Личища

Лѝчища (произношение в местния говор Лѝчишча, на гръцки: Πολυκάρπη, Поликарпи, до 1926 година Λίτσιστα, Лициста^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

Личища Πολυκάρπη
— село —
Личища 40.521389, 21.321389 Личища Личища
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Костур
Географска област	Пополе
Надм. височина	618 m
Население	644 души (2021 г.)
Демоним	Личишчѐни
Пощенски код	521 00
Телефонен код	2467

География

Селото се намира на източния бряг на Костурското езеро, точно срещу демовия център Костур (Кастория) на един километър северно от Маврово (Маврохори). Южно от селото, между него и Маврово, минава Стара река (Ксиропотамос), която в миналото е заблатявала целия район.

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е първоначален патроним на -ишчи < -itji, който произхожда от личното име Лико, хипокористикон от Илия.^[2]

В Османската империя

За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна.^[3]

В XIX век Личища е малко село в Костурска каза на Османската империя. В началото на века френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише за селото:

„

Личища, 50 семейства българи и турци.[4]

“

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Личища (Lichista) живеят 1200 гърци.^[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Личища има 270 жители българи и 120 турци.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Личища е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 100 къщи.^[7]

В началото на XX век Личища е едно от малкото патриаршистки села в Костурско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Личища има 560 българи патриаршисти гъркомани и в селото функционира гръцко училище.^[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 340 жители гърци и 500 турци.^[9]

В 1911 година в Личища е построено ново гръцко училище в неокласически стил, а в 1913 – църквата „Света Варвара“.^[10] Според Георги Константинов Бистрицки Личища преди Балканската война има 50 български и 50 турски къщи.^[11]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Личища е обозначено като българо-турско селище.^[12]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. През 20-те години на XX век в Личища на мястото на изселилите се в Турция турци са заселени гърци бежанци от Турция, които в 1928 са 195^[13][14] или според други данни 31 семейства със 140 души.^[15]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Личишча има 70 къщи славяни християни и 95 къщи турци.^[16]

В 1926 селото е прекръстено на Поликарпи. В Гражданската война 5 деца от Личища са изведени от страната от комунистическите части като деца бежанци.^[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Личища на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Доброника[18]	Ντομπρονίκα	Калиники	Καληνίκη[19]	местност СИ от Личища[18]
Пенга[18]	Πέγκα	Алонаки	Ἀλωνάκι[19]	местност И от Личища[18]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	380[20]	585[20]	585[14]	735[14]	605[14]	645[14]	620[14]	780[14]	781[14]	728	747	644

Личности

Тръпко Василев

Родени в Личища

• Васил Личищки (? - 1903), български свещеник
• Димитър Керамичиев (1936 – 2008), психолог от Северна Македония
• Тръпко Василев (1876 - 1970), български художник и галерист, открил първата художествена галерия в София - Тръпковата галерия
• Фоти Керемедчиев, български революционер, деец на „Охрана“