Мелитопол

Мелито̀пол (на украински: Мелітополь) е град в Югоизточна Украйна, административен център на Мелитополски район, Запорожка област. От 1 март 2022 г. е под руска окупация.

Мелитопол Мелітополь
— Град —
Мелитопол 46.848889, 35.3675 Мелитопол
Страна	Украйна
Област	Запорожка област
Район	Мелитополски
Площ	49,66 km²
Надм. височина	38 m
Население	156 962 души (2013)
Основаване	1784
Пощенски код	[phone]
Телефонен код	72300
МПС код	AP / 08
Официален сайт	www.mlt.gov.ua
Мелитопол в Общомедия

Намира се на 38 метра надморска височина. Към 1 февруари 2013 година населението на града е 156 962 души,^[1] втори по големина в областта. Той е основан през 1784 година.

История

През лятото на 1769 г. руски военачалници построяват редут на мястото на днешния град. На 2 февруари 1784 г. Екатерина II издава указ за създаването на Таврическа губерния от превзетите земи. Същата година Григорий Потьомкин подписва основаването на град, а казаците заедно със семействата си започват да се заселват по десния бряг на река Молочна. Много германци също са поощрявани да се заселят в новата провинция.^[2]

Първоначално градът се е наричал Киз-Яр, а през 1816 г. е преименуван на Новоалександровка. Населението му през години се увеличава, тъй като в него се заселват много селяни от северните части на Украйна и Русия. На 7 януари 1842 г. е наречен Мелитопол, по името на древногръцкия град Мелита (от старогръцки: Μελιτοπόλη - „меден град“), който се е намирал в устието на река Молочна. Към края на 19 век градът вече е център на търговията, разполагайки с банки и борси на едро. По това време се развиват металургията и машиностроенето.

По-нататъшното развитие на града е свързано с търговията, промишлеността и железопътния транспорт в посока Крим. Към началото на 20 век населението на града наброява около 15 хил. души, а фабриките са 30. Когато Нацистка Германия напада Съветския Съюз през 1941 г., градът придобива голямо стратегическо значение поради местоположението си. На 6 октомври същата година той е окупиран от немската армия. Евреите, които представляват значителна част от населението на града по това време, биват арестувани и избивани от айнзацгрупи.^[3]

След като поема офанзивата, Червената армия достига река Молочна на 22 септември 1943 г. При Мелитопол германците вече са започнали да укрепват линията „Пантер – Вотан“. Именно тази линия решава по-нататъшната съдба на Кримския полуостров и на операциите в южната част на СССР. Първият опит на съветските войски да пробият линията се оказва неуспешен. В отговор, съветското командване решава да подготви т.нар. „Мелитополска операция“, която постига успех в периода 26 септември - 5 ноември 1943 г. Въпреки това, сраженията продължават дълго, тъй като немците мобилизират пресни резерви, които да удържат Мелитопол.

Когато Русия напада Украйна, Мелитопол е щурмуван от руските войски на 25 февруари 2022 г. и превзет след тежки сражения, продължили до 1 март. Кметът на града Иван Федоров обявява, че няма да сътрудничи на окупантите, а местното население излиза по улиците, за да протестира срещу руската окупация.^[4] На 11 март Федоров е отвлечен от руски войници и освободен пет дни по-късно като част от затворнически обмен.^[5] Междувременно, руските войски се опитват да издигнат бившия съветник Галина Данилченко от Опозиционния блок за кмет. Градският съвет на Мелитопол обявява, че това е опит за незаконно създаване на окупационна администрация.^[6] На 23 март вече бившия кмет Федоров докладва, че градът изпитва продоволствена криза и че руските войски изземват предприятия, тормозят местното население и са задържали няколко журналисти.^[5]

На 30 септември 2022 г. градът е анексиран от Русия, макар международната общност да не го признава за руско владение. Руските власти в града предприемат политика на повторна съветизация, връщайки съветските имена на много улици.^[7]

Население

Динамика на населението

Година	Население	Година	Население	Година	Население
1815	1160	1872	6524	1902	16 993
1816	1493	1885	12 774	1904	17 726
1838	2130	1884	12 516	1905	16 685
1845	2385	1886	13 672	1906	15 582
1851	3098	1887	13 832	1907	16 040
1852	3125	1887	13 832	1908	17 175
1853	3411	1888	14 326	1909	17 601
1856	3687	1889	14 604	1910	18 519
1859	4594	1890	14 661	1911	21 587
1861	5282	1893	15 539	1912	22 022
1862	5555	1894	15 817	1959	94 670
1863	5865	1895	19 533	1970	136 860[8]
1865	5892	1896	19 731	1979	160 664[9]
1867	5864	1897	15 489	1989	173 385
1869	6153	1899	16 168	2001	160 352
1871	6340	1900	16 624	2010	157 600

Етнически състав

Народност	1897[10]	1970	1979	2001
Украинци	8,8 %	45,8 %	44,8 %	55,1 %
Руснаци	42,8 %	46,5 %	48,3 %	38,9 %
Българи	0,6 %	2,3 %	2,3 %	1,8 %
Евреи	40,1 %	1,6 %	1,1 %
Беларуси	0,2 %	1,1 %	1,0 %	0,8 %
Татари		0,9 %	0,8 %	1,0 %
Арменци	1,3 %	0,1 %	0,3 %
Гърци	0,4 %	0,3 %	0,2 %
Поляци	0,7 %	0,2 %	0,2 %
Германци	1,2 %	0,2 %	0,2 %
Цигани	0,2 %	0,1 %	0,1 %
Молдовци	0,1 %	0,1 %	0,1 %
Чехи	0,1 %	0,1 %	0,1 %
Албанци		0,1 %	0,1 %

Икономика

Развита е машиностроителната промишленост за производство на двигатели. Машиностроителният инженерен комплекс в града е представен от 8 големи завода и над 100 малки и средни предприятия. Произвежданите продукти имат търсене главно в селскостопанския сектор. Освен това е развита и хранително-вкусовата промишленост.

Образование

В града функционират 3 висши училища:

• Мелитополски държавен педагогически университет „Богдан Хмелницки“
• Таврийски държавен агротехнически университет
• Мелитополски институт по екология и социални технологии „Украйна“

Има 23 общообразователни училища, от тях 5 гимназии и педагогически лицеи.

Побратимени градове

• Сливен, България (от 2012 г.)^[11]