Мюзафер Шериф

Мюзафер Шериф (на английски: Muzafer Sherif) е американски психолог от турски произход. Счита се за един от основателите на социалната психология.

Мюзафер Шериф Muzafer Sherif
американски психолог
Роден	29 юли 1906 г. Йодемиш, вилает Измир, Турция
Починал	16 октомври 1988 г. (82 г.) Феърбанкс, Аляска, САЩ
Националност	САЩ
Учил в	Харвардски университет Колумбийски университет Истанбулски университет
Работил в	Принстънски университет
Научна дейност
Област	Психология
Известен с	социална психология

Биография

Роден е на 29 юли 1906 година в Измир, Турция. Получава бакалавърска степен от Американския международен колеж в Измир и магистърска степен от Истанбулския университет, където печели и стипендия за обучение в чужбина. В САЩ защитава втора магистратура в Харвардския университет, където преподава и Уилям Джеймс. Докторска степен защитава в Колумбийския университет.^[1]

За ключов момент в живота му се счита инцидент през 1919 г., когато той е на 13 години, а гръцките войски завладяват Измир и много от роднините му са избити. По думите на самия Шериф, малко преди да го намушка с щика си, гръцки войник го съжалява и го оставя жив. Този инцидент го кара по-късно да фокусира изследванията си върху механизмите на междугруповия конфликт.^[1]

Умира на 16 октомври 1988 година във Феърбанкс, щат Аляска, на 82-годишна възраст.^[1]

Научна дейност

Най-известен експеримент на М. Шериф е този с използването на автокинетичния ефект (описан от Хенри Адамс през 1912), проведен през 1935 г. В напълно тъмна стая, на 5 метра от изследваните лица, той и сътрудниците му прожектират светла точка. Инструкцията е, че когато в стаята изгасят лампите, участниците ще видят светеща точка, която след известно време ще започне да се движи. Когато това се случи, те трябва да сигнализират с натискането на бутон пред тях, а впоследствие – и да преценят разстоянието, на което се е преместила точката. В единия от случаите експериментът се провежда в група, а после – с всеки неин член поотделно; в другия случай – обратно – първо поотделно, после – в група. Резултатът показва, че груповото обсъждане влияе на изказаните оценки от отделния индивид.^[2]