Лазар Крайничанец
български книгоиздател From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Лазар Крайничанец е български книжовен деец, издател и печатар.
Биография
Роден е около 1895 година[1] във Велес, тогава в Османската империя. Установява се в Скопие, където отваря печатница „Крайничанец“. В началото на XX век печатницата на Лазар Крайничанец е една от двете модерни печатници в града[2] и печата много български издания, сред които и книгата на Тодор Крайничанец „Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ“.[3] Новата сръбска власт обаче налага тежки данъци на българските печатници и купува собствена печатница в 1926 година по нареждане на Жика Лазич за разпространение на сръбска пропаганда, за да противостои на българския печат.[2]
В началото на 1942 година участва в основаването на Велешкото просветно благотворително братство в Скопие, създадено на 25 януари, и е избран в Управителното тяло. Целта на Братството е да се оказва взаимна материална подкрепа на велешани, живеещи в Скопие, и организирана подкрепа на българските власти при необходимост.[4]
За печатарската си пробългарска дейност е съден от новата комунистическа сръбска власт в Югославия в процес в Скопие в 1946 година, осъден по Закона за обидата на македонската чест.[5][6] Излежава присъдата си в концентрационния лагер в Идризово.[7]
В 1977 година е съден отново заедно с Петър Захаров и Ангел Митрев Геройски за пробългарска дейност – за твърдението, че македонците са българи.[8][7] Митрев и Крайничанец са арестувани по обвинение, че четат „Ранни спомени“ на Симеон Радев[9] и изданието на Българската академия на науките „Македонският въпрос – историческа справка“,[7] за което след няколкомесечни изтезания и затвор Крайничанец е осъден на пет години и половина за вражеска пропаганда, а Митрев – на пет години.[8][10]
Коста Църнушанов описва самозащитата на Крайничанец на процеса си така:
| „ | Лазар Крайничанец например заявил, че не се чувства в нищо виновен. Като българин и човек, свободен да чете всичко, което е във връзка с родния му край, е купил в България двете книжки и ги е чел, както се чете всяка книга на който и да е език. В България е намерил книги скопско издание, в които се ругае България, българските учени, българският народ, но никой никого не е подвел под отговорност за това.[10] | “ |
Remove ads
Родословие
| Петър Крайничанец (1836 – 1898) | Ангелина Крайничанка (1830 – 1897) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пандора | Георги Крайничанец | Иван Крайничанец (1869 – 1945) | Ефросина Вандова | Мария Крайничанка | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Крайничанец | Лазар Крайничанец (около 1895 – след 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads