Лудово
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Лу̀дово (на гръцки: Κρύα Νερά, Крия Нера, до 1926 година Λούδοβο, Лудово, катаревуса: Λούδοβον, Лудовон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
Remove ads
География
Селото се намира на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на левия бряг на река Голешово в областта Костенария.
История
В Османската империя
Според Тодор Симовски селото е било по-долу и по-близо до Хрупища, но постоянно търпяло нападения от разбойнически банди и затова селяните се преместили нагоре до конаците на турския бег и станали негови чифлигари.[1]
За църквата „Свети Атанасий“ се смята, че е средновековна, но не е проучена.[3]
В османските данъчни регистри от средата на XV век Лундово е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: Райко, Тодор, Мано, Тодор, Димо, Петкос, Крушо, Йорг, Йорг, Никола, Томо, Димос, Добри, Дабижив, Велчо, Райко, Димо и Герг, и три вдовици Кала, Кала и Варуна. Общият приход за империята от селото е 1593 акчета.[4]
В края на XIX век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лудово има 168 жители българи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лудово е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 13 къщи.[6]
В началото на XX век цялото население на Лудово е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.[8]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди Балканската война има 8 български къщи,[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[11]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия в 1910 година в Лудовон (Λούδοβον) има 10 християнски „българогласни“ семейства.[12]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лудово е обозначено като българско селище.[13]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото има 1 политическо убийство.[9] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Лудово има 17 къщи славяни християни.[14] В 1926 година селото е прекръстено на Крия Нера.
Селяните традиционно ходят на гурбет, като работят като общи работници и мелничари.[1]
През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[15]
Селото пострадва силно по време на Гражданската война - някои от жителите му загиват, а 65 души бягат в източноевропейските страни.[1] 24 деца от Лудово са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.[9]
През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Лудово са заклевани да не говорят вече български език.[16]
Remove ads
Външни препратки
- Диалектни текстове от Лудово в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 56 - 66.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads