Македонски гущер

Македонският гущер (Podarcis erhardii) е вид гущер, срещащ се в южната част на Балканския полуостров, включително и в България.

Македонски гущер

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) разред: Люспести (Squamata) семейство: Гущерови (Lacertidae) род: Стенни гущери (Podarcis) вид: Македонски гущер (P. erhardii)

Научно наименование

Podarcis erhardii Bedriaga, 1882

Македонски гущер в Общомедия

[ редактиране ]

Разпространение и местообитания

Македонският гущер е разпространен в южните части на Балканския полуостров, от Северен Пелопонес на юг до Северна Албания, северната част на Северна Македония и южната третина на България на север. Среща се и на островите в Егейско море и на остров Крит. В България е разпространен подвидът P. e. riveti – в долината на Струма до Кочериново на север и в района на Свиленград, Ивайловград и Кърджали.

Описание

Дължината на тялото му е около 7 cm, а опашката е два пъти по-дълга. Главата е сравнително широка, а кожата е гладка. Цветът и шарките варират значително в рамките на вида. Основният цвят обикновено е сив или кафяв, понякога зелен. Женските често имат ивици. Отстрани две бели ивици са оградени от черни ивици или поредици от петна, а в средата на гърба може да има тъмна линия. Някои мъжки имат мрежести шарки, при които се смесват надлъжни и напречни линии и отделни петна. Коремът, а често и гърлото, са бели, жълти, оранжеви или червени, а на егейските острови – също зелени, сини или сиви.

Македонският гущер предпочита сухи и скалисти места с гъсти ниски храсти. По островите в Егейско море се среща и на открити места, като пясъчни дюни.

Среда на живот

Македонският гущер се катери много добре. Активен е през деня. Снася 2 – 4 яйца в края на май или началото на юни, като е възможно де снесе още веднъж около месец по-късно. Малките се излюпват през септември, като първоначално дължината им е 3 cm, а цветът им е като при възрастните. Периодът от ноември до февруари прекарва в зимен сън.

Храна

Храни се с членестоноги, най-вече насекоми.

Източници

• Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
• E. N. Arnold, J. A. Burton (1978). A Field Guide to Reptiles and Amphibians of Britain and Europe
• Jiří Čihař (1994). Amphibians and reptiles. Wingston: Magna. ISBN 1-85422-788-2
• Amphibians and Reptiles of Europe