Корнелия Нинова

Корнелия Петрова Нинова е български политик от Българската социалистическа партия (БСП) от 2005 до 2024 година и лидер на Непокорна България от април 2025 година.

Корнелия Нинова
български политик
4 ноември 2022 г.
Родена	16 януари 1969 г. (56 г.) Крушовица, Народна република България
Религия	Българска православна църква
Националност	България
Учила в	НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ Софийски университет
Работила в	Столична община Столична следствена служба БТК „Техноимпекс“ АД „Булгартабак Холдинг“ АД
Политика
Професия	юрист, политик
Партия	БСП
Зам.-министър на икономиката и енергетиката
септември 2005 – март 2007
Председател на БСП
8 май 2016 – 15 юни 2024
Зам.-министър-председател и министър на икономиката и индустрията
13 декември 2021 – 2 август 2022[1]
Председател на Непокорна България
27 април 2025 –
Народен представител в: XLI НС   XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   XLV НС   XLVI НС   XLVII НС   XLVIII НС   XLIX НС   L НС
Семейство
Съпруг	Димитър Нинов
Деца	1 (Рафаел)
Корнелия Нинова в Общомедия

През 2005 – 2007 година е заместник-министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев, а между 2009 и 2024 година е избирана без прекъсване за народен представител.^[2] Председател е на БСП от 8 май 2016 година.^[3] През 2021 – 2022 година е заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията в правителството на Кирил Петков.^[4] След слабото представяне на парламентарните избори през юни 2024 година, Нинова подава оставка като лидер на партията, а на 1 септември е изключена от БСП. След напускане на БСП, на 27 април 2025 учредява партията Непокорна България.^[5]

Биография

Образование и юридическа кариера

Корнелия Нинова е родена на 16 януари 1969 г. в село Крушовица, Оряховско.^[6] Завършва с отличие Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) в София.^[7]

Дипломира се в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ отново с пълно отличие. През 1995 г. работи в Софийския градски съд като стажант-съдия, а в периода 1995 – 1996 г. е юрисконсулт в Столична община.

От 1996 до 1997 г. е следовател в столичната следствена служба. В периода март-август 1997 г. е юрисконсулт на БТК.

При правителството на ОДС

Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД. Назначена е на тази длъжност при правителството на ОДС. Същевременно е назначена и на поста председател на съвета на директорите на „Техноимпортекспорт“. „Техноимпекс“ и „Техноимпортекспорт“ са външнотърговски дружества, предвидени за приватизиране, като впоследствие Нинова оглавява и приватизационния екип, отговарящ за първото дружество. На 28-годишна възраст Нинова участва с още 27 души в дружеството, приватизирало „Техноимпекс“.^[8] Петър Жотев, министър на икономиката и енергетиката при Иван Костов, твърди, че премиерът лично му е спуснал кандидатурата на Нинова „като тьмносиня“.^{[9][10][11][неблагонадежден източник]}

При правителството на Симеон Сакскобугготски

При правителството на Симеон Сакскобугготски тя продължава да е изпълнителен директор на приватизираното дружество „Техноимпекс“. През 2003 г. Нинова се преориентира политически и става член на БСП.

В правителството на Сергей Станишев

От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Тя отговаря и за Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, търговията с оръжия и офсетните споразумения, свързани с доставки на армията. Нинова става председател на Управителния съвет и на две стратегически предприятия – Международен панаир Пловдив и на „Булгартабак Холдинг“ АД.^[12]

Парламентарна дейност

През 2009 г. е избрана за депутат от БСП в XLI НС. Избрана е за народен представител и в XLII, XLIII, XLIV, XLV, XLVI и XLVII народно събрание, като от последното е избрана за министър на икономиката в правителството на Кирил Петков. Избрана за народен представител и в XLVIII народно събрание.

Критики и противоречия

Съмнения за злоупотреби

В началото на май 2007 г. се разкриват големи злоупотреби в „Топлофикация“ – София. За дружеството отговаря Министерството на икономиката и енергетиката. Следствието започва разследване на Валентин Димитров (Вальо Топлото), тогавашен шеф на дружеството. Оказва се, че следователката, която води следствието – Татяна Шарланджиева е приятелка на зам-министъра Нинова, още от времето, когато Нинова е работила в следствието. Според събрани от прокуратурата със СРС записи, Нинова е въздействала на следователката Шарланджиева да „пази“ бизнесмена Красимир Георгиев (Фронтиер) от наказателно преследване по делото „Топлофикация“.^[13]

Красимир Георгиев е състудент на тогавашния министър на икономиката и енергетиката, Румен Овчаров, и бивш съдружник на съпругата му, както и участник в едноименен олигархичен кръг, свързан с енергетиката и гравитиращ около БСП.^[14] В процеса на следствието се разбира, че е замесен и министър Румен Овчаров.

Нинова е отстранена с решение на премиера Сергей Станишев от поста на заместник-министър през май 2007 г. Заедно с нея е уволнен и колегата ѝ от кабинета, Делян Пеевски, заради скандал с изнудване в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД.^[15] Нинова твърди, че са я замесили в скандалите с „Топлофикация“ и „Булгартабак“, защото не е удовлетворила икономически интереси на тогавашния директор на Националното следствие Ангел Александров, близък до ДПС.

Въпреки че е освободена от МС, Нинова е избрана след това във Висшия съвет на БСП и става негов говорител. Тя остава и в ръководствата на Пловдивския панаир и „Булгартабак“ до тяхната приватизация през 2009 г.

Прокремълска и антинатовска активност

През юни 2016 г. в Москва се провежда форум на управляващата путинистка партия „Единна Русия“, на който присъства Корнелия Нинова. Малко по-късно Институтът за стратегически изследвания, ръководен от руския генерал от разузнаването Леонид Решетников, поръчва социологическо изследване за предстоящите президентски избори в България, което търси профила на бъдещия кандидат на БСП. След спечелените от генерал Румен Радев, като кандидат на БСП президентски избори, Решетников обявява, че предварително е одобрил неговата кандидатура на своя среща с Нинова. След поредица от взаимни обвинения в лъжа, накрая и двамата се съгласяват, че среща е имало и че името на Румен Радев е било споменато на нея. Впоследствие Решетников дава серия от интервюта, в които изразява надежда новият президент на България да преориентира страната от Запада към Русия. По-късно на Решетников е наложена забрана да посещава България във връзка с организирана от него шпионска мрежа в страната.

След руското нападение над Украйна през февруари 2022 година, въпреки водената от Руската федерация агресивна политика, под ръководството на Нинова, която е и вицепремиер в правителството на Кирил Петков, партията заема твърда позиция против налагането на икономически санкции срещу Русия. Тя е готова да напусне правителството ако се гласува оказване на военна помощ на Украйна. Нинова е и срещу разполагането на съюзни сили на НАТО в страната с оглед на укрепване на източния фланг на организацията, въпреки че България е включена в специален списък на неприятелските страни на Русия,^[16] а ЕС единодушно налага тежки санкции на агресора. Нинова е твърдо и против военната подкрепа за Украйна, и така България и Унгария остават единствените държави в ЕС с подобна позиция. В същото време тя изтегля министрите на БСП при гласуване на закупуването на 8 броя изтребители F-16 за българската армия от заседание на МС през юли 2022 година. Това дава повод на някои наблюдатели да я определят като един от лидерите на петата колона на Путинова Русия в България.

Партийна дейност и противоречиви реформи в БСП

На 8 май 2016 г. е избрана за председател на БСП с 395 гласа срещу 349 гласа за дотогавашния председател Михаил Миков.^[3] След като поема поста, Нинова влиза в продължителни конфликти с предишните председатели на партията – Миков и Станишев. Впоследствие Нинова провежда редица системни чистки в БСП, като се освобождава от несъгласните с нейната политика. Тя започва да се разграничава по някои важни въпроси и от Партията на европейските социалисти, чийто лидер е Станишев, както и от президента Радев, чиято кандидатура е прокарала.

След неколкократни тежки загуби на различни избори под нейно ръководство, Нинова на два пъти е принудена формално да подава оставка от поста председател на БСП, след което на практика се оказва, че това са само тактически маневри и тя остава на поста си.

Според председателя на ПЕС Станишев, тя започва фундаментално изменение на същността на БСП, която от социална и интернационалистка се превръща в традиционалистка и патриотарска партия с авторитарен уклон. Според евродепутата от БСП Петър Витанов членовете на БСП са нахъсвани с антиевропейска, националистическа и антиваксърска реторика, като в нея са останали предимно по-възрастни хора или такива с по-крайни левичарски убеждения.

Така според някои анализи, под ръководството на Нинова, БСП от реформирана в края на 20-ти век тоталитарна партия, подкрепила, макар и трудно, европейския и евроатлантическия път на развитие на България, постепенно започва да деградира и да се превръща в партия с умерена антиевропейска и антинатовска насоченост с явен прокремълски уклон.^[17][18][19]

Съдебни дела

Корнелия Нинова води няколко дела. на 29.11.2022 ВКС (Висшият Касационен Съд) се произнася по делото заведено от Нинова срещу Десислава Атанасова и срещу Герб за неимуществени вреди в рамките на 30 000 лева. Делото е за клевета, злоупотреба и манипулиране на офциални органи. ВКС отсъжда, че Нинова трябва да заплати на Атанасова 2400 лв., а на ГЕРБ – 1716 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.^[20] На 28.05.2025 бившият служебен министър Никола Стоянов осъжда на първа инстанция Корнелия Нинова за клевета. Софийски градски съд постановява, че Нинова трябва да заплати 26 000 лева, неимуществени вреди^[21]