Кочериново (община)

Община Кочериново се намира в Западна България и е една от съставните общини на Област Кюстендил.

Кочериново (община) 42.083, 23.067
Герб
Общи данни
Област	Област Кюстендил
Площ	182.31 km²
Население	5 115 души
Адм. център	Кочериново
Брой селища	11
Управление
Кмет	Станислав Горов (КОЙ; 2023)
Общ. съвет	11 съветници Движение Напред България (3) ГЕРБ (3) РБ (2) Нова алтернатива за Кочериново – Обединена социалдемокрация и Нова алтернатива (2) БСП (1)
Кочериново (община) в Общомедия

Географска карта на община Кочериново

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на Област Кюстендил. С площта си от 182,306 km² заема 7-о място сред 9-те общините на областта, което съставлява 5,97% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Невестино;
• на север – община Бобошево;
• на североизток – община Рила;
• на юг – община Благоевград, Област Благоевград.

Природни ресурси

Релеф

Макар и малка по площ релефът на община Кочериново е твърде разнообразен – от равнинен, през ниско – до средно планински.

В средата на общината от север на юг, по долината на река Струма и левият ѝ приток Рилска река се простира най-южната част на Бобошевското поле, което е южно продължение на Долната Дупнишка котловина. Тук, в коритото на Струма, западно от село Бараково се намира най-ниската точка на общината – 350 m н.в. От изток и от запад полето е оградено от планински масиви. На изток от него в пределите на общината попадат крайните северозападни части на Югозападния дял на Рила. Тук в най-източната точка на общината се намира връх Прашка (1365 m), най-високата кота на община Кочериново.

Западните части на общината са заети от крайните северни и североизточни разклонения на планината Влахина. Дълбоката долина на река Копривен (десен приток на Струма) разделя тази част на планината на две части. На юг от реката е същинската планина Влахина с връх Бандерата (1225 m), разположен в изворната област на реката, на границата с Община Благоевград. На север от долината на Копривен се простира северното продължение на Влахина планина – т.нар. Руен планина. В пределите на общината се простират нейните източни части с най-висока точка връх Киселец (1157 m), разположен на границата с Община Невестино.

Води

Основна водна артерия на община Кочериново е река Струма, която протича през нея от север на юг с част от средното си течение на протежение от около 10 km. Тя напуска общината югозападно от село Бараково чрез Кочериновския пролом и продължава в Област Благоевград. От дясно в Струма при село Драгодан се влива река Копривен, която протича през общината в дълбока и залесена долина с почти цялото си течение (26 km) с изключение на изворите ѝ, които са на територията на Община Невестино. Западно от село Бараково от ляво в Струма се влива нейният голям приток Рилска река. Тя протича през общината с най-долното си течение (около 10 km) през селата Стоб, Пороминово и Бараково, през най-югоизточната част на Бобошевското поле.

История

Древни са културните особености и историята на мястото, на което е разположена община Кочериново в днешния ѝ вид. Околностите на селищата в общината са изпълнени с развалини от древни строежи, културни и исторически паметници. От направените разкопки в редица села от общината са открити златни, сребърни и медни византийски, римски и български монети, глинени съдове и други. Още в ІХ в. в покрайнините в района на село Стоб се е издигал средновековният град Стоби. В района на село Пороминово са законсервирани разкопките на древен римски обект. В местността „Градището“ в околностите на град Кочериново са открити развалини от крепостни стени, строежи, водопроводи, останки от средновековната българска крепост – селището Крашево, съсед и съвременник на град Стоби.

На територията на община Кочериново са открити 12 броя тракийски некрополи /могили/. Към момента са извършени разкопки само на могилите в района на Кочериново и Драгодан. Последните говорят за бита и поминъка на древните тракийски жители по нашите земи.

На левия бряг на река Струма, високо над склоновете на Кочеринския пролом се намира скалното светилище „Маркова скала“.

Във всички населени места в общината през 19 век са изградени църкви, което говори за богатата душевност и култура на населените в този район

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	5214	100,00
Българи	4991	95,72
Турци	2	0,04
Цигани	105	2,01
Други	10	0,19
Не се самоопределят	7	0,13
Неотговорили	99	1,90

Населени места

Общината има 11 населени места с общо население 4260 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

Списък на населените места в община Кочериново, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Бараково	457	7,979		Мурсалево	373	12,447
Боровец	92	5,946		Пороминово	366	13,432
Бураново	143	10,898		Стоб	633	20,323
Драгодан	72	8,733		Фролош	58	52,094
Кочериново	1985	18,515		Цървище	37	22,218
Крумово	44	9,721	Текия	ОБЩО	4260	329,059	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• Указ № 225/обн. 19.08.1919 г. – преименува с. Текия на с. Крумово;
• МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава м. Крашево поради изселване;
• Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – заличава с. Бараково и го присъединява като квартал на с. Кочериново;

– признава с. Кочериново за гр. Кочериново;

• Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Бараково от гр. Кочериново и го признава за отделно населено място – с. Бараково.

Транспорт

През територията на община Кочериново преминава участък от 10,8 km от трасето на жп линията София – Благоевград – Кулата.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 28 km:

• участък от 9,7 km от автомагистрала „Струма“ (от km 343,4 до km 353,1);
• участък от 12,1 km от Републикански път I-1 (от km 347,1 до km 359,2);
• началният участък от 6,2 km от Републикански път III-107 (от km 0 до km 6,2).

Топографска карта

• Лист от карта K-34-70. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-71. Мащаб: 1 : 100 000.