Линейни кораби тип „Кьониг“

Кьониг (на немски: König) са серия линейни кораби на Германския императорски военноморски флот. Последният и най-съвършен тип германски линкори, влезли в строй достатъчно рано, за да вземат съществено участие в бойните действия през Първата световна война. Корабите от последната построена серия, типа „Байерн“, са приети на въоръжение през 1916 г., и почти не са използвани в боевете. Конструктивно линкорите от типа „Кьониг“ представляват последващо развитие на типа „Кайзер“ и се отличават с използването за първи път на германски дредноути на линейно-терасовидното разположение на кулите на главния калибър. Освен това, за сметка на увеличаването на водоизместимостта с повече от 1000 тона в сравнение с предшествениците, на линкорите от типа „Кьониг“ отново е усилена броневата защита. Обаче по огнева мощ те отстъпват на съвременните им британски линкори от типа „Айрън Дюк“ с 343-мм артилерия, и още повече на последващите линкори, въоръжени с 381-мм оръдия.

Линейни кораби тип „Кьониг“ König-Klasse
Линейният кораб „Кьониг“
Флаг	Германска империя
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Кьониг“
Производител	Kaiserliche Werft във Вилхелмсхафен и др., Германска империя.
Служба
Заложен	октомври 1911 г.
Спуснат на вода	1 март 1913 г.
Влиза в строй	10 август 1914 г.
Изведен от експлоатация	потопени от екипажите си на 21 юни 1919 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	25 796 t (нормална) 28 600 t (пълна)
Дължина	175,4 m (максимална)
Ширина	29,5 m (по КВЛ)
Газене	9,19 m (при пълна водоизместимост)
Броня	пояс: 80 – 350 mm; траверси: 130 -300 mm; палуба: 20 – 30+60 – 100 mm; барбети: 80 – 300 mm; кули ГК: 80 -300 mm; каземати: 170 mm; бойна рубка: 170 – 350 mm
Задвижване	3 парни турбини Parsons; 15 парни водотръбни котли Schulz-Thornycroft; 3 гребни винта; 31 000 к.с. проектна
Скорост	21 възела (39 km/h)
Далечина на плаване	6800/4600 морски мили при 12/19 възела ход
Екипаж	1136 души
Въоръжение
Артилерия	5x2 305 mm; 14x1 150 mm; (в каземати) 6x1 88 mm Зенитна артилерия: 4x1 88 mm
Торпедно въоръжение	5x1 500 mm ТА
Линейни кораби тип „Кьониг“ в Общомедия

Всичко в периода 1911 – 1914 г. са построени четири линкора от типа „Кьониг“: първите три в рамките на корабостроителната програма за 1911/1912 г. и четвъртият – по програмата за 1912 – 1913 г. Както и другите типове германски дредноути, съществена модернизация за годините на войната корабите от типа „Кьониг“ нямат, с изключение увеличаването на максималния ъгъл на възвишение на оръдията от главния калибър от 13,5° до 16°. Освен това, в годините на войната две от техните зенитни оръдия и всички 88-мм противоминни оръдия са демонтирани.

В годините на войната всички линкори от типа „Кьониг“ влизат в състава на Флота на откритото море и активно се използват във всички негови бойни операции. В хода на Ютландското сражение „Гросер Курфюрст“ (SMS Grosser Kurfürst), „Маркграф“ (SMS Markgraf) и особено „Кьониг“ (SMS König) получават сериозни повреди от огъня на британските линкори. Освен това в хода на операция „Албион“ два линкора получават леки повреди от мини. Въпреки това, всички четири кораба остават в строя до края на войната. След капитулацията на Германия линкорите от типа „Кьониг“ са интернирани във Великобритания и заедно с други кораби от Флота на откритото море, са потопени от своите екипажи в Скапа Флоу на Оркнейските острови през 1919 г.

Конструкция

Кораб с удължен полубак, пет разположени по ДП куполни установки за артилерията на главния калибър, от тях в носовата и кърмовата части по две линейно-терасовидно разположени, четиринадесет казематни оръдия на средния калибър в средната част на кораба, лека артилерия в предната надстройка, две бронирани бойни рубки, непрекъснат долен броневи пояс от кърмовата напречна бронева преграда до форщевена, горен брониран пояс от кърмовия барбет до носовия, брониран каземат и бронирана палуба, разположена над и под конструктивната водолиния.

Въоръжение

Главен калибър са десетте 305-мм оръдия 30.5 cm SK L/50 C/08 с дължина на ствола 50 калибра^[1]. Оръдията имат клинов затвор система на Круп. Те са разположени в установките образец 1909 г. Drh.LC/1909, с ъгъл на снижаване −8° и ъгъл на възвишение 13,5 °. След сражението при Догер банк, още в 1915 г.^[2] ъглите са променени на −5,5° и +16° съответно. Заряда се състои от две части – основен в месингова гилза и допълнителен в копринен картуз. До подаването му в бойното отделение на кулата допълнителният заряд се намира в месингов пенал. Общото тегло на барутния заряда съставлява 125,5 кг. При ъгъл на възвишение от 13,5° той осигурява на 405,5 кг бронебоен снаряд начална скорост от 855 м/с и далечина на стрелбата от 18 000 м, при 16 ° 20 400 м^[3][4]. Максималната им скорострелност е три изстрела в минута. Общият им боекомплект съставлява 900 снаряда – по 90 на оръдие.^[1].

Противоминната артилерия са четиринадесет 150-мм оръдия 15 cm/45 SK L/45 с дължина на ствола 45 калибра, в каземати. Оръдията са разположени на палубната установка Mpl.C/06 с ръчно зареждане. Ъгълът на снижаване на оръдията съставлява −8°, а на възвишение +16°. Максималната далечина на стрелба съставлява 16 800 м. Общият боекомплект се състои от 2240 снаряда – по 160 снаряда на ствол^[1].

Представители

Название	Корабостроителница	Заложен	Спуснат на вода	Влизане в строй	Съдба
„Кьониг“ SMS König	Корабостроителница на флота във Вилхелмсхафен	октомври 1911	1 март 1913	10 август 1914	потопени в Скапа Флоу на 21 юни 1919
„Гросер Курфюрст“ SMS Grosser Kurfürst	Vulcan, Хамбург	октомври 1911	5 май 1913	30 юли 1914
„Маркграф“ SMS Markgraf	Weser, Бремен	ноември 1911	4 юни 1913	1 октомври 1914
„Кронпринц“ SMS Kronprinz	Germaniawerft, Кил	май 1912	21 февруари 1914	8 ноември 1914

В хода на експлоатацията те се оказват малко по-бързоходни спрямо дредноутите от типа „Кайзер“, а „Гросер Курфюрст“, възможно, може да се счита сред тях за най-бързоходният, поради това, че в Ютландското сражение той изпреварва „Кьониг“, развивайки скорост на хода от 24 възела.

Оценка на проекта

	„Ню Йорк“[5]  САЩ	„Кайзер“[6]  Германия	„Айрън Дюк“[7]  Великобритания	„Дерфлингер“[8]  Германия	„Кьониг“[1]  Германия
Заложен	1911	1909	1912	1912	1911
Влизане в строй	1914	1912	1914	1914	1914
Водоизместимост, нормална, т	27 432	24 724	25 400	26 600	25 390
Пълна, т[Коментари 1]	28 820	27 000	30 032	31 200	29 200
Тип СУ	ПМ	ПТ	ПТ	ПТ	ПТ
Проектна мощност, к.с.	28 100	28 000	29 000	63 000	31 000
Проектна максимална скорост, въз.	21	21	21,25	26,5	21
Максимална, въз.	21,13	21,7 – 23,1	21,5 – 22,0	25,5 – 26,5	21,2 – 21,3
Далечина на плаване, мили (на скорост, въз.)	7684 (12)	3800 (18) 7900 (12)	4500 (20) 8100 (12)	5600 (14)	6800 (12)
Брониране, мм
Пояс	305	350	305	300	350
Палуба	35 – 63	60 – 100	45 – 89	50 – 80	60 – 100
Кули	356	300	279	270	300
Барбети	254	300	254	260	300
Рубка	305	350	279	300	350
Схема на разположението на въоръжението
Въоръжение	5×2 356/45 21×1×127/51 4 ТА	5×2×305/50 14×1×150/45 8×1×88 5 ТА	5×2×343/45 12×152-мм/45 4×1 47-мм 4 ТА	4×2×305/50 12×1×150/45 4×1×88 4 ТА	5×2×305/50 14×1×150/45 4×1×88 5 ТА

Коментари към таблицата

1. За британските и американските кораби в източниците водоизместимостта е дадена в дълги тона, за това тя е преизчислена в метрични тонове