ № 293/обн. 28.08.1953 г. – преименува с. Владая на с. Райко Даскалово;
  • Указ № 313/обн. 29.10.1954 г. – заличава селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово поради изселване;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава селата Биримирци и Обрадовци и ги присъединява като квартали на гр. София;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – обединява селата Кумарица и Славовци в едно ново населено място – с. Александър Войков;
    • обединява селата Горни Лозен и Долни Лозен в едно ново населено място – с. Лозен;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Бутунец на с. Ботунец без административен акт;
    • уточнено е името на с. Казичане на с. Казичене без административен акт;
    • осъвременено е името на с. Михалово на с. Михайлово без административен акт;
  • Указ № 177/обн. 29.04.1958 г. – заличава с. Княжево и го присъединява като квартал на гр. София;
  • Решение на Софийски градски временен изпълнителен комитет/обн. 07.02.1959 г. – отделя кв. Гара Искър от с. Бусманци и го присъединява като квартал на гр. София;
  • Указ № 447/обн. 09.11.1961 г. – заличава селата Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново и Слатина и ги присъединява като квартали на гр. София;
  • Указ № 21/обн. 19 януари 1962 г. – възстановява старото име на с. Райко Даскалово на с. Владая;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Банкя за гр. Банкя;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава селата Вердикал, Градоман и Михайлово и ги присъединява като квартали на гр. Банкя;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Суходол, Требич и Филиповци и ги присъединява като квартали на гр. София;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Бухово за гр. Бухово;
  • Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – заличава с. Горубляне и го присъединява като квартал на гр. София;
  • Указ № 120/обн. 27 януари 1978 г. – заличава селата Ботунец, Кремиковци и Сеславци и ги присъединява като квартали на гр. София;
  • Указ № 2296/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Челопечене и го присъединява като квартал на гр. София;
  • Реш. на Столичния общински съвет № 79/обн. 27.04.1998 г. – отделя с. Мрамор и неговото землище от р-н Нови Искър и го присъединява към р-н Връбница.
Remove ads

Население

По данни на НСИ от преброяването през 2021 г. броят на населението на община София е 1 307 439 души.[3]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4]

Година на
преброяване		Численост
1934400 705
1946525 710
1956724 603
1965905 287
19751 076 741
19851 201 719
19921 190 126
20011 170 842
20111 291 591
20211 274 290

Населени места

Общината се състои от 38 населени места, включваща 4 града и 34 села. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[5][6]

Населено мястоПребр. на
населението
през 2021 г.		Площ на
землището
(в км2)		Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на
населението
през 2021 г.		Площ на
землището
(в км2)		Забележка (старо име)
София1 183 400492,029най-голямото землище в БългарияДоброславци125019,029
1.р-н Средец25 740-Житен7495,784
2.р-н Красно село79 883-Кубратово7028,668Куманица
3.р-н Възраждане36 649-Кътина108620,527
4.р-н Оборище28 943-Локорско72734,244
5.р-н Сердика43 263-Мировяне159510,304
6.р-н Подуяне71 437-Негован17449,330
7.р-н Слатина66 687-Нови Искър13 58952,808
8.р-н Изгрев31 189-Подгумер97211,644
9.р-н Лозенец57 134-Световрачене22464,958
10.р-н Триадица68 765-Чепинци255317,721
11.р-н Красна поляна53 274-22.р-н Кремиковци22 464–
12.р-н Илинден30 336-р-н Кремиковци15 699–
13.р-н Надежда64 655-Бухово259344,821
14.р-н Искър59 925-Горни Богров114415,876
р-н Искър58 144-Долни Богров132315,525
Бусманци178112,708Желява54544,967
15.р-н Младост104 047-Яна116013,074
16.р-н Студентски74 163-23.р-н Панчарево30 261–
17.р-н Витоша76 778-Бистрица594552,964
р-н Витоша72 329-Герман285816,788
Владая329124,104Райко ДаскаловоДолни Пасарел132452,345
Мърчаево115812,177Железница181250,304
18.р-н Овча купел57 03618,344Казичене504916,578Казичане
р-н Овча купел56 116-Кокаляне207615,598
Мало Бучино92012,021Кривина127910,739
19.р-н Люлин106 112-Лозен668791,597
20.р-н Връбница44 028-Панчарево31277,301
р-н Връбница38 834-Плана10418,414
Волуяк315518,15524.р-н Банкя12 747–
Мрамор203914,362Банкя11 57233,002
21.р-н Нови Искър28 774-Иваняне99613,594
Балша75917,456Клисура17817.672
Войнеговци80217,714

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по райони (подредени по численост на населението):[7]

Повече информация Район, Численост ...
Remove ads

Награди за община София

  • Победител в категория „Ефективно управление на проекти“, раздел „големи общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Йорданка Фъндъкова за разработване на проекти и печелене на финансиране за подобряване на градската среда.

Управление

Ред на административните правомощия в Столична община

  1. Областният управител на област София (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столична община, се назначава пряко от Министерския съвет (а зам.-областните управители – от министър-председателя); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.[8]
  2. Столичният общински съвет (СОС) има правомощия над цялата Столична община, основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на местни избори; СОС определя бюджетите на Столична община и на отделните софийски райони.
  3. Кметът на Столична община (вижте Кмет на София) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо тридесет и осемте населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори.
  4. Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над селата и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (Столичният общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.[9]

От чисто териториална гледна точка, между община София и област София-град няма разлика; „София-град“ е синоним за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. Софийска област) не е „област София“ (т.е. София-град). София-област често (погрешно) се нарича „София-окръг“.[10] Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град.

Три населени места в Столична община на пръв поглед нямат кметове, а именно: гр. Нови Искър, гр. Банкя и с. Панчарево. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко кмет и на съответното населено място. Гр. Бухово е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци)

Remove ads

Общински организации и предприятия

Транспорт

През територията на общината изцяло или частично преминават участъци от 6 жп линии от Железопътната мрежа на България с обща дължина 147,7 km.

През общината преминават изцяло или частично 14 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 348 km. Поради това, че някои от трасетата на пътищата се дублират от общата дължина от 348 km се изваждат дублиращите отсечки от 113,1 km и истинската дължина на Републиканската пътна мрежа на територията на Столична община е 234,9 km;

Remove ads

Топографски карти

Защитени територии

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads
Remove ads