Лошница

Ло̀шница (на гръцки: Γέρμας, Гермас, до 1928 година Λόσνιτσα, Лосница^[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.^[1][3]

Лошница Γέρμας
— село —
Панорамна гледка към селото
Лошница 40.455, 21.429167 Лошница Лошница
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Хрупища
Географска област	Синяк
Площ	47[1] km²
Надм. височина	780[1] m
Население	380 души (2021 г.)
Лошница в Общомедия

География

Язовирът до селото

Селото се намира на 780 m надморска височина, на 25 km югоизточно от Костур.^[1] Разположено е в котловина на река Порос, която се образува от потоците Язовино (Γιαζιοβινό), извиращ в подножието на Яза, над Куманичево и течащ на юг и Мурикисио (Μουρικίσιο), извиращ западно под връх Мурик. Селото е между планините Саракина на запад и Мурик (Мурики) на изток.^[4] Площта на землището е 47 km², обработваемата земя е 7,1 km², а горите 17 km².^[1]

История

Праистория и Античност

Лошница е заселена за първи път през епохата на неолита. За това свидетелстват три праисторически укрепени пункта, разположени в южната част на селото - две в местността Мелиси и една в местността Кастри. В древномакедонския период в местността Керасово е имало важно селище. Там са запазени много руини от елинистичния, римския и ранновизантийския период. Това селище, което според традицията е първото седалище на Сисанийската митрополия, е разрушено около 500 година от готите на Аларих I.^[1]

В пещерата Света Троица югозападно от селото има останки от Неолита, Бронзовата епоха и Средновековието.^[5]

В Османската империя

Икона на Света Богородица Одигитрия от Лошница, дело на Хадзитанасис Панайоту, 1916 г.

Съдейки по името, селото вероятно е било българско, впоследствие гърцизирано.^[3] През първите векове на османското владичество в планината има няколко малки скотовъдни селища - Пираса, Свети Илия (Ай-Лиас), Керасово, Билия, Лошница, Язия, Саракина, Крания и Порос. Около 1750 година жителите на Пираса, Свети Илия, Керасово и Билия са подложени на нападения от турски разбойници и за по-голяма сигурност се заселват в Лошница. Жителите на Саракина се заселват в Горенци, на Крания в Костараджа и на Порос в Богатско. Жителите на Язия се заселват в Горенци, Куманичево и Чурилово, но част и в Лошница - фамилията Дяфис, като завещават земите си на Чуриловския манастир - по-късния чифлик Кукуфика. Жителите на Свети Илия се заселват в къщите на избитото през април 1800 година от капитан Муцо (Муцогрекос) семейство на Ахмед бей. Тъй като принадлежат към рода Санация, малахата получава името Санацийска.^[6]

След това в Лошница построяват две църкви енорийската „Свети Георги“ в селото и гробищната „Свети Атанасий“ на едноименния хълм. В периода 1763 - 1777 година Козма Етолийски посещава Лошница два пъти, като при първото си посещение основава училището в селото. В 1761 година лошницати възстановяват по-голямата енорийска църква „Свети Георги“ и малко по-късно, в 1775 година я украсяват с разкошен дървен иконостас и красиви преносими икони.^[1]

Трима души от Лошница участват в Гръцкото въстание от 1821 година - Мисиос, който е убит в Негуш по време на Негушкото въстание, и Довас и Кациапис, загинали при пробива при Месолонги.^[1]

В 1878 година свещеникът Апостолос Зундикос, подписва от името на лошничани и изпраща заедно с други жители на Сисанийската епархия протест до Великите сили срещу планираното присъединяване на македонските територии към новосъздадената българска държава.^[1]

В края на XIX век Лошница е гръцко село в Османската империя на самата южна българска етническа граница. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лошница (Losnitza) живеят 1200 гърци.^[7] В 1889 година Стефан Веркович пише за Лошница:

„

На изток от Сачиста, на 5 часа разстояние е разположено християнското село Лошница, състоящо се от 130 къщи. Данъкът им е 11650 пиастри, а инание-аскерие 6600. В селото има едно училище.[8]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Лошница е село в Клисурска нахия на Костурска каза и има 600 жители гърци християни.^[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лошница е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 80 къщи.^[10]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лошница има 400 жители гърци.^[11]

Лошница в годините на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония 1904 - 1908 година е база и убежище на много гръцки андартски чети, воюващи в околните райони Костурско, Леринско и Кожанско. На 16 юли 1907 година четите на Николаос Цотакос-Гермас и Григорис Фалиреас-Закас са обкръжени от турски части в местността Калогерико край Лошница и в сражението загиват Цотакос и Василиос Цимбидарос и 21 четници.^[1]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото два пъти по-голямо с 1500 жители гърци елинофони.^[12][13]

В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война.^[1]

Няколко души от Лошница участват в Гръцко-турската война (1919 - 1922), като Георгиос Пройос е убит в битката при река Сангариос.^[1] В 1926 година селото е прекръстено на Гермас по псевдонима на андартския капитан Николаос Цотакос.^[1]

През Втората световна война след сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.^[14] Селото пострадва и от нападения на немци, италианци и българи, като загиват 10 души. В Гражданската война загиват още 48 души.^[1] След войната започва емиграция отвъд океана.^[3] Селото традиционно произвежда прочут боб и жито.^[3] От 1997 година село е част от дем Йон Драгумис, който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Хрупища (тогава Орестида).^[15]

Прекръстени с официален указ местности в община Лошница на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Гамза[16]	Γκαμζιὰ	Гидовуно	Γιδόβουνο[17]	местност ЮИ от Лошница[16]
Яза[18]	Γιάζας	Воскорема	Βοσκόρεμα[17]	река в Саракина, началото на Порос[18]
Карагацьо	Καραγκάτσιο	Фтелиес	Φτελιές[17]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	903[3]	900[3]	1024[3]	1186[3]	1032[3]	1017[3]	799[3]	747[3]	830[3]	720	560	380

В селото има осем църкви - енорийската „Свети Георги“, гробищната „Свети Атанасий“, скалната „Света Троица“ и „Свети Константин“, „Възкресение Господне“, „Свети Козма“, „Света Ирина“ и „Успение Богородично“ в бившето село Керасово.^[19]

Личности

Василиос Цимбидарос, загинал в сражението при Лошница на 16 юли 1907 г.

Георгиос Ксидис от Агулиница, загинал в сражението при Лошница на 16 юли 1907 г.

Родени в Лошница

• Димитриос Дзимас (Δημήτριος Τζήμας), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред^[20]
• Зисис Дуфляс или Катарахяс (Ζήσης Δούφλιας, Καταραχιάς), гръцки андартски деец, ръководител на лошнишкия комитет^[20]
• Илияс Селциотис (Ηλίας Σελτσιώτης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред^[20]
• Константинос Папайоану (Κωνσταντίνος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред^[20]
• Стерьос Мисиос, гръцки андартски капитан

Починали в Лошница

• Василиос Цимбидарос – капитан Цимбидас (? – 1907), гръцки андартски капитан
• Димитриос Склавунос (? – 1906), гръцки андартски деец
• Илияс Кундурас – капитан Фармакис (? – 1908), гръцки андартски капитан
• Николаос Цотакос – капитан Гермас (1874 – 1907), гръцки андартски капитан

Свързани с Лошница

• Такис Зьогас (1934 - 2010), виден гръцки фотограф, по произход от Лошница

Литература

• Γεωργίου Χρ. Γ., Το Γλωσσικό Ιδίωμα Γέρμα Καστοριάς, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, Θεσσαλονίκη 1962.
• Филипова-Байрова, М. Български думи в говора на с. Гермас (Лошница), Костурско - Известия на Института за български език, 16, 1968, с. 163 - 169.