Мелвин Калвин

From Wikipedia, the free encyclopedia

Мелвин Калвин
Remove ads

Мелвин Елис Калвин (на английски: Melvin Ellis Calvin; 8 април 1911 – 8 януари 1997)[2] е американски химик, известен с откриването на цикъла на Калвин, заедно с Андрю Бенсон и Джеймс Бесшам, за което му е присъдена Нобелова награда за химия през 1961 г. Прекарва по-голяма част от петдесетилетната си кариера в Калифорнийския университет в Бъркли.

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Биография

Калвин е роден в Сейнт Пол, Минесота, син на руски еврейски имигранти. Неговият баща, Елиас Калвин, е роден в на Царска Литва, а майка му, Роза Хервиц, в Царска Грузия. Докато е малко дете, семейството се мести в Детройт. Завършва Central High School на Детройт през 1928 г.[3] Получава бакалавърската си степен в Колежа по минно дело и технологии в Мичиган (сега известен като Мичиганския технологичен университет) през 1931 г. и докторска степен по химия от Университета на Минесота през 1935 година. След това прекарва следващите четири години, правейки постдокторска работа в Университета в Манчестър. Жени се за Женевиев Йемтегард през 1942 г. Имат три деца – две дъщери и един син.

Remove ads

Научна дейност

Калвин ръководи химическия факултет в Университета на Калифорния в Бъркли от 1937 г., а през 1947 година става професор по химия. Използвайки изотоп въглерод-14 като маркер, Калвин, Андрю Бенсън и Джеймс Бесшам, картират пълния маршрут на въглерода в растението. Установяват, че по време на фотосинтезата той „пътува“, като се започне от абсорбция на въглероден диоксид от атмосферата до преобразуването му в въглехидрати и други органични съединения.[4][5] По този начин Калвин, Бенсън и Бесшам показват, че слънчевата светлина действа на хлорофила като гориво за производството на органични съединения. Калвин е единственият получател на Нобеловата награда за химия през 1961 г. за откриването на цикъла, известен като цикъл на Калвин Бенсън-Бесшам.

През 1963 г. получава титла професор по молекулярна биология. Той е основател и директор на Лабораторията на химична биодинамика и едновременно асоцииран директор на Радиационната лаборатория в Бъркли, където провежда голяма част от изследванията си до пенсионирането си през 1980 година. В последните си години на активна изследователска дейност той изучава маслодайните растения като възобновяем източник на енергия. Той също прекарва много години в тестване на химическата еволюцията на живота и пише книга по темата, която е публикувана през 1969 г.[6]

Remove ads

Публикации

Remove ads

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads