Надгръклянникова съгласна
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Надгръкля̀нниковите съгласни представляват вид съгласни звукове на речта, чието учленение (артикулация) се извършва като до надгръклянника (epiglottis) в човешкото гърло се допират пирамидно-надгръклянниковите (ариепиглоталните) гънки plica aryepiglottica.
- Звучна надгръклянникова преградна съгласна в чист вид навярно не съществува (за разлика от гореупоменатата беззвучна такава), тъй като при озвучаването на подобен род съгласни звукове, те просто се превръщат в едноударна съгласна.
- Въпреки че звучната надгръклянникова проходна съгласна често бива отнасяна към редиците на проходните съгласни звукове, тя е приблизителна. Знакът за този звук в МФА е двусмислен, понеже в нито един човешки език няма ясно изразени проходни и приблизителни съгласни със същото място на учленение. За по-точното транскрибиране на този звук се използва диакритическият знак за пониженост ⟨ʢ̞⟩ (вж. Относително учленение на звуковете).
- Надгръклянникова трептяща съгласна се среща сравнително често (за надгръклянников звук), но МФА не притежава нарочен знак за неговото обозначение. В книжнината се наблюдава вариантът ⟨ᴙ⟩.
Надгръклянниковите съгласни звукове отсъстват в болшинството човешки езици. Навярно в много от тях глътъчните съгласни звукове изпълняват ролята на надгръклянникови такива, или просто не са надлежно обособени от езиковедите. Те се намират най-често в езиковите семейства на североизточните кавказки езици (чеченски език), както и при коренните речи в Северна Америка (ачумави, хайда и др.). По-ясно разграничение между глътъчни и надгръклянникови съгласни се забелязва при един от диалектите на агулския език, част от лезгинската езикова група на Дагестан: /ħaw/ „виме“ -/- /ʜatʃ/ „ябълка“; /ʕan/ „корем“ -/- /ʢakʷ/ „светлина“.
Remove ads
Вижте също
Източници
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads