Нейчо Попов
български режисьор From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Нейчо Николов Попов е български режисьор и актьор.
Биография
Роден е на 13 юли 1924 г. в Бургас. Завършва актьорско майсторство при проф. Кръстьо Мирски през 1953 година, след което специализира режисура в ГДР от 1963 до 1965 г.
Той е един от създателите на Държавния сатиричен театър[1] и остава в него от 1957 година до смъртта си. Играе в театъра, снима се в киното и телевизията. Също така участва в радиопредавания и работи в отдел „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио. Неговата доведена дъщеря е Мария Грубешлиева, която издава сборник със спомени за него, озаглавен „Клоун на Бога, изпратен на земята“.
Той е третият съпруг на Стоянка Мутафова, с която са заедно до неговата смърт. Нейчо Попов умира на 20 март 1974 г. само на 49 години. от инфаркт на миокарда.[2]
Remove ads
Памет
На Нейчо Попов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Награди и отличия
- Заслужил артист (1969)
- Почетен гражданин на Бургас (посмъртно) (2020)
Телевизионен театър
- „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов), (Втора реализация)
- „… И компания“ (1971) (Йордан Радичков)
- „Кардашев на лов“ (1971) (Иван Вазов)
Хумористични миниатюри
- „Зетят“ (1967) - бащата на Зорка
Филмография
Като режисьор
- „Нако, Дако, Цако – моряци“
- „Нако, Дако, Цако – коминочистачи“ (режисиран заедно с Мирослав Миндов)
- „Нако, Дако, Цако – шофьори“ (режисиран заедно с Мирослав Миндов)
Като актьор:
Remove ads
Източници
Външни препратки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads