Марко Касабов

Марко Христов Касабов^[1] е български революционер, деец на Върховния македонски комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[2]

Марко Касабов
български революционер
Роден	1869 г. Конуй, Османска империя
Починал	не по-рано от 1943 г. Варна, Царство България
Семейство
Деца	Благой Касабов Симеон Касабов

Животописна бележка на Марко Касабов към молбата му за българска народна пенсия, 18 март 1943 година

Биография

Роден е в 1869 година^[3] в кайлярското село Конуй, тогава в Османската империя, днес Дросеро, Гърция. Заминава за Свободна България и се установява във Варна. В 1895 година е привлечен към Македонската организация лично от водачът ѝ Борис Сарафов. Опитва се да вземе участие в Четническата акция в същата година, но е възпрепятстван от властите.^[1] В началото на 1896 година,^[1] заедно с Димитър Стоянов^[2] е изпратен легално като организатор и действа като куриер между Битоля, Лерин и Кайляри.^[1] Касабов организира закупуването и доставката на оръжие с пари на комитета и организира много селски комитети в района.^[4] Така например Касабов и Стоянов поставят основите на революционния комитет в Мокрени.^[2]

В 1899 година, заподозрян от османските власти, нелегално бяга от Македония в Свободна България.^[4] Членува в Македонско-одринското спомагателно дружество „Родопи“ на Петко Киряков, отцепило се на 21 ноември 1899 година от дружество „Странджа“. Касабов е член на настоятелството заедно с Никола С. Андреев - подпредседател, Александър Македонски - секретар, Димитър Янев Деревингов - касиер и Васил Я. Вергов и Мичо Стамчев - членове.^[5] Дружеството си поставя за цел „да помага на наши братя бедни, изоставени и изпаднали тук във Варна, които са били ратници и ще ратуват за благото на Македония и Одринско“. На 31 януари 1900 година единодушно дружество „Родопи“ се присъединява към Варненското македоно-одринско дружество.^[6]

В 1902 година се опитва да се включи в четата на полковник Анастас Янков, но отново е възпрепятстван от властите. Минава в четата на поручик Любомир Стоенчев и Христо Танушев, която е предадена към отряда на генерал Иван Цончев. С него Касабов взима участие в Горноджумайското въстание и участва в сражението при Бистрица, в което е ранен Цончев.^[4]

Негови синове са комунистическите дейци Благой Касабов и Симеон Касабов.^[7]

На 18 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия,^[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[4]

Родословие

Христо Касабов

Марко Касабов (1869 – след 1943)

Симо Касабов (? – 1903)

Благой Касабов (1898 – 1925)

Симеон Касабов (1908 – ?)

Александър Дечев (1920 – 1999)

Елена Дечева (1922 – ?)

Христо Касабов (1924 – 1942)