Красимир Дамянов

Красимир Радоев Дамянов е български писател.

Красимир Дамянов
български писател
Роден	25 март 1948 г. София, Народна република България
Починал	11 януари 2015 г. (66 г.) Барселона, Испания
Националност	България
Учил в	Университет по архитектура, строителство и геодезия
Литература
Жанрове	роман, разказ
Известни творби	„Дяволски нокът“ (1985) „Дневникът на една пеперуда“ (2008)
Семейство
Съпруга	Саша Дамянова[1]
Деца	Радой, Дима[1]

Биография

Роден е на 25 март 1948 г. в София. Като студент заминава за Хавана, където учи в продължение на една година. Завършва строително инженерство в Инженерно-строителния институт (ИСИ) (1974), работи на строежа на Аспаруховия мост във Варна, в Националния институт за паметниците на културата.^[2]

Не е запомнено, нито отбелязано някъде негово забележително постижение като инженер конструктор, но следва да се спомене подмяната на дървения гредо-подпорен скелет на Ламартиновата къща в Пловдив изцяло със стоманени профили вместо бетон поради малката дебелина на стените.^[3]

Първият му сборник с разкази, „Защо няма бог“, излиза през 1981 г. Известно време живее на свободна практика във Варна, след това работи като редактор в издателство „Български писател“. С втората си книга, „Дяволски нокът“ (1985), става член на Съюза на българските писатели, чийто днешен председател иска изключването му три години по-късно.^[2]

Поканен от Валери Петров и Христо Ганев, Дамянов започва работа в Студия за игрални филми – като редактор и главен редактор на „Колектив 64“, но през 1989 г. е принуден да напусне за „намеса в творческите планове на колектив 64“ и „налагане на продуцентски принципи и материална отговорност“ – обвинения, които скоро ще бъдат отправени към повечето от работещите в областта на изкуство в държавния сектор.^[2]

Последната му книга е „Приказки за злояди деца“ (1989), след която задълго изчезва от литературната сцена. Става шофьор на такси и емигрира в Испания. От 1990 г. живее в Мадрид, реставрира стари сгради, а от 2006 г. е стопанин и уредник на културния клуб-хотел „Артхостал“ в Барселона. Умира на 11 януари 2015 г. в Барселона.^[2][4]

На него е посветена повестта на Виктор Пасков ,,Балада за Георг Хених".

Библиография

• „Защо няма бог“ (разкази). 1981.
• „Дяволски нокът“ (разкази и новели). Варна: Георги Бакалов, 1985, 119 с.
• „Приказки за злояди деца“. Художник Кирил Мавров. София: Български писател, 1989, 128 с. ^[5]
  „Приказки за злояди деца“ (преработено издание). Художник Дима Дамянова. София: Сиела, 2012, 151 с. ISBN 978-954-28-0994-4
• „Дневникът на една пеперуда“ (роман). София: Факел Експрес, 2008, 444 с. ISBN 978-954-9772-59-3 ^[6]
• „Къщата на обесения“ (разкази). Художник Дима Дамянова. София: Факел Експрес, 2009, 192 с. ISBN 978-954-9772-66-1 ^[7]
• „Студентът по хармония. Балада за Виктор Пасков“ (роман). София: Сиела, 2012, 280 с. ISBN 978-954-28-1230-2 ^[8][9][10]