Лазарополци
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Лазаро̀полците или лазоровците (на македонска литературна норма: Лазарополци) са жителите на реканската мияшка паланка Лазарополе, Северна Македония. Това е списък на най-известните от тях.
Родени в Лазарополе
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я
А
Аврам Гулибеговски, български майстор строител[1]
Анатоли Дамяновски (1928 – 1996), югославски политик
Анатолий Зографски (? – 1848), български духовник, архимандрит на Зографския манастир
Ангел Велянов, български зограф
Александър Христовски (1933 – 2000), писател и преводач от Република Македония
Анте Поповски (1931 – 2003), поет, есеист и публицист от Република Македония
Антон Христов Ефремов (20 май 1916 – ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет[2]
В
Васил Икономов (1848 – 1934), български учител и фолклорист
Велян Огненов (Огнев) Даркоски, български зограф и резбар
Г
Георги Йосифов Дойчинов (1877 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО[3]
Гюре Ников, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[4]
Гюрчин Кокале (1775 – 1863), български общественик
Д
Дабе Дойчинов, български зограф
Димитър Арсов (1873 – 1903), учител от Лазарополе, секретар на четата на Максим Ненов
И
Иларион Зографски, български възрожденски духовник
Илия Трифоновски (1870 – 1918), български учител и революционер
Исая Мажовски (1852 – 1926), български общественик
Й
Йорги Киро, арестуван преди април 1904 година, осъден за „събиране на пари в полза на комитета при условие, че отделя дял за себе си“, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[5]
Йосиф Мажовски (1845 – 1919), български зограф
К
Кипро Симоновски (1873 – 1938), български революционер
Константин Николов, български зограф, брат на Кръстьо Николов
Коста Мартинов Попоски Димкоски, свещеник и учител от XIX век[6]
Коста Поптеофилов Жунгулоски (1878 – 1940), български революционер
Кръсто Лазарополски (1789 – ?), български строител
Кръстю Теодосиев, български общественик
Кръстьо Николов (1839 – 1938), български зограф
М
Мартин Петрев Димкоски Попоски (1800 - 1870), учител и свещеник
Михаил Данков, български резбар от XIX век, работи в Банско[1]
Н
Наум Дойчинов (1828 – 1890), български резбар от рода Чучковци, работи в Серско и Драмско[1]
Никола Аврамов (1856 – 1911), български зограф
Никола Гьоров, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Донски[7]
Никола Дарковски, български резбар от XIX век, автор на иконостаса на църквата „Света Богородица Болничка“ в Охрид в 1833 година[1]
Никола Кокалевски (1873 – след 1943), български революционер
Никола Кръстев, български зограф
П
Павел Караасанов (1869 – 1905), български революционер
Павел Теодосиев (1886 – 1913), български духовник
Пане Тасев, дебърски селски войвода на ВМОРО. Войвода на селската чета в родното си село.[8]
Петър Христов, български резбар
Р
Рафаил Кръстев, български зограф
Русалим Кръстев, български зограф
С
Симон Дракул (1930 – 1999), писател от Република Македония
Стамат Палчески (1880 – 1964), сръбски политик
Т
Ташко Дойчинов (1853 – 1885), български хайдутин и революционер
Теодосий Колоски, български зограф
Теофил Аврамов (1851 – 1884), български езкархийски наместник в Дебър
Тихомир Йовановски (1933 – 2011), икономист от Република Македония
Х
Христо Огненов Патеровски (? – 1953), български революционер
Я
Янко Илиев Ефремов (1906 – ?), български юрист, в 1931 година завършил право в Софийския университет[9]
Яков Митров (1872 – 1959), български лекар и общественик
Remove ads
Македоно-одрински опълченци от Лазарополе
Аврам Алкушев, 1-ва рота на 9-а велешка дружина, ранен на 7 ноември 1912 година[10]
Алекси Якимов Жиков (1877 – след 1943)[11] бозаджия с основно образование,[12] служил в 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина;[11][12] на 28 март 1943 година, като жител на София, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[11]
Ангел Марков Мартинов (1874 – след 1943), халваджия, служил в 1-а 1-а дебърска дружина,[13][14] сражавал се при Шаркьой, участник в Първата световна война от 1915 до 1918 година като войник в 62-ри пехотен полк до края на войната; на 24 февруари 1943 година като жител на Скопие подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[15]
Вельо (Вено) Рафев, 19-годишен, бозаджия, основно образование, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина, кръст „За храброст“ IV степен[16]
Велю (Веле, Вело, Вельо) Тръпков Арсов, 20-годишен, бозаджия, основно образование, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина, ранен на 9 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[17] Загинал през Първата световна война.[18]
Никола Иванов Негров, 20-годишен, млекар, основно образование, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина.[19] Загинал през Първата световна война.[18]
Панайот (Пандил, Пане) Андонов, 30-годишен, търговец, основно образование, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина, орден „За храброст“ IV степен[20]
Софрони Анастасов, 1-ва рота на 9-а велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[21]
Спиро Г. Жунгулов, 37-годишен, търговец, IV клас, 2-ра рота на 9-а велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[22]
Тодор Атанасов, 36-годишен, основно образование, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[21]
Remove ads
Други
Голуб Янич (1853 – 1918), сръбски национален деец, по потекло от Лазарополе
Доста Димовска (1954 – 2011), политик от Република Македония, по произход от Лазарополе
Константин Коняров (1910 – 2002), български поет, по произход от Лазарополе
Самуило Янич (1830 – 1899), сръбски търговец, милионер, по потекло от Лазарополе
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads