Кръсте Цървенковски

Кръсте Трайков Цървенков^[1] или Цървенковски (на македонска литературна норма: Крсте Трајков Црвенковски) с псевдоними Стево, Янко, Богомилски е югославски комунистически партизанин, народен герой на Югославия и секретар на Македонската комунистическа партия.

Кръсте Цървенковски Крсте Црвенковски
югославски партизанин
1956 г.
Роден	Кръсте Трайков Цървенков 16 юли 1921 г. Прилеп, Кралство Югославия
Починал	21 юли 2001 г. (80 г.) Скопие, Република Македония
Политика
Партия	Комунистическа партия на Македония
Семейство
Партньор	Марга Цървенковска
Деца	Стево Црвенквски и Емилия Цървенковска
Кръсте Цървенковски в Общомедия

Биография

Роден е на 16 юли 1921 година в град Прилеп в занаятчийско семейство. Внук е на Илия Цървенков. От 1935 г. е член на СКМЮ, а след това и на ЮКП. През 1939 г. става член на Местния комитет на ЮКП в Прилеп. Записва философия в Скопие, но гонен от полицията прекъсва следването си и започва да живее нелегално. След разгрома на Югославия през април 1941 г. за кратко се легализира. По това време пристига в София, където отсяда у Данаил Крапчев, който е негов роднина и записва философия в университета, но по-късно прекъсва.^[2] Родителите му не одобряват комунистическата му дейност.^[3]

След нападението на Германия над СССР отново минава в нелегалност. През септември 1941 година е политически комисар на Прилепския партизански отряд „Гоце Делчев“. В края на 1941 г. заминава за Западна Македония в Италианската окупационна зона. Там става секретар на Окръжния комитет на ЮКП за Тетово. Издава в-к „Братство“. През септември 1942 г. е арестуван в Гостивар, тогава в Албания и вкаран в затвора в Тирана. След бягството си остава в Албания и през април 1943 г. става секретар на Областния комитет на МКП за региона. През декември 1943 г. Цървенковски става един от организаторите на Учредителния конгрес на НОМСМ. Първоначално е секретар на НОМСМ, а след това и председател.^[4]. След като Италия капитулира, става организационен секретар на СКМЮ за Македония. През юни 1944 г. е назначен за заместник-политически комисар на първа македонска ударна бригада.

След войната е министър на просвещението и културата на Югославия (1958-1963). Сътрудничи на вестник Народен войник. През юли 1963 сменя изпадналия в немилост Лазар Колишевски на поста секретар на ЦК на МКП (1963-1969). След това става член на Президиума на СФРЮ, а от юни 1971 до юни 1972 година е заместник-председател на Президиума. През 1974 година поради своите либерални възгледи е отстранен от политиката. В началото на промените през 1990 г. е част от екипа, създал Социалдемократическа партия на Македония, но бързо се разочарова и се оттегля отново от политиката. След това се отдава на писане на мемоари. Синът му Стево Цървенковски е дипломат и министър в Република Македония^[5].

Носител е на Партизански възпоменателен медал 1941 година и е обявен за народен герой на Югославия на 27 ноември 1953.^[6][7]

Творчество

• „Проблеми на реформата на университета“ (1959, на сръбско-хърватски)
• „Сојузот на комунистите на Македонија и демократизацијата на општеството“ (1971)
• „Во одбрана на македонската кауза“ (1989)
• „Подводни гребени на политиката: разговори со Крсте Црвенковски“ (1993)
• „Нашиот поглед за времето на Колишевски“ (заједно са Славко Милосавлевски) (1996)
• „На браникот на македонската самобитност: материјали од политичките разговори за македонското прашање“ (1999)
• „Заробена вистина“ (2003)

Родословие

Наум Цървенков

Христо Цървенков

Илия Цървенков

Иван Цървенков

Диме Цървенков

Трайко Цървенков

Владимир Цървенков (1872 – ?)

Кръсте Цървенковски (1921 – 2001)

Васил Цървенков (1906 – ?)

Стево Цървенковски (1947 – 2004)