Кратовчани
Уикимедия списък From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Кратовчаните (единствено число кратовчанец, на македонска литературна норма: кратовчани, кратовчанец или кратовец, кратовци) са жителите на град Кратово, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях:
Родени в Кратово
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я


А
Александър Гюргинчев (1879 – 1922), деец на ВМРО, кмет на Кратово
Александър Попдимитров (1892 – 1970), български офицер, генерал-майор
Александър Хаджигеоргиев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец
Алекси Иванов Гърчев, български революционер от ВМОРО, лежал в затвора в османско време заедно с Милан Шапкалиски[1]
Анания Младенов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[2]
Атанас Полеган, свещеник в Кюстендил през 30-40-те години на XIX век, спомоществовател за „Писменик общеполезен“ на Христаки Павлович (1835), „История на Великий Александра македонца“, превел Христо Василев (1844), „Житие св. Григория Омиритскаго“, превел Ав. Попстоянов (1852)[3]
Б
Борис Борозанов (1897 – 1951), български артист и кинорежисьор
Борис Георгиев Анастасов (? – 1918), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[4]
В
Велко Попович, български книжовник от XVIII век
Викентий Попанастасов (1881 – 1915), български революционер и анархист
Г
Георги Гърчев (1885 – 1912), български военен и революционер
Георги Данаилов (1877 – 1928), български просветен деец
Георги Евремов (1932 – 2011), учен от Северна Македония
Георги Киров (1883 – ?), български синдикалист, миньор в Перник и в мина „Бъдеще“ в Тревненския балкан, пръв секретар на Рудничарския синдикат в Перник, от 1919 г. до декември 1944 г. работи в окръжното данъчно управление в Русе[5][6]
Георги Петров, български просветен деец, учител в Скопското българско свещеническо училище[7]
Георги Цветинчев (1882 – 1967), български революционер, юрист, общественик и просветен деец
Георги Шапкалиски (1880 – след 1943) български революционер, деец на ВМОРО
Георги Шатев 1882 – ?), български революционер
Григор Манасиев (? – 1903), български просветен деец и революционер
Георги Нови Софийски (1496/1497 – 1515), български светец новомъченик
Георги Ефремов (р. 1932), политик от Северна Македония
Д
Данаил Георгиев, български политик, народен представител в VII обикновено народно събрание[8]
Дешо, български революционер, куриер на ВМОРО, действал в 1914 година, родом от Кратовско[9]
Димитър Граматиков, български адвокат
Димитър Попйосифов, български учител и духовник
Дургут Едиповски (1937 – 1991), политик от Социалистическа република Македония
Е
Ефрем Каранов (1852 – 1927), български фолклорист, преводач и обществен деец
И
Иван Каранов (1851 – 1928), български учител, политик и революционер
Иван Кръстев, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[2]
Иван Мицов, български просветен деец
Иван Николов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Стоян Леков[10] и на Дончо Ангелов в 1915 година[11]
Иван К. Сапунджиев (1860 – ?), български учител и дарител[12]
Иван Шатев, околийски ръководител на ВМОРО
Ивица Ампов (р. 1969), северномакедонски военен
Й
Йоан Кратовски (XVI век), български книжовник и орнаментатор
Йоан Христев (XIX век), български миниатюрист
Йордан Анастасов, български просветен деец
Йосиф Даскалов (1868 – 1909), български революционер
К
Кирил Иванов Попандонов (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]
Кольо Захариев, български революционер от ВМОРО, четник на Тане Николов[14]
Костадин Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров[15]
Л
М

Мане Кратовски (? – 1922), деец на ВМРО, дългогодишен четник, загинал в сражение със сръбска войска на 29 ноември 1922 заедно с Илия Кушев[16]
Милан Шапкалиски (1882 – след 1943) български революционер, деец на ВМОРО
Михаил Димитров Шатев (1863 – 1915), сладкар, 1 клас, 4-та и Нестроева рота на 3-та солунска дружина,[17] младши подофицер, носител на орден „За храброст“ IV степен. Умира на 2 декември 1915 г. през Първата световна война в полската инфекциозна болница в Щип. Първи братовчед на Павел Шатев.[18]
Михаил Монев (1881 – 1944) български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО
Михаил Петров, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[19]
Михаил Цветков (р. 1954), министър на земеделието на Северна Македония
Михаил Чукчуков (1870 – 1950), български просветен деец и общественик[20]
Н
Нане Десподов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Кръсто Лазаров в 1915 година[21]
Наско Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов[2]
Никодим Симеонович, учител в Иван Чифлик, Русенско, през 1872 година, брат на Константин Молович[22]
Никола Мицев (1913 – 1990), деец на НОВМ, член на АСНОМ
П
Павел Гюргинчев (1908 – 1979), български поет
Петър Давидов Белокапов (? – 1907), български деец, убит на 21 септември 1907 година в Страцин от сръбска чета заедно с още 17 души; на 22 март 1943 година съпругата му Еленка, 76-годишна от Кратово, като жителка на Скопие, подава молба за българска народна пенсия, в която пише „за българщината в Македония даде живота си моя съпруг“; молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България; дъщеря им Стойна е учителка, а синът им Стоил Давидов – свещеник[23]
Павел Шатев (1882 – 1951), български революционер
Павле Монев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Сарафов[24]
Петър Трайчев (1881 – 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[25]
С
Саздо Ямболов, български революционер, деец на ВМОРО
Симеон Добревски (1869 – ?), български военен инженер
Симеон Златков (1884 – ?), завършил физико-математически факултет във Фрибург в 1912 г.[26]
Станимир Иванов Топуков (1894 – ?), български литератор, общественик, запасен офицер
Стефан Бидиков (1886 – 1944), български общественик и революционер
Стефан Велков, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Стоян Леков в 1915 година[10]
Стефан Симич (1882 – 1962), сръбски географ и политик
Стефан Стефанов (? – 1946), български политик и адковат
Стефан Георгиев Тошев (1883 – 1930), български революционер от ВМОРО
Стефан Хаджикостов (1882 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО
Стефчо Максимов (? – 1898), български просветен деец
Стоил Давидов Белокапов, български свещеник
Стоимен Кратовски, български революционер, куриер на ВМОРО, действал в 1914 година, родом от Кратовско[9]
Стойчо Петров (Петрев), български революционер от ВМОРО, навлязал в Македония в 1915 година с четата на куриера Яне Алексов,[27] по-късно същата година отново с четата на Стоян Леков[28] и с тази на Дончо Ангелов[29]
Страхил Коцев (1901 – ?), български юрист, секретар касиер на Кратовското благотворително братство в София[30]
Страхил Топуков, журналист и деец на ВМРО
Страшимир Георгиев Анастасов (9 октомври 1910 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[31]
Т
Ц
Цане Андреевски (р. 1930), писател от Северна Македония
Ч
Чедо Якимовски (1940 – 1993), поет от Северна Македония
Я
Яким Игнатиев (1870 – 1901), български революционер, член на Одринския окръжен комитет на ВМОРО
Опълченци от Кратово
Величко Николов (1841 – март 1906, Кюстендил), от Кратовско, I опълченска дружина, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година във II батальон на Доброволчесската бригада на генерал Черняев, на 28 април 1877 година постъпва в I дружина на II рота, а на 12 юни 1877 година е преведен в I рота, след създаването на Княжество България живее и работи като самарджия в Кюстендил[34][35]
Македоно-одрински опълченци от Кратово
Александър Анастасов, 19 (20)-годишен, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[36]
Димитър Авскентиев, 25-годишен, 8 костурска дружина, мутафчия, III клас, 2 рота на 10 прилепска дружина[37]
Иван М. Ачев, 38-годишен, работник, 1 отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[38]
Йордан Александров, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[39]
Манол Александров (Мано, Маноил, Мануил Алексов), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, шивач, I клас, Кюстендилска дружина, орден „За храброст“ IV степен[40]
Мите Алексов, 46-годишен, дюлгер, касапин, Кюстендилска дружина[41]
Михаил Димитров Шатев, 49-годишен, сладкар, I клас, 4 и Нестроева рота на 3 солунска дружина, носител на кръст „За храброст“[17] През Първата световна война починал в 3/11-а полска инфекциозна болница в Щип.[42]
Михаил Димитров Кокошков, 24-годишен, I клас, 2 рота на 3 солунска дружина, носител на бронзов медал.[43] Загинал в битката при Криволак през Първата световна война като ефрейтор в 64-ти пехотен полк.[44]
Remove ads
Кратовчани загинали във войните за национално обединение на България
Александър Митев Смиленов, редник, загинал през Първата световна война[45]
Борис Георгиев Анастасов, поручик, загинал през Първата световна война[4]
Герасим Як. Цеков, редник, загинал през Първата световна война[46]
Димитър Иванов, ефрейтор, загинал през Междусъюзническа война[47]
Дионис Алексиев Мойсеев, канонир, загинал през Първата световна война[48]
Иван Лазаров, македоно-одрински опълченец,[49] загинал през Междусъюзническа война[50]
Кирил Иванов Попандонов, подпоручик, загинал през Първата световна война[13]
Коста Кузманов, македоно-одрински опълченец,[51] загинал през Междусъюзническа война[52]
Михаил Димитров Кокошков, ефрейтор, загинал през Първата световна война[44]
Михаил Петров, редник, загинал през Междусъюзническа война[53]
Михал Петров, редник, загинал през Първата световна война[54]
Михал Димитров Шатев, редник, загинал през Първата световна война[42]
Нане Деспотов, редник, загинал през Първата световна война[55]
Никола Гичев Мицов, редник, загинал през Първата световна война[56]
Петър Мързов Максимов, редник, загинал през Първата световна война[57]
Стефан Ив. Кратовски, старши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[58]
Юрдан Тодоров, редник, загинал през Междусъюзническа война[59]
Remove ads
Свързани с Кратово
Васил Хаджиниколов, кратовски войвода на ВМОРО през Балканската война, действа с Ефрем Чучков и части на Седма рилска дивизия[60]
Владимир Хаджиниколов, кратовски войвода на ВМОРО през август 1914 година[60]
Димитър Кратовски, православен дякон и български книжовник от XV век
Стефан Павлов Кантарджията, войвода от ВМОРО
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads