Македония на македонците (мемоар)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
„Македония на македонците“ (на румънски: Macedonia macedonenilor; на есперанто: Makedonia al Makedoniani) е мемоар на Обществото за македонорумънска култура от 1912 година, по време на Балканската война и предлагащ решение на Македонския въпрос чрез Автономна Македония по швейцарски образец.[1][2]
Remove ads
Съдържание
Мемоарът издаден на 26 ноември 1912 година в Букурещ, след избухването на Балканската война през октомври. В него Обществото за македонорумънска култура, използвайки традиционния български политически лозунг „Македония на македонците“, заявява, че автономията на Македония е най-доброто решение на Македонския въпрос. Тъй като областта е етнически многообразна - населението ѝ се състои от арумъни, българи, турци, албанци, цигани, гърци и сърби се предлага автономна, неутрална, кантонизирана по швейцарски образец държава, в която всички националности, включително арумъните, ще опазят майчините си езици и религиите си, като се радват на еднакви демократични политически права.[3]
В 1917 година, по време на Първата световна война, когато Македонският въпрос отново е поставен на световната сцена, мемоарът е преведен на есперанто от арумънския писател и общественик Николае Папахаджи и издаден в Стокхолм. В 1919 година мемоарът е представен пред Мирната конференция в Париж.[1]
Remove ads
Подписали
Мемоарът е подписан от петима видни румънски и арумънски общественици, членове на Обществото за македонорумънска култура.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads