Нобелова награда за химия

Нобеловата награда за химия (на шведски: Nobelpriset i kem) се присъжда ежегодно от Кралската шведска академия на науките на учени в разни области на химията.

Нобелова награда за химия
Златен медальон с изобразен Алфред Нобел в ляв профил.
Присъждана за	значими приноси към химията
От	Кралската шведска академия на науките
Държава	Швеция
Първо връчване	1901
Уебсайт	nobelprize.org
Нобелова награда за химия в Общомедия

Тя е сред 5-те Нобелови награди, учредени през 1895 г. съгласно завещанието на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел.

Списък на лауреатите

1900 – 1909

Година	Име	Тема
1901	Якоб Хендрик Вант Хоф	„В знак на признание за огромното значение на откриването на законите за химичната динамика и осмотичното налягане в разтворите“.
1902	Херман Емил Фишер	„За експериментите му в областта на синтеза на вещества със захаридни и пуринони групи“.
1903	Сванте Август Арениус	„Премията се присъжда в знак на признание за особеното значение на неговата теория на електролитната дисоциация за развитието на химията“.
1904	Сър Уилям Рамзи	„В знак на признание за откритите от него инертни газове в атмосферата и определянето на техните места в периодичната система“.
1905	Адолф фон Байер	„За приноса му в развитието на органичната химия и химичната промишленост, благодарение на неговите изследвания в областта на органичните оцветители и хидроароматните съединения“.
1906	Анри Моасан	„За изолирането на елемента флуор и за въвеждането в лабораторната и промишлената практика на електрическата пещ, носеща неговото име“.
1907	Едуард Бухнер	„За проведената научноизследователска работа в областта на биохимията и откритието на извънклетъчната ферментация“.
1908	Ърнест Ръдърфорд	„За проведените от него изследвания в областта на радиоактивния разпад на елементите в химията на радиоактивните вещества“.
1909	Вилхелм Оствалд	„В знак на признателност за работата му по катализата, а също и за изследването на основните принципи за регулиране на химичното равновесие и скоростта на реакциите“.

1910 – 1919

Година	Име	Тема
1910	Ото Валах	„Заради достиженията за развитието на органичната химия и химическата промишленост, както и за пионерския му труд в областта на алициклените съединения“.
1911	Мария Кюри	„За откриването на елементите радий и полоний, за изолирането на радия и изучаването на природата на този забележителен елемент“.
1912	Виктор Гриняр	„За откриването на гриняровия реактив, способствал развитието на органичната химия“.
	Пол Сабатие	„За метода на хидрогениране на органичните съединения в присъствието на финодиспергирани метали, рязко стимулирал развитието на органичната химия“.
1913	Алфред Вернер	„За изучаването природата на връзките между атомите в неорганичните молекули“.
1914	Теодор Ричардс	„За точното определяне атомната маса на повечето химични елементи“.
1915	Рихард Вилщетер	„За изследването на растителните пигменти и най-вече на хлорофила“.
1916	Не се присъжда награда.
1917	Не се присъжда награда.
1918	Фриц Хабер	„За синтеза на амоняка от съставните му елементи“.
1919	Не се присъжда награда.

1920 – 1929

Година	Име	Тема
1920	Валтер Нернст	„В знак на признание за неговата работа по термодинамиката“.
1921	Фредерик Соди	„За приноса му в химията на радиоактивните вещества и за изследването на произхода и природата на изотопите“.
1922	Франсис Астън	„За отриването на голям брой изотопи на нерадиоактивни елементи, с помощта на изобретения от него мас-спектрометър, както и за формулирането на правилото за целочисленост“.
1923	Фриц Прегл	„За изобретяването на метода за микроанализ на органичните вещества“.
1924	Не се присъжда награда.
1925	Рихард Зигмонди	„За установяването на хетерогенната природа на колоидните разтвори и за разработените в тази насока методи, имащи фундаментално значение за колоидната химия“.
1926	Теодор Сведберг	„За неговата работа в областта на дисперсните системи“.
1927	Хайнрих Виланд	„За изследването на жлъчната киселина и сходните ѝ вещества“.
1928	Адолф Виндаус	„За работата му по изучаването строежа на стеролите и тяхната връзка с витамините“.
1929	Артър Хардън и Ханс фон Ойлер-Келпин	„За техните изследвания върху захарната ферментация и ферментните ензими“.

1930 – 1939

Година	Име	Тема
1930	Ханс Фишер	„За изследванията му върху хемина и хлорофила и особено за синтеза на хемина“.
1931	Карл Бош и Фридрих Бергиус	„Заслуга за въвеждането и развитието на химичните технологии с високо налягане“.
1932	Ървинг Лангмюр	„За откритията и изследванията в областта на химията на повърхностните явления“.
1933	Не се присъжда награда.
1934	Харолд Юри	„За откриването на тежкия водород – деутерий, използван за получаването на тежка вода, както и като индикатор на биохимичните реакции в живите тъкани“.
1935	Фредерик Жолио-Кюри и Ирен Жолио-Кюри	„За техния синтез на нови радиоактивни елементи“.
1936	Петер Дебай	„За приноса му в разгадаването на молекулната структура в хода на изследванията на диполния момент и дифракциите на рентгенови лъчи и електрони в газ“.
1937	Уолтър Хауърт	„За изследванията върху въглехидратите и витамин C“.
	Паул Карер	„За изследването на каротиноидите и флавините, а също и за изучаването на витамините А и В2“.
1938	Рихард Кун	„В знак на признание за трудовете му върху каротиноидите и витамините“.
1939	Адолф Бутенант	„За работата му върху половите хормони“.
	Леополд Ружичка	„За работата му върху полиметилените и висшите терпени“.

1940 – 1949

Година	Име	Тема
1940	Не се присъжда награда.
1941	Не се присъжда награда.
1942	Не се присъжда награда.
1943	Георг фон Хевеши	„За работата му по използването на изотопи като индикатори в изучаването на химичните процеси“.
1944	Ото Хан	„За това, че открива разпадането на тежките ядра“.
1945	Артури Виртанен	„За неговите изследвания и научни достижения в областта на селското стопанство и химията на хранителните вещества, и най-вече метода за консервация на фураж“.
1946	Джеймс Съмнър	„За откриване на явлението ензимна кристализация“.
	Джон Хауърд Нортроп и Уендъл Стенли	„За получаването на вирусни белтъци в чист вид“.
1947	Робърт Робинсън	„За изследването на растителните продукти – и особено на алкалоидите“.
1948	Арне Тиселиус	„За изследването на електрофорезата и адсорбционния анализ, и най-вече за неговото окритие, свързано с комплексната природа на белтъците в кръвната плазма“.
1949	Уилям Джиок	„За приноса му в химичната термодинамика, особено в тази нейна област, която изучава поведението на веществата при екстремно ниски температури“.

1950 – 1959

Година	Име	Тема
1950	Ото Дилс и Курт Алдер	„За откриването на диеновия синтез (реакция на Дилс-Алдер)“.
1951	Едуин Макмилан и Глен Сийбърг	„За техните открития в областта на химията на трансурановите елементи“.
1952	Арчър Мартин и Ричард Синг	„За откриването на метода разпределителна хроматография“.
1953	Херман Щаудингер	„За изследванията в областта на химията на високомолекулните съединения“.
1954	Лайнъс Полинг	„За изследването природата на химичната връзка и нейното приложение за определянето структурата на съединенията“.
1955	Винсент дю Виньо	„За работата му с биологично-активни съединения и преди всичко за първия осъществен синтез на полипептиден хормон“.
1956	Сирил Хиншълуд и Николай Семьонов	„За изследването механизма на химичната реакция“.
1957	Александър Тод	„За работата му върху нуклеотидите и нуклуотидните коензими“.
1958	Фредерик Сангър	„За определянето структурата на белтъците и особено на инсулина“.
1959	Ярослав Хейровски	„За откриването и развитието на полярографските методи на анализ“.

1960 – 1969

Година	Име	Тема
1960	Уилърд Либи	„За въвеждането на метода за радиовъглеродно датиране в археологията, геологията, геофизиката, както и в други научни области“.
1961	Мелвин Калвин	„За изследване усвояването на въглероден диоксид от растенията“.
1962	Макс Перуц и Джон Кендрю	„За изследване структурата на глобуларните белтъци“.
1963	Карл Циглер и Джулио Ната	„За откриване на изотактния полипропилен“.
1964	Дороти Кроуфут Ходжкин	„За определяне структурата на биологично активни вещества с помощта на рентгенови лъчи“.
1965	Робърт Бърнс Удуърд	„За огромния принос в изкуството на органичния синтез“.
1966	Робърт Мъликен	„За фундаменталния му труд върху химичните връзки и електронната структура на молекулите, проведена с помощта на ММО“.
1967	Манфред Айген	„За изследването на свръхбързи химични реакции, стимулирани чрез нарушаване на равновесието с кратки енергийни импулси“.
	Роналд Нориш и Джордж Портър	„За проведеното от тях изследване на свръхбързи химични реакции, с помощта на смущение в молекулното равновесие чрез множество кратки импулси“.
1968	Ларс Онсагер	„За откриване принципа на реципрочност в необратимите процеси, имащ съществено значение за термодинамиката на тези процеси“.
1969	Дерек Бартън и Од Хасъл	„За техния принос в развитието на конформационната концепция и нейното приложение в химията“.

1970 – 1979

Година	Име	Тема
1970	Луи Лелоар	„За откриване на първия захарен нуклеотид и изследването на неговата функция да се превръща в захар и в биосинтезата на сложни въглехидрати“.
1971	Герхард Херцберг	„За неговия принос в разгадаването на електронната структура и строеж на молекулите и особено на свободните радикали“.
1972	Кристиан Анфинсен	„За работата му по изследването на рибонуклеазата“.
	Станфорд Мур и Уилям Стайн	„За приноса им в изясняването на връзката между химичната структура и каталитичното действие на активния център в рибонуклеазната молекула“.
1973	Ернст Ото Фишер и Джефри Уилкинсън	„За новаторската им работа в областта на химията на органометалните съединения“.
1974	Пол Флори	„За фундаменталните достижения в теорията и практиката на макромолекулната физикохимия“.
1975	Джон Корнфорт	„За изследване стереохимията на ензимно катализираните реакции“.
	Владимир Прелог	„За изследванията му в областта на стереохимията на органичните молекули и реакции“.
1976	Уилям Липскъм	„За неговото изследване структурата на бораните, изясняващо проблемите на химичната връзка“.
1977	Иля Пригожин	„За приноси в неравновесната термодинамика и по-специално за теорията на дисипативните структури“.
1978	Питър Мичъл	„За приноса му в разгадаването на процесите с пренос на биологична енергия, извършено благодарение на неговата хемиосмотична теория“.
1979	Хърбърт Браун и Георг Витиг	„За разработката на нови методи за органичния синтез на сложни бор- и фосфорсъдържащи съединения“.

1980 – 1989

Година	Име	Тема
1980	Пол Бърг	„За фундаменталните изследвания на биохимичните свойства на нуклеиновите киселини, в частност рекомбинантните ДНК“.
	Уолтър Гилбърт и Фредерик Сангър	„За приноса им в определянето последователността на базите в нуклеиновите киселини“.
1981	Кеничи Фукуи и Роалд Хофман	„За разработването на теорията за протичането на химичните реакции“.
1982	Аарон Клуг	„За разработването на метода на кристалографската електронна микроскопия и изясняването структурата на комплексите нуклеинова киселина – белтък“.
1983	Хенри Таубе	„За изучаване механизма на реакциите с пренос на електрон, особено при комплексите с метали“.
1984	Робърт Мерифийлд	„За предложената методология за химичен синтез на пептиди върху твърдофазни матрици“.
1985	Хърбърт Хауптман и Джеръм Карл	„За техните отличителни достижения в разработването на директен метод за разшифроване на кристалните структури“.
1986	Дъдли Хършбак, Ли Юан Цъ и Джон Полани	„За приноса им в изучаването на динамиката на елементарните химични процеси“.
1987	Доналд Крам, Жан-Мари Лен и Чарлз Педерсън	„За разработването и прилагането на молекули със структурно-специфични взаимодействия с висока избирателност (технология домакин-гост)“.
1988	Йохан Дайзенхофер, Роберт Хубер и Хартмут Михел	„За определянето на тримерната структура на реакционния център при фотосинтезата“.
1989	Сидни Олтман и Томас Чек	„За откриване на каталитичните свойства на РНК“.

1990 – 1999

Година	Име	Тема
1990	Елайъс Кори	„За развитието на теорията и методологията на органичния синтез“.
1991	Рихард Ернст	„За приноса му в развитието на методите за ЯМР с висока разделителна способност“.
1992	Рудолф Маркъс	„За приноса му в теорията на реакциите с пренос на електрони в химичните системи“.
1993	Кари Мълис	„За откриването на метода на полимеразната верижна реакция“.
	Майкъл Смит	„За фундаменталния му принос в създаването на метода на насочената мутагенеза, основан на олигонуклеотидите, и неговото използване за изучаване на белтъците“.
1994	Джордж Ола	„За приноса му в химията на карбокатионите“.
1995	Паул Крутцен, Марио Молина и Шерууд Роуланд	„За работата им в областта на химията на атмосферата и по-специално за изучаването на образуването и разлагането на озона“.
1996	Робърт Кърл, Харолд Крото и Ричард Смоли	„За откриването на фулерените“.
1997	Пол Бойер и Джон Уокър	„За изясняването на механизма на ензимния процес, лежащ в основата на синтеза на аденозинтрифосфата (АТФ)“.
	Йенс Скоу	„За откриването на първия йонно-транспортен ензим: натриево-калиева-аденозинтрифосфатаза (натриево-калиева помпа)“.
1998	Валтер Кон	„За развитието на теорията на функционала на плътността“.
	Джон Поупъл	„За развитието на изчислителни методи в квантовата химия“.
1999	Ахмед Зеуаил	„За изследванията му върху преходните състояния на химичните реакции, използвайки фемтосекундна спектроскопия“.

2000 – 2009

Година	Име	Тема
2000	Алан Хийгър, Алан Макдайърмид и Хидеки Ширакава	„За откриването проводимостта на полимерите“.
2001	Уилям Ноулс, Рьоджи Нойори и Карл Бари Шарплес	„За приложимите във фармацевтичната промишленост изследвания – създаването на хирално-катализарани реакции на окисление и хидрогениране“.
2002	Джон Фен и Коичи Танака	„За разработването на методи за идентификация и структурен анали на биологични макромолекули и в частност на разработката на методи за мас-спектроскопски анализ на биологични макромолекули“.
	Курт Вютрих	„За употребата на ЯМР-спектроскопия за определянето на триизмерните структури на биологичните макромолекули в разтвор“.
2003	Питър Агре	„За откриването на канали в клетъчните мембрани“
	Родерик Маккинън	„За изучаването структурата и механизма на каналите в клетъчните мембрани“.
2004	Аарон Цихановер, Аврам Хершко и Ъруин Роуз	„За откриването на убиквитин-зависимото разграждане на белтъци“.
2005	Робърт Гръбс, Ричард Шрок и Ив Шовен	„За приноса в развитието на метода на метатезиса в органичния синтез“.
2006	Роджър Корнбърг	„За изследването на механизма, по който клетките копират генетична информация“.
2007	Герхард Ертъл	„За изследвания на химичните процеси на твърди повърхности“.
2008	Осаму Шимомура, Мартин Чалфи, Роджър Циен	„За откритието и разработката на зеления флуоресцентен белтък (GFP)“.
2009	Венкатраман Рамакришнан, Томас Щайц, Ада Йонат	„За изследванията на структурата и функциите на рибозомите“.

2010 – 2019

Година	Име	Тема
2010	Ричард Хек, Еичи Негиши и Акира Сузуки
2011	Дан Шехтман
2012	Робърт Лефковиц, Брайън Кобилка
2013	Мартин Карплус Майкъл Левит Ари Варшел	„За разработването на многомащабни модели за комплексни химични системи“
2014	Ерик Бециг Щефан Хел Уилям Мьорнър	„За разработването на флуоресцентна микроскопия със свръхвисока разделителна способност“
2015	Томас Линдал Пол Модрич Азиз Санджар	„За изследванията на механизма на възстановяване на ДНК“
2016	Жан-Пиер Соваж Фрейзър Стодарт Бен Феринга	„За разработването и синтеза на молекулярни машини“
2017	Жак Дюбоше Йоахим Франк Ричард Хендерсън	„За разработването на криоелектронната микроскопия за високорезолюционно определяне на структурата на биомолекули в разтвор“
2018	Франсис Арнолд	„За насочената еволюция на ензимите“
	Джордж Смит Грег Уинтър	„За фаговия дисплей на пептиди и антитела“
2019	Джон Гудинаф Стенли Уитингам Акира Йошино	„За разработването на литиево-йонните батерии“

2020 – 2029

Година	Име	Тема
2020	Еманюел Шарпантие Дженифър Даудна	„за разработването на метод CRISPR (на английски: clustered regularly interspaced short palindromic repeats) за редактиране на генома“
2021	Бенямин Лист Дейвид Макмилан	„за разработването на асиметрична органокатализа“
2022	Керълин Бъртози Мортен Мелдал Карл Бари Шарплес	„за разработването на клик химията и биоортогоналната химия“
2023	Мунги Бауенди Луис Брус Алексей Екимов	„за откриването и синтеза на квантовите точки“
2024	Дейвид Бейкър	„за изчислителния дизайн на протеини“[1]
	Демис Хасабис Джон Джъмпър	„за предсказване на структурата на протеини“[1]