Литовой
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Литово̀й[1] или Лито̀во (на гръцки: Λεπτοκαρυά, Лептокария, до 1954 година Λιτοβόιο, Литовойо[2]) е село в Егейска Македония, дем Пела на административна област Централна Македония.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лептокария.
Remove ads
География
Селото е разположено на 190 m надморска височина в северозападния край на Солунското поле на 10 километра североизточно от Енидже Вардар (Яница) по пътя за Гумендже (Гумениса).[3]
История
В Османската империя
В XIX век Литовой е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Литово като българско село.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Литовой (Litovoï), Воденска епархия, живеят 450 гърци.[5]
На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Литовой (Лутава) (Litovoj (Lutava),[6] на картата на Йоргос Кондоянис също е отбелязано като Литовой (Λιτοβόι), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Литовой (Λιτοβώη) е село с 25 християнски семейства.[7]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Литовой брои 200 жители, всички българи християни.[8] В селото работи българска църква „Св. Никола“, която обаче при нещастен инцидент изгаря.[9]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Литовой (Litovoï) има 256 българи екзархисти и работи българско училище.[10] Към 1906-1907 година енорийски свещеник на селото е Димитрий Айгъров от Дамян.[11]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Литовой, 15 /III, 1 ч. от Дамян. 30 български екзархийски къщи, чифлик. Поминъкът е земеделие, лозарство и бубарство. Черквата е отворена; тя притежава една малка дъбова кория и 2 погона ниви. Селото се отказало от Патриаршията преди статуквото и училището не е бивало закрито. Училището е частна къща - земница, без таван, тъмно. Преди три години селянете започнали да строят училищно здание, но бегът ги спрял.[12] | “ |
По данни на Екзархията в 1910 година Литовой е чифлигарско село с 43 семейства, 197 жители българи и една черква.[13]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Λιτοβόι) има 250 екзархисти.[7][14]
В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мююлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Литовой (Λιτοβόι) като село със 128 мъже и 92 жени.[7]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Литовой (Литовој) има 35 къщи славяни християни.[15]
Всички 40 български семейства[16] или 207 души[3] се изселват в България.[16] Литовойци са настанени главно в Патреш,[17] и на негово място са настанени гърци бежанци. Ликвидирани са 7 имота на жители, преселили се в България. В 1924 година мюсюлманските му жители са изселени в Турция.[7] В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 132 бежански семейства и 471 души бежанци.[18]
По време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949) властите изселват жителите в полските селища, а след нормализацията на обстновката, те се връщат обратно.[3]
В 1954 година селото е прекръстено на Лептокария.[3]
Населението намалява поради емиграция в градовете и чужбина. Произвежда се жито, тютюн овошки, като е развито частично и земеделието.[3]
Remove ads
Личности
- Родени в Литовой
Гоно Васков, председател на селския комитет на ВМОРО[19]-
Христо Япаджиев (Ичко Паджиев), бежанец в Патреш, при свада прострелва местни момчета, изселва се в Свети Влас и става член на ВМРО. Завръща се в Македония, а по-късно участва в организирането на Воденския батальон на Георги Димчев през 1944 година и е комендант на военния лагер. До края на живота си живее в СР Македония.[20] - Стоян Бабин, Христо Аризанов, дейци на местния комитет на ВМОРО[21]
.svg){kind=small}
- Свързани с Литовой
- Иван Бабев (р. 1947), български историк с произход от Литовой
Литература
- Диалектни текстове от Литовой в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 213 – 225.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads